Като държавен университет сме длъжни да създаваме кадри, които да допринасят за развитието на България
Бъдещето на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” е широкопрофилно - да се развива в много направления, смята ректорът на ВУЗ-а проф. д-р Христо Бозов
Проф. Христо Бозов е със специалности по анестезиология и реанимация и по военна токсикология, с придобити специализации в САЩ и Белгия. Работил е като лекар на подводница във ВМС. Управлявал е бившата Военноморска болница във Варна. От 2004 г. заема академичната длъжност „доцент“, а от 2015 г. – „професор“. В същата година става и ръководител Катедра по анестезиология, морска и интензивна медицина към ВМА. 5 години проф. Бозов е зам.-кмет по здравеопазване и социални дейности на Община Варна. Два пъти е удостояван с държави награди: нагръден знак „За вярна служба под знамената“ – 3-та степен през 1998 г. и 1-ва степен през 2008 г.
Проф. Бозов е председател на Българското научно дружество по обществено здраве. Бургазлии го познават като успешен мениджър на Комплексен онкологичен център – Бургас и ректор на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, където в първата си година от мандата регистрира една от най-успешните години за университета.
- Проф. Бозов, вие проведохте активна кандидатстудентска кампания в Област Бургас. Какви са очакванията Ви?
- Ние проведохме кампания във всички общини на Област Бургас. Срещнахме се с ученици и учители, кметове и зам.-кметове, директори на училища, кандидат-студенти. За първи път излязохме от пределите на Област Бургас, като направихме кампания и в град Сливен. През изминалата година приехме 1110 студенти, сега очаквам да надминем тази бройка. Вярвам, че и с активната помощ на всички колеги, които участваха в кампанията ще успеем да привлечем повече студенти в нашия университет.
- Повишил ли се е броят на приетите студенти за мандатната Ви година? Очаквате ли нови кандидати от чужбина?
- Значително се повиши, въпреки намалената раждаемост в страната и това, че сега кандидатстват по-малко студенти отколкото през предишни години. През учебната 2023/2024 година успяхме да приемем с 10% повече студенти от България. А за първа година започнахме да приемаме и в чуждоезиково обучение - 52-ма студента от 17 държави, които учат медицина при нас.
- Подписахте меморандуми за сътрудничество с два университета от Република Турция. Каква е бъдещата Ви визия и амбиция за сътрудничество с други висши учебни заведения?
- Предпочитаме да си сътрудничим освен с университетите в България и с нашите съседи. По тази причина първото ни посещение беше в Тракийски университет в град Одрин, с който университет подписахме меморандум за сътрудничество и вече подготвяме съвместна научна конференция за студенти и преподаватели.
След това дойдоха в Бургас колегите от най-големия държавен университет в Турция – Анкарският университет, с които подписахме споразумение за сътрудничество. Сега проучваме възможностите за сътрудничество с университети в Гърция и Румъния. Към този момент сме се насочили основно към балканските държави, но работим и с всички университети по света. Подписахме 29 споразумения за сътрудничество с университети по програма Еразъм+, която е за студентска и преподавателска мобилност.
Насърчаваме мобилността и на нашите студенти по медицина, които имат обмен и пребивават в други държави. Там те изкарват по един месец практика през лятото. Съответно студенти от тези държави, по линия на Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ) - Бургас, ще дойдат в нашия университет и в Бургаските болници. Тази година очакваме обмен през лятото на над 10 студенти по студентска мобилност на АСМБ.
- Говорите за ремонт на част от сградния фонд на университета, разкажете ни повече.
- Успяхме да се класираме в програма на Министерство на образованието и науката за ремонт за студентски общежития. Знаете, че имаме три големи общежития на 14 етажа и вече приключи обществената поръчка за ремонт на блок номер 2. Скоро ще започне цялостен му ремонт с целсъздаване на по-благоприятни битови условия за нашите студенти. Ще направим и цялостно покритие на студентските общежития с интернет. През тази година възстановихме и със столовото хранене на студенти и преподаватели.
С отпуснати средства за капиталови разходи от МОН съвсем скоро започваме ремонт и на Колежа по Туризъм. Той е определящ за развитието на туризма в България. Ние ще инвестираме много в ремонтни дейности там, защото идеята ни е да обучаваме не само български студенти, а и да привлечем такива от чужбина, най-вече от Азия и Африка, които след това да останат и да работят в туристическата индустрия, която страда от хроничен недостиг на кадри.
- След успешното развитие на медицината, Вие избрахте да развивате и фармацията в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Какво предстои? Какъв е административният път и кога очаквате да стане реалност Фармацевтичният факултет?
- По отношение на Факултета по Фармация работим в две посоки. Едната е акредитация на факултета, за което ние вече имаме готовност, като следващата седмица ще внесем всички необходими документи в Националната агенция по оценяване и акредитация. Получихме подкрепящи писма от министъра на образованието и науката и от министъра на здравеопазването. Силно се надяваме, че ще минем успешна акредитация на факултета. Другата посока, в която работим е сградният фонд. Архитектите от архитектурното бюро, които спечелиха обществената поръчка са на финала. Това ще бъде една прекрасна сграда с площ от 13 хил. кв. м., с много голяма съвременна библиотека, с модерни учебни зали и лаборатории за разработване на лекарства и козметични продукти. Важното е, че чрез Факултета по фармация ние ще допринесем за развитието на фармацевтичната индустрия в Бургас, като по този начин ще създадем работни места и ще имаме едно съвременно „ноу хау“ на една от най-важните индустрии в света – фармацията.
- От всичко постигнато за тази една година кое считате за най-голям успех?
- Много неща направихме заедно с колегите. Преминахме успешна институционална акредитация и увеличихме капацитета. Успяхме да увеличим и заплатите на академичния и неакадемичния състав, броя на младите хова в Университета. За мен много голям успех бе създаването на студентския център, който от една занемарена постройка се превърна в истински бижу. Центърът разполага с 80 места, с възможност студентите да се събират, да генерират идеи, да учат в него по най-съвременните начини. Мястото разполага с безплатен интернет, книжарница, библиотека, техника за провеждане на събития. Горд съм, че студентите успяха да изградят този център с доброволен труд, което е чудесен пример за студентската общност. Огромно удовлетворение е за мен, че те сами, и с малка подкрепа от ръководството, успяха да направят студентския център една от емблемите на Университета.
Другото важно нещо, което се случи в последната година е създаването на три музейни експозиции - на химията, на педагогиката и на медицината. Чрез тях ние показваме уважение към миналото и трасираме пътя от настоящето към бъдещето. Но за мен като Ректор най–същественото е духът, който цари при нас – дух на вдъхновение, иновативност и съзидателност на всички нива.
- Каква е Вашата бъдеща визия за развитието на университета?
- За мен той трябва да се развива като широкопрофилен университет. Към момента интересът към медицинските специалности нараства, но аз смятам, че университетът има огромен потенциал и във всички останали сфери на развитие. Местата за педагогическите специалности се запълват на 100 %. Ние можем да се усъвършенстваме успешно и в сфери, които за съжаление в момента са по-слабо развити. Например химическата промишленост, компютърните специалности, транспорта, машиностроенето, електрониката, икономиката, управлението, които да заемат едно достойно място в обучението на нашите студенти.
Мисля, че в един момент и медицината, и педагогиката, които са ни силните специалности в момента, ще забавят развитието си и на преден план ще излязат други съвременни, хибридни специалности, свързани с бизнеса и индустрията. Ние като държавен университет сме длъжни да създаваме кадри, които да допринасят за развитието на икономиката в нашата държава като икономисти, предприемачи, машиностроители, електроинженери, въобще във всички сфери, в които може да се произвежда и да се продава в този огромен и богат пазар – Европейския съюз. Така ще може в държавата ни да влизат пари от производство и от данъците на хората, които се занимават с него. Знаем, че от тези данъци се издържа и самото висше образование. Ние като академичен състав трябва да дадем максимално полезни знания и умения на нашите студенти, така че те да бъдат много добри предприемачи, индустриалци и производители.
- Вие сте изключително ангажиран човек. Разкажете ни как прекарвате свободното си време?
- Спортът и колоезденето са нещата, които ми помагат да разпусна от ежедневното натоварване. Обичам да карам колело по крайбрежната алея от Морската градина до кв. „Сарафово“ и след това обратно. Другото нещо, което ме разтоварва и ми харесва да практикувам е тенис на корт. За мен това са начините, чрез които тялото и нервната система се поддържат в добра кондиция. Казвам го не само като ангажиран човек, но и като лекар и призовавам всеки един да спортува, защото спортът е здраве.
Контра репортаж от Хърватска показва масово недоволство от въвеждането на еврото
