Фамилия Владигерови свирят на Аполония със сина на ректор на софийската академия
Станахме достатъчно възрастни, за да подадем ръка на младото поколение, сподели Екатерина Владигерова
Концерт в Археологическия музей в Созопол, посветен на 125-годишнината от рождението на проф. Панчо Владигеров, е сред гвоздеите в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“, а пред БНТ внучката на най-прочутия български композитор Екатерина сподели, че се чувства горда и щастлива.
„Много сме горди с пиесата, с която ще открием програмата - „Румънски танц опус 38“. Проф. Панчо Владигеров е написал четири такива за турне на царския оркестър в съседната държава“, изтъкна Екатерина Владигерова.
„Много често съм се питала защо на мен се пада тази привилегия да съм част от една музикална династия, която не започва и не завършва с проф. Панчо Владигеров. Ние станахме достатъчно възрастни, за да подаваме ръка на младото поколение“, добави тя.
Кметът на Созопол Тихомир Янакиев: Магията на „Аполония“ е безспорна
Представителят на младото поколение, който има честа да се нареди до Екатерина и близнаците Константин и Александър Владигерови е Димитър Димитров, който също потомствен музикант. Той е син на ректора на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София проф. Сава Димитров и е четвърто поколение инструменталист.
„Много сме щастливи да направим изпълнение като спомен за музиката на проф. Владигеров и настоящето от композициите на моя брат Константин“, споделя Александър Владигеров.
„Аполония“ създава семейството на хората на изкуството и показва най-добрите от тях, коментира пък ректорът проф. Сава Димитров.
Благодаря на кмета на Созопол Тихомир Янакиев за гостоприемството и за това, което правят за нас всяка година, добави той.
„Созопол е този град, който наричаме остров на изкуствата. Това е мястото, на което талантът, младостта и всичко, което може да се види по нашите сцени, шества с празничен вид“, каза още професорът.
Талантът в България е в изобилие, добави той.
* "бургаШки" е толкова далече от "бургаски", колкото Кара баир или Атанасово от град Бургас.