Загуби ли Украйна де факто войната или Западът ще се намеси?

Според анализи Харков ще падне още тази година, а Одеса – в средата на следващата

Ключови думи: украйна, русия, война, загубена, запад, намеса

Без удари на западни оръжия по Русия, Украйна трудно ще успее да задържи Харков, а и да поеме инициативата на фронта, твърдят експерти. Михаил Ходорковски отива и по-далеч: Украйна де факто загуби войната, твърди той.

Подполковник Джахара Матисек, пилот от американските ВВС и професор във Военноморския колеж на САЩ, се застъпва за изпращането на европейски военни в Украйна, като изрично уточнява, че това е негово лично мнение. Той смята, че без удари със западно оръжие срещу позиции в Русия ще бъде трудно да бъде удържан Харков, предава dnes.bg. Той изтъква пред "Дойче Веле", че изтребителите F-16 ще разширят възможностите на украинската армия, но за целта те трябва да бъдат стотици.

„Ако позволявате на руснаците да имат безопасно убежище на собствена територия, а Украйна да няма право да използва западното оръжие за атаки на цели вътре в Русия, то това е лоша военна стратегия“, казва Матисек пред ДВ. Той изтъква, че не пледира за по-нататъшна ескалация, а просто показва какъв би бил здравият смисъл.

НАТО: Западът да разхлаби забраните

Призив към страните от НАТО да разрешат на Киев да атакува с предоставеното западно оръжие военни цели вътре в Русия отправи и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. И той смята, че започналото през май настъпление на Русия в Харковска област отчасти е обусловено от това, че Украйна няма разрешение да използва доставеното ѝ от Запада оръжие за атаки по „законни военни цели на територията на Русия“. Затова Столтенберг препоръчва на съюзниците „да помислят дали да не свалят някои от наложените от тях ограничения за използване на оръжието, което са предоставили на Украйна“.

В интервюто си за списание „The Economist“ генералният секретар на НАТО обаче категорично отхвърля изпращането на сухопътни войски на Алианса в Украйна и подчертава „Нямаме такъв план“. За разлика от него американският военен експерт Джахара Матисек споделя пред ДВ становището си, че няколко хиляди западни военни лесно могат да бъдат разположени в Лвов като обучаващ контингент.

„Европейският съюз вече има военна мисия за обучаването на украинци, която лесно би могла да бъде прехвърлена в Лвов, а САЩ биха могли да я допълнят. Има и още един елемент – ако няколко хиляди европейски военни биха могли да бъдат разположени край границите и покрай река Днепър, това би било много ясен сигнал към Путин, че Западът няма да допусне следващи териториални завоевания в Украйна“, казва Матисек.

Войски на Запада в самата Украйна?

Експертът предполага, че ако това се случи, ще се освободят най-малко 20 бригади с украински военнослужещи, които да бъдат разположени много по-близо до фронта. Освен това по този начин ще може да се подсили противовъздушната отбрана. „В един момент тази война трябва да свърши, на Украйна ще ѝ се наложи да се заеме с възстановяването, а то би струвало много повече средства, ако позволим на руснаците да продължат да разрушават инфраструктурата на Украйна“, изтъква подполковник Матисек.

Зона, забранена за полети

Той коментира и идеята за създаването на ограничена „зона, забранена за полети“ по границите на Украйна – с обхват 70-100 километра, така че да бъдат защитени западните региони - град Лвов, а вероятно и други. Матисек смята, че това би било възможно с помощта на 2000-3000 души от войските на НАТО, които да защитават небето на Украйна от руски ракети и дронове. „Но дори руснаците да атакуват западните войници, това няма да доведе до активирането на член 5 от договора на НАТО за колективната отбрана, тъй като случващото се ще е вътре в Украйна, а не на територията на НАТО.“

Матисек предполага, че отговорът на Русия при евентуалното създаване на „зона, забранена за полети“ ще е ограничен – защото тази зона ще защитава само Украйна и нейното въздушно пространство. Няма да бъдат сваляни самолети над Беларус, Русия или на изток от Днепър. „Ако бъдат установени много ясни граници за водене на бойните действия от страна на Запада и бъде дадено да се разбере, че това се прави за защита на инфраструктурата на градовете и на хората от безразборните въздушни удари на Русия, то това няма как да бъде разглеждано другояче, освен като законна хуманитарна операция.“

Повече изтребители F-16

Що се отнася до доставките на изтребители F-16, които украинците очакват, американският военен експерт не смята, че те ще се окажат „вълшебно средство“, но пък определено ще дадат допълнителни възможности, каквито самолетите от съветско време нямат. Но за да бъде оказано съществено влияние на ситуацията на фронта, Украйна ще има нужда от около 100 такива изтребителя годишно, защото трябва да се имат предвид и потенциалните загуби в хода на войната, посочва Матисек. „На планетата има хиляди F-16, т.е. достатъчно, за да могат при желание украинците да получават по над сто годишно. Всичко се свежда до политическата воля на Запада, който трябва да бъде готов да ремонтира и да достави тези самолети, както и да продължи да обучава украинците да работят с тях.“

Позицията на известния руски бизнесмен и опозиционер Михаил Ходорковски пък е, че Украйна вече практически е загубила войната. Неговите аргументи са предимно икономически: президентът Путин харчи за войната много повече, отколкото западните държави, като при това оръжието излиза на Русия много по-евтино, отколкото на западните страни.

„Путин харчи за войната около 120 милиарда долара годишно, като цената на най-разпространения артилерийски снаряд от 152 мм е 500 долара. Русия изразходва за войната към 5,4% от своя БВП. А европейската помощ за Украйна през двете военни години е около 88 милиарда долара, т.е. 0,25 процента от БВП. При това Западът плаща за снаряди от 155 мм цени между 5000 и 8000 долара“, обясни Ходорковски на конференция в Берлин.

Според него при това положение Украйна ще изгуби Харков още тази година, а Одеса – в средата на следващата. И то – макар че Западът разполага с много повече ресурси: преди войната БВП на ЕС например е бил почти осем пъти по-висок от руския.

„За“ и „против“ тезата на Ходорковски

Известният руски икономист Сергей Алексашенко, бивш заместник-министър на финансите, споделя песимистичната за Украйна оценка на Ходорковски: „Путин харчи пари за войната, без да се ограничава в нищо. А Западът дава за Украйна парите, които е обещал, но нито копейка повече. Войната е противостояние на потенциали, особено ако е толкова изнурителна и дълга. Може да се спори по въпроса дали Одеса ще падне през 2025 година или не, но гледайки днешното състояние на нещата, не виждам сценарий, при който инициативата да се прехвърли в украински ръце“.

Прогнозите на експерта по Източна Европа Герхард Мангот не са толкова песимистични: „От една страна сметките на Ходорковски са верни – за това колко харчат Западът и Русия за войната. Но не мога да се съглася с направените от него мрачни прогнози. Русия няма да постигне тези цели, даже ако подкрепата на Запада остане на досегашното си ниво. Русия няма необходимите хора, няма и материалната сила за да завладее изцяло Харковска и Одеска област“.

Същевременно Мангот смята, че критиката на Ходорковски е оправдана – Западът наистина предоставя твърде малко оръжие в подкрепа на Украйна. Според експерта целта на неотдавнашното изявление на Ходорковски е именно тази – да се окаже натиск над западните правителства да дават повече.

Путин е готов да замрази войната?

Путин е готов да спре войната в Украйна при условие, че руските войски останат на сегашните фронтови линии, съобщи агенция „Ройтерс“, позовавайки се на четири анонимни източника от обкръжението на руския президент. По думите на един от източниците, „Путин може да воюва дотогава, докато е необходимо“, но той е готов и за прекратяване на огъня, за да „замрази войната“. Путин бил направил тези изявления пред неголяма група свои съветници, отбелязва агенцията.

Нейните източници споделили, че Путин ще се възползва от неотдавнашните териториални успехи на руските войски, за да прекрати бойните действия. А и по-нататъшно настъпление в Украйна ще изисква от президента решение за нова мобилизация, което той иска да избегне. „Путин ще каже, че сме победили, че от НАТО са ни нападнали, но ние сме запазили суверенитета си, а и имаме сухопътен коридор към Крим“, е заявил един от събеседниците на „Ройтерс“. Според него сегашните резултати от настъплението са достатъчни, за да се обяви на руското население „победа във войната“.

Примирие без запазване на териториалните завоевания на Русия за Путин обаче е изключено, са посочили неговите приближени. „Ако няма съглашение, Путин ще поиска да завладее колкото може по-голяма част от територията на Украйна“, изтъкват източниците на „Ройтерс“.