На разходка с Тони Димитрова – Душата ми има повече октави от гласа ми
За годините преди онзи конкурс от 1996 г., когато цяла България чу „Ах, морето“
Обичаната от цяла България бургаска певица Тони Димитрова показа на водещия от БНТ Героги Любенов къде се разхожда с кучето си Рая всеки ден. Тази сутрин тя разведе Любенов по красивата крайбрежна алея на морския град и разказа както истории от живота си, така и даде подробности за малките неща, които я радват в личния ѝ живот.
„Не ходя на плаж, не обичам да се пека, пясъкът е горещ и всичко пари. Някои хора казват: „Истинските бургазлии са бели“. Не, че нямам приятели, които обожават плажа, но за вас, софиянци не знам – ние живеем всеки ден на тази гледка, вашата не знам каква е“, закачливо се обърна към Георги Любенов бургаската певица. Тя разхождаше своята най-вярна приятелка – кучето Рая, за което сподели, че доста дърпа и понякога трябва да се внимава.
Тони сподели, че през годините се е променила много и ако се е била запазила същата – онази Тони от 1996 г., с дългите бели ръкави, нищо е нямало да се случи. „Втурвам се да правя неща, за които преди нямах смелост. Вътрешно в себе си се освободих и макар да имам мой си стил, който няма причина да сменям, сега съм много по-осободена“, каза певицата.
Преди онзи момент преди 28 години на сцената на „Бургас и морето“, когато цяла България разбра, че доскоро машинописката Тони Димитрова може да пее и ще гради кариера, тя е имала съвсем различни мечти. „Исках да бъда историк. Събирах си факти от вестници, изрязвах ги, правех колажи. Събирах и монети, защото брат ми ме запали. После фантазирах да бъда професор по филосфия – как звучи само!. И така до 7 клас, когато се влюбих в театъра. Но бях срамежлива и така и не събрах смелост да кандидатствам във ВИТИЗ – то беше и много трудно в онези години. След това реших да се занимавам с нещо, което не минава през сърцето и душата, а само през мозъка и затова станах машинописка“, спомня си Тони Димитрова.
С умиление тя разказа и историята за това как след бригада започнали да ѝ казват „Балончето“. Причината? Тогава за пръв път изпяла песента с текст „Балонче, балонче, къде полетя? Със своето конче, не ще те настигна!“. И от там ѝ „тръгва името“, че може да пее. Разбира се, разбират и учителите и решават да я вкарат в концерт. И постепенно срамежливостта започва да се преодолява.
За ежегодния конкурс „Бургас и морето“ Тони Димитрова споделя нещо, което мнозина забелязват в последните години. „Трудно се раждат хубави песни. Става все по-сложно с всяка изминала година. Но съм щастлива, че съм част от екипа на този конкурс и давам всичко от себе си за него. Тази година ще имаме 10 песни, защото две отпаднаха. Правилата са много строги и ги спазваме стриктно. Водещ ще е прекрасната Милен Маркова-Маца. Конкурсът е визитката на Бургас“, каза още Тони Димитрова, която сподели една прекрасна сентенция за себе си – „Душата ми има повече октави от гласа ми“.