Младите българи сред най-късно напускащите дома на родителите си в ЕС
Най-големи разлики между нивата на пренаселеност при младите хора и общото население се наблюдават пак у нас
Младите хора в България са на пето място в ЕС по късно напускане дома на родителите си и на второ по пренаселеност на жилищата си, показват данни на Евростат.
През 2023 г. младежите в Евросъюза са напуснали родителския си дом средно на 26,3 години. Най-високата средна възраст от 30 или повече години е регистрирана в Хърватия (31,8 години), Словакия (31,0), Гърция (30,6), Испания (30,4), България и Италия (и двете 30,0). Най-ниската средна възраст е регистрирана във Финландия (21,4 години), Швеция и Дания (и двете 21,8) и Естония (22,8).
През 2023 г. 26,0% от младите хора на възраст 15-29 години в ЕС са живели в пренаселени домакинства.
Румъния (59,4%), България (55,3%) и Латвия (54,8%) имат най-висок процент на пренаселеност сред младите хора. Най-ниските нива са установени в Малта (3,9%), Кипър (4,0%) и Ирландия (4,4%).
Най-големи разлики между нивата на пренаселеност при младите хора и общото население се наблюдават в България (+20,4 процентни пункта), Румъния (+19,4 процентни пункта) и Гърция (+18,5 процентни пункта). Най-ниски разлики са отчетени в Ирландия (+0,5 процентни пункта), Малта (+1,5 процентни пункта) и Кипър (+1,8 процентни пункта).
Счита се, че дадено лице живее в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с минимален брой стаи, равен на:
- една стая на двойка в домакинството;
- една стая за всеки един човек на възраст 18 или повече години;
- една стая на двама от един пол между 12 и 17 години;
- по една стая за всеки сам човек от 12 до 17 години, невключен в предходната категория;
- една стая за двойка деца до 12 г.
Тази закономерност се срива и продължава да се срива към своя закономерен финал, защото е мъртвородена. А е мъртвородена, защото е изкуствена и прикрива реалното разпределение на ресурсите и на властта.
А което е най-важно, тя не представлява реални фундаментални интереси на големи социални групи в българското общество. Тук идва и четвъртото нещо, тя не може да представлява такива по определение, защото просто я няма.
Българското общество е общество каша, времената се връщат в една отминала епоха на феодализъм. Аз за това смятам, че в България демокрацията е само обещана и е нарисувана на стената. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. За съжаление, българските елити нито веднъж досега, в новата история на България не са случили на вярно геополитическо решение. България за пореден път избра неправилната страна на историята. Значи, защо това всичко да е важно за България? Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия, защото се знае, че българската територия е геополитическата ключалка на Балканите. А който контролира Балканите има огромна роля над контрола на Източна Европа. А според Голямата геополитика - който контролира Източна Европа, контролира Евразия, а оттам и целия свят.