Българката като ъглошлайф
Източник: в.Десант
И я дръж здраво в ръцете си като се концентрираш върху обработваемата повърхност, без да мислиш, че може и да изтървеш инструмента си
Има един широко
разпространен руски анекдот, в който
се задава въпросът: „Защо на Филип
Киркоров очите са големи?”, а отговорът
е: „Защото майка му е българка” (!?).Дълго време си блъсках главата къде
точно е вицът в този диалог и малко преди
да го причисля към серията „тъпизми”,
реших да проверя какво точно имат предвид
братушките.
Оказва се, че като
напишеш в руската търсачка „Яндекс”
думата българка (на руски естествено –
т. е. „болгарка”), изкачат 5 милиона
страници с... „угловая шлифовальная
машина”, което ще рече чисто и просто
ъглошлайф!!! Така става ясно, че всъщност
в разговорния език руските люде наричат
флекса – българка!
И това се е
наложило в тяхната лексика през 70-те
години на миналия век, когато в СССР се
появяват първите образци на този
инструмент, произведени, разбира се, в
България. Родното производство се
осъществява в завода в Ловеч и залива
руския пазар под търговската марка
„Елтос”. На практика в онези времена
в необятната съветска страна друга
продукция няма.
Така се стига до
парадокса с днешна дата в рунета (руския
интернет) да се срещат такива куриозни
словосъчетания като „българка Bosch”
или „българка Makita” и пр.
Оттук
нататък нещата се объркват още повече.
Така например може да се срещнат изрази
от рода на: „Ако притежаваш българка,
можеш да й намериш приложение навсякъде
и особено е обидно, когато тя престане
да функционира нормално”. Или пък:
„Българката с лекота реже метал и твърди
материали като тухли, камък и пр.”
Особено настроение предизвиква
една инструкция за охрана на труда от
2002 г., в която се забранява да работиш с
българка „без защитен кожух, без средства
за индивидуална защита и ако тя издава
страничен шум”! Не е препоръчително да
пипаш българката „в състояние на умора,
болест и под въздействието на алкохол
или наркотични средства”.
А това е истинска българка |
Забранява
се също в такива моменти да се носят
украшения, „които българката може да
намотае върху себе си”. А в местата,
където се използва тя, „трябва да има
колкото се може по-малко хора”.
В
този дух са и препоръките да държиш
българката здраво в ръцете си и при
работа с нея да се концентрираш върху
обработваемата повърхност, а да не
мислиш как да не изтървеш инструмента
си.
Става ясно също, че за повече
ергономичност българките със среден и
по-голям размер са снабдени с допълнителна
ръкохватка, изработена от вибропоглъщащ
материал, което много облекчава работата.
Надлежно се обяснява още, че „българките
с по-голям диаметър (на диска) имат
по-малка скорост на въртене и че колкото
по-голям е диаметърът (на кръга), толкова
по-мощна е българката”.
Руските
сайтове не пропускат да уточнят и къде
можеш да си купиш евтино българка.
Тази
ситуация ми напомня как когато от София
се преместих да живея в Бургас, се наредих
една сутрин на опашка в баничарницата
и всички преди мен викаха: „софиянка”.
А аз се чудех откъде тези непознати
хора са разбрали, че съм от столицата,
докато не дойде моят ред и не разбрах,
че така бургазлии наричат култова местна
тестена закуска.
В интерес на
истината, братушките имат този навик
любовно да кръщават и други неща с
имената на представителки на нежния
пол от други нации. Те викат на острите
джобни чекийки „финландки”; вид печка
от типа на камините назовават „холандка”;
„канадката” пък е вид подстрижка;
полякинята – на руски „полька”, е вид
танц и като изключение от правилото
мъжете – жители на Москва, са издигнати
в ранг на марката кола „москвич”.
Впрочем, стана ли ви ясно вече, защо
на Филип Киркоров очите са големи...
Кажете на
сценаристите, че са тъпи! Но 5 бона са си 5 бона
И понеже обичате метафорите, ще ви прошепна една - "като ощипана мома". =Р