Откриха паметник на д-р Даниела Йорданова, която си отиде след трагедията в Царево
Този мемориал ще ни дава повод да преклоним глава пред паметта и нейната майка съдия Мария Москова, каза кметът Марин Киров
Ветеринарномедицинската колегия и дарители увековечават паметта на д-р Даниела Йорданова с преклонение към професионалния й и човешки дълг при изпълнение, на които рискува и губи живота си.
На барелефа от бронз е изобразена д-р Даниела Йорданова, заедно с едно от кучетата, които в злополучния ден е искала да спаси от наводнението.
Барелефът е изработен от скулптора Живко Дончев. Монтирането на паметника е осъществено от Николай Папизов. Върху мраморната плоча са поставени две медни плаки с надписи, емоционално послание (Ангелът на животните – „Има хора, които плачат за животните. А има и други с по-висша любов. Те плачат заедно с животните.“) и основните дарители (Български ветеринарен съюз и проф. д-р Добри Ярков).
На 05.09.2023 г. при водното бедствие в община Царево внезапно и нелепо загубиха живота си 4 личности. Две, от които са майка и дъщеря. Огромната загуба на д-р Даниела Йорданова, нежна и красива млада дама и всеотдаен ветеринарен лекар, обедини обществеността и ветеринарно-медицинската колегия, за изграждане на монумент, с който да се отдаде заслужена почит.
Основната идея и цялостната организация е дело на нейните колеги и състуденти – д-р Моника Филипова, д-р Михаела Манолова и д-р Никол Тотева. Българският ветеринарен съюз предостави основната част от сумата за реализиране на идеята. Проф. д-р Добри Ярков (ректор на Тракийския университет – Стара Загора) лично подпомогна каузата, както и хора, предоставили средства по време на дарителска и благотворителна кампания.
Цветя и венци поднесоха кметът на община Царево – Марин Киров, зам.-кметът на община Царево – Денис Диханов, председателя на общински съвет Царево Таня Янчева, директор ОКЗССД Таня Янева ректорът на Тракийския университет – Стара Загора – проф. д-р Добри Ярков, главният редактор на сп. „Ветеринарна практика“ – д-р Милена Кръстанова, представители на Българския ветеринарен съюз, колеги, съграждани, близки и приятели.
“Благодарност към организаторите! Този мемориал ще ни дава повод да преклоним глава пред паметта на д-р Даниела Йорданова и нейната майка съдия Мария Москова, но и да се вдъхновяваме от тяхната любов към животните и стремеж за справедливост. Няколко седмици преди трагедията, съдия Москова ме потърси с молба да предоставим общински имот, в който доктор Йорданова да полага грижи за бездомните животни, тримата направихме оглед и избрахме мястото, а сега сме призвани да продължим това дело”, заяви кметът на община Царево Марин Киров.
Проф. Джон Миършаймър: НАТО губи войната в Украйна
Та какви облаги има, освен да си печели парите с работа по честен начин? Не й плаща нито държавата, нито общината,
Парите за приют за бездомните животинки трябва да ги осигури общината. Не са малко и един ветиринарен лекар, колкото и успешен да е, не може сам да се справи. Трябва да ги осигури общината. И тези пари не са за нея, а са за животинчетата и за всички нас - да живеем в по-добра и безопасна среда. А трудът, който е щяла да полага в този приют, никой нямаше да й го заплаща.
Второ - на всички е известно, че в бурята тя е тръгнала от дома си, за да отиде до кабинета и да вземе кученцата. Това е истинско геройство за една жена.
Трето - защо някой трябва да те пита теб за паметника, след като не са разходвани обществени -държавни или общински пари? Нали не си мислиш, че всички хора са коравосърдечни като теб? В публикацията е написано, цитирам - "Барелефът е изработен от скулптора Живко Дончев. Монтирането на паметника е осъществено от Николай Папизов. Основната идея и цялостната организация е дело на нейните колеги и състуденти – д-р Моника Филипова, д-р Михаела Манолова и д-р Никол Тотева. Българският ветеринарен съюз предостави основната част от сумата за реализиране на идеята. Проф. д-р Добри Ярков (ректор на Тракийския университет – Стара Загора) лично подпомогна каузата, както и хора, предоставили средства по време на дарителска и благотворителна кампания."
Т. е., всички средства са частни и са специално дарени за този паметник. И ти нямаш право да им търсиш сметка, защото това са си техни пари и такава е тяхната воля. Теб това явно не те засяга, дори малко не ти жегва сърцето, за жалост... Отново браво и голям поклон за тези ХОРА! Никой не може да убие доброто и споменът за добрите хора, колкото и да ги хулите и да слагате минусите тук.
2. Когато си роден и живял в дадено населено място и родата ти е оттам, е логично да имаш къща и имот в същото. Дали ще е по Черноморието или в София или в Горно нанадолнище е въпрос на късмет.
3. Когато става въпрос за бездомни животинки, точно общината трябва да осигури терен и средства, за да се построи приют. Община Царево е богата и може да си го позволи. Но ако няма кой да ги ръчка постоянно, да отделя от времето си и да се занимава, от общината и пръста си няма да помръднат.
4. Не знам кой какво източва от държавата и НПО, но си има европейски проекти, по които може да се кандидатства за пари - за създаване на при'т за бездомни животинки да се ползват европейски пари мисля, че е добра идея. Пак казвам, не знам дали в случая изобщо има такова нещо, но понеже ти повдигаш въпроса.
5. Паметникът е изграден със средства на нейни колеги и на Съюза на ветеринарните лекари, а не с обществени пари, макар и да го заслужава. Такива хора трябва да се помнят от обществото и да служат за пример. Нека всички родители, когато минават от там с децата си, да им казват - "Тази какичка отиде да спаси бездомните кученца от наводнението и таква е загинала". Така се възпитават добри и отговорни граждани и се създава гражданско общество.
6. Никой не си избира родителите. Каква е била майка й, няма особено знаечние. Паметникът е само на д-р Йорданова, а в това че кметът е споменал и майка й няма лошо - мъртвите трябва да се почитат. И за тях - или добро, или нищо.
И последно - не бъдете зли хора. Колко от вас, които плюете по паметта на тази жена, щяха да се вдигнат в този пороен дъжд да спасяват бездомни кученца? На колко от вас изобщо ви пука за бездомните животинки по улиците? И чувствате ли се изобщо част от обществото, съответно и разбирате ли дълга си към народа и Родината, или предпочитате да си гледате кефа - да хапнете, да пийнете и да друсате задните си части на набичена чалга...