Коледното желание, което рестартира българската политика

Сутринта в НС започна както обикновено - с викове и напрежение, но невидим полъх премина през залата и лидерите замръзнаха на място...

Ключови думи: коледно желание, дете, редовно правителство, разказ

На седемгодишния Сашко не му беше много ясно какво точно означава "политическа криза", но знаеше, че не е нещо добро. Чуваше често да я споменават вкъщи. Родителите му все мърмореха, че политиците не могат да се разберат, че бъдещето е несигурно, и напоследък напълно спряха да се усмихват. Това го тревожеше.

Сашко попиваше разговорите на възрастните като гъба. Особените думички, с които изобилстваха, му приличаха на вълшебни заклинания от приказка – "коалиция", "мандат", „преговорен екип“, „опозиция“. Беше сигурен, че това са много сериозни работи.

Декември наближаваше. Тази седмица в училище пишеха писма до Дядо Коледа. Сашко седеше на чина си, дъвчеше химикалката и се чудеше какво точно да поиска. Съученикът му Коко вече беше готов:

– Аз си поръчах PlayStation 5.

– За мен дрон! – размечта се Марк.

– Аз искам куче – каза Яна.

Но Сашко гледаше в една точка и размишляваше. За първи път осъзна, че не го интересуват играчките. Единственото, което искаше, беше мама и тате да спрат да въздишат, докато гледат новините. Тогава му просветна: "Дядо Коледа може да оправи всичко!"

И започна да пише:

"Скъпи Дядо Коледа, моля те да направиш така, че всички политици в България да станат приятели. Мама и тате ще са много щастливи, ако се случи. Аз също. Обичам те и вярвам в теб: Сашко."

После прочете внимателно писмото още два пъти, остана доволен и го пусна в специалната кутия.

***

През нощта в класната стая се материализира едно джудже. То кихна с оглушителен звук, но в тъмното празно училище нямаше кой да го чуе.

– Ах, тази телепортация и нейните странични ефекти! Всеки път! – промърмори то и избърса носа си с ръкав.

Джуджето отвори кутията, измъкна писмата и започна да ги преглежда:

– Дрон, PlayStation… куче. Типично.

Когато стигна до писмото на Сашко, очите му проблеснаха:

– Еха, това е специално. Старецът ще се зарадва.

И с още едно звучно кихане джуджето изчезна.

***

Кабинетът на Дядо Коледа не беше просто уютен – той беше като излязъл от страниците на каталог за скандинавски интериор. Гредоред от светло дърво, вълнени черги, кресло, покрито с кожа от северен елен, а на стената – чернобял плакат на Лили Иванова с автограф.

Камината пращеше весело. Дядо Коледа седеше на масивно бюро и четеше писма. Един дългонос гном му донесе последната партида.

– Шефе, отдавна не сме имали такова. Пак едно от ония специални деца – обяви гномът и подаде писмото на Сашко.

Дядо Коледа го прочете бавно и с удоволствие, почеса гъстата си бяла брада и каза:

– Точно такива желания са ми любимите. Жалко, че от година на година стават все по-редки. Някой, който мисли за другите…

Той въздъхна, усмихна се, притвори очи и прошепна:

– Да започваме тогава.

***

Сутринта в Народното събрание започна както обикновено – с викове и напрежение. В кабинета на ГЕРБ бяха дошли на преговори лидерите на ПП – ДБ и ИТН, но разговорът бързо се превърна в кавга:

– Вие само обещавате! Корупционери сте и няма да се промените! – изрева Кирил Петков.

– Ти пък щото си много убав! – отвърна раздразнено Бойко Борисов.

Асен Василев удари по масата с длан:

– Без нас правителство няма да стане! Така че ще се наложи да преглътнете някои неща!

Тошко Йорданов ги изгледа отровно и отсече:

– До един сте негодници!

Всички се надигнаха от местата си с гневни физиономии, готови „да разтурят седянката“. Но тогава, без предупреждение, невидим полъх премина през стаята. Лидерите замръзнаха на място.

Борисов се обърна към Кирил Петков:

– Чакай малко… ние всъщност защо се караме?

Петков примигна.

– Не знам. Искаме едно и също, нали?

След миг всички седнаха обратно. Атмосферата стана странно дружелюбна. Асен Василев дори потупа Томислав Дончев по рамото:

– Съжалявам, ако съм бил груб.

На вратата се почука.

– Влизай смело! – гостоприемно подвикна Борисов.

Вратата се отвори и с танцова стъпка влязоха прегърнатите Ахмед Доган и Делян Пеевски.

– Идваме с мир – каза Пеевски.

– Ама вие не бяхте ли смъртни врагове? – попита Ивайло Мирчев.

Доган се усмихна загадъчно:

– Това бяха стари недоразумения. Момчето се извини, аз простих.

Отзад се чуха и веселите гласове на Костадин Костадинов от Възраждане, Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов от БСП, Радостин Василев от МЕЧ и Ивелин Михайлов от Величие. Без бавене през широко отворената врата влязоха и те.

Половин час по-късно споразумението беше подписано. Всички спонтанно запяха „Моя страна, моя България“. След това заподскачаха на място и се хванаха на хоро.

„Веско Маринов трябва да напише песен за този момент!“, помисли си развълнуваният Борисов, когато всички излязоха, за да сведат добрата вест до знанието на своите електорати.

Останал сам, той отиде до прозореца, отвори го и въздъхна щастливо. Най-после чист хоризонт пред бъдещето на България. В този момент съзря някой да го гледа от прозорец на отсрещната сграда.

– Я, това е Радев! – възкликна Борисов.

Президентът изви пръстите на двете си ръце и ги докосна, оформяйки сърце. Борисов му отговори със същия жест. Двамата се усмихнаха приятелски един на друг. Чу се гукане на гълъби.

***

На следващата сутрин в дома на Сашко цареше мрачна тишина. Родителите му пиеха кафе и гледаха телевизора без особен ентусиазъм.

Изведнъж водещата обяви:

– Партиите в Народното събрание се разбраха! България ще има редовно правителство!

Майка му изтърва лъжичката, а баща му изхълца от изненада. Двамата се спогледаха и се усмихнаха. Сашко ги наблюдаваше, скрит зад своята купичка с мляко.

"Дядо Коледа винаги изпълнява желанията на добрите деца!", помисли си той и също се усмихна.

Още от политическата сатира на автора:

Само тук ще прочетете какво си казаха днес Кирил Петков и Делян Пеевски!

Бургаското Барби обръща гръб на силикона и хиалурона!

Приказка за депутата и мъдреца от планината

Илон Мъск даде мъжка дума, че ще произвежда автомобили „Тесла“ в България