Това е най-щастливото лято в моя живот
„Бургас и морето“ ми е много скъп, но в последните години много хора хвърляха камъни по него и той се превърна в един тъжен фестивал
Тони Димитрова (Антоанета Димитрова Петкова) е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Баща X е военен, и поради това, семейството много пътува. Живеят в родното му село Звездец, в сърцето на Странджа планина, после в Сливен. Майка ѝ е учителка, Първоначално започва работа като машинописка в община Бургас, но напуска, защото страстта я тегли към музиката. През 1995 година се явява на конкурс, организиран от Ева и Гого от група „Тоника”. Харесват я и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък”. С това започва кариерата си на професионална певица. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето”, където и е присъдена трета награда за песента „Ах, морето“.
- Тони, лятото вече си отива. С какви чувства го изпращаш?
- Лятото за мен още продължава. Имам още много пътувания, и то точно през този месец. Така, че за мен то ще е едно дълго лято, но за сметка на това, много щастливо. Когато приключихме турнето „Ах, тази Тони“, в Русе, с колегите се бяхме събрали и аз им казах, че това е едно от най-щастливите лета в моя живот. Те споделиха същото. Така, че още не съм го изпратила, но когато това стане, ще го направя с прекрасни топли чувства и с мечта- то да се повтори.
- Най-щастливото лято в личен или професионален план?
- Аз съм много щастлива, че работя с хора, които много обичам, всеки един от тях ми е безценен, и когато се разделяхме /разбира се временно/, след последното турне, им казах - как нямаше нито едно лошо нещо, беше наистина страхотно.
В личен план също съм щастлива - дъщеря ми завърши тази година „Криминалистика“ и продължава магистратура във Военна Академия.
- Казваш, че си старомодна и вярваш в приятелството. Но има ли го още? Ще продължиш ли да пееш за него и за любовта?
- Ако спра да вярвам в приятелството, и ако спра да пея за това, по- хубаво да ме няма. Човек за едната вяра живее, въпреки, че някога съм имала случаи и на предателство, но за щастие рядко, тези случаи са пренебрежимо малко. И затова, ще продължа да вярвам. Защото ако не вярвам, че доброто е повече от лошото, това е много безсмислено съществуване оттук нататък, до такъв извод съм стигнала.
- Колко бяха концертите „Ах, тази Тони“?
- 15 концерта в цялата страна. И ще продължаваме догодина, ако сме живи и здрави, ще има дати, в които концертът ще го повторим. Примерно отсега залагам две дати за Бургас, защото тази година стана страхотия - нямаше места, слагаха се допълнителни столове и те свършиха, пуснаха се и малко правостоящи, но те няма как да са много. И всъщност стигнахме до извода, че трябва да направим два концерта.
- А песента ти с Христо Стоичков и Братя Аргирови, за която всички говорят, как се роди идеята за нея?
- Това е третата поредна песен, която направихме с братя Аргирови. Те са много близки с Христо, ние пък с него много се обичаме, познаваме се, много обичам и семейството му. Да направим тази песен, това си беше идея на братя Аргирови, той да участва. Да направи един речитатив и да пее в припева.
Така се роди песента, автор е Благо Аргиров. Всъщност на всички тези три песни, той е автор на музиката.
- Ще имаш ли нови проекти с тях?
- Ами ако се роди нова песен. Ние сме неразделни, непрекъснато сме заедно. Сега предстои в Свищов да сме заедно. Отделно, те бяха на четири мои концерта - в НДК, Пловдив, Бургас и Варна, и аз съм им безкрайно благодарна, защото съобразяваха плановете си с мен.
Аз на техни концерти също участвам, въобще това са едни страхотни приятелства и ако Благовест Аргиров напише още някоя песен, с удоволствие ще пея с тях, с тях е удоволствие да се работи.
- Този сезон фестивалът „Бургас и морето“ те скандализира, и ти заяви, че повече няма да участваш. Още ли си твърдо решена да го направиш?
- „Бургас и морето“ ми е много скъп фестивал, но в последните години много хора хвърляха камъни по него и той се превърна в един тъжен фестивал. А всъщност трябва да го има и да не е тъжен.
За жалост във всичките конфликти в последните години участвам аз. Защо участвам? Защото някой трябва да го защити и защото не знам по какви причини всички други мълчат, никой не става да защити този наш окаян, миличък, единствен фестивал. Чашата на моето търпение вече преля и аз ще го обичам от разстояние.
- Защо младите изпълнители не успяват да сътворят шлагери като тези на вашето поколение?
- Първо, в България има няколко изключително талантливи композитори и те са наистина композитори. Младите, остави това че са млади, всички се юрнаха да пишат стихове, а тази работа е друга. Хвърлят се някакви думи в пространството...Аз, понякога, като слушам някоя песен, то просто няма поезия. И в този ред на мисли, може би изглеждам наистина старомодна, но песента трябва да казва нещо, трябва да се запомня, да има мелодия, да има душа.
Когато направихме песента „Помниш ли" на Иван Гогов и на Яна Вълчева, всички ме питат за нея, както и за песента "Октомври". Т. е. хората търсят красивите истински думи, а не тези, хвърлени на вятъра. Ето това е драмата. Няма кой да пише песни. Тук-там някой се появява, с нещо хубаво, групи или изпълнители.
Всичко друго няма да остави следа...Но все пак коя съм аз, да казвам. Времето ще покаже.
- Очаква ли те някоя интересна дестинация извън България?
- В последната година откривам Полша. Бях скоро в Гданск. Много красиви места и много приятни хора. Предстои ми участие в Лондон, на други места в Западна Европа ми предстоят концерти. Освен това, няколко години поред ходя на тур с кораб по Дунав и Рейн.
Аз съм родена на морето, но мен реката ме омагьосва. Имам концерт в средата на пътуването, но през останалото време ходя по всички екскурзии, гледам красотите наоколо, корабът се движи бавно. И си чакам тази дестинация, като награда за годината.
Източник: "Труд"
Жестоко убийство разтърси несебърско село
