След мощните магнитни бури: Какво се случи със Земята?
Заради повишената слънчева активност можем да очакваме негативни последици за нашата планета
Задава се огромен проблем за Земята, след мощните атаки на магнитните бури, които заляха през последните дни планетата. Бурите са били толкова силни, че изместили центъра на земното магнитно поле, става ясно от наблюденията на учените. Светът се радваше на полярни сияния, осветили половината планета на 10-и май, вследствие на магнитните бури, но Дълбоководните обсерватории на Ocean Networks Canada (ONC) откриха смущения в магнитното поле на Земята.
Обсерваториите на ONC обхващат от Арктика до Антарктика и включват повече от 12 000 сензора, включително компаси, които измерват океанските течения. Компасите са открили силни аномалии под водата по време на интензивната слънчева активност този месец, пише Space.com, цитиран от glasnews.
А това всъщност са внезапни промени в магнитното поле на Земята. Един от компасите на обсерваторията NEPTUNE, която се намира близо до остров Ванкувър, регистрира рязко изместване на магнитното поле на планетата.
И това не е първият път, когато оборудването на екипа регистрира слънчеви аномалии в показанията на компаса. Ученият по научни данни на ONC Алекс Слонимър забеляза същите колебания на магнитното поле в данните в края на март, макар и в по-малък мащаб.
"Проверихме дали тези колебания са свързани със земетресения, но това нямаше голям смисъл, тъй като промените в данните бяха записани твърде дълго и в същото време на различни места. Тогава направих връзка със слънчевите изригвания, защото Слънцето е изключително активно напоследък“, казва Слонимър.
Теорията му се потвърди. Именно слънчевата активност повлия на работата на компасите под водата. Отбелязва се, че някои от тези компаси се намират на 2,7 км под повърхността. Подобни аномалии, съвпадащи със слънчевите бури през май 2024 г., допълнително засилиха връзката на трептенията със Слънцето.
"Записаните колебания в километри под повърхността на океана подчертават мащаба на скорошното слънчево изригване. Такива данни могат да бъдат полезни за по-доброто разбиране на географския мащаб и интензивността на слънчевите бури, които се случват“, каза президентът и главен изпълнителен директор на ONC Кийт Моран.
Напомняме, че Земята ще бъде ударена от най-силната слънчева буря от 165 години насам. Очаква се мощните слънчеви бури да нарушат значително работата на комуникационните сателити и дори да повредят космическия телескоп Хъбъл.
Според Джонатан Макдауъл от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън мощните изригвания на Слънцето ще продължат до 2025 г. Именно в средата на следващото лято, както предполага ученият, ще настъпи така нареченият слънчев максимум. Това е пикът на слънчевата активност, когато на повърхността на звездата се появяват огромен брой слънчеви петна, провокиращи най-мощните слънчеви изригвания.
Според Макдауъл през следващата година можем да очакваме появата на най-силните геомагнитни бури на Земята, които са причинени от излъчване на радиация и плазма от повърхността на Слънцето.
Като се има предвид, че последната голяма геомагнитна буря е била причинена от изригвания в слънчево петно, което е дори по-голямо от това, което предизвика геомагнитната буря от 1859 г., ученият очаква, че подобно събитие може да се случи отново в близко бъдеще.
Преди 165 години, поради силна геомагнитна буря по цялата Земя, телеграфните комуникации бяха изключени и работата на компасите на корабите беше нарушена. Смята се, че бъдещите въздействия на Слънцето върху Земята може да са сравними с това събитие или дори да причинят по-големи щети.
Учените, които следят космическото време, смятат, че до юли 2025 г. на Слънцето ще се появят над 100 слънчеви петна, докато при слънчевия минимум, настъпил преди 5 години, почти нямаше никакви. Но сега броят на слънчевите петна на Слънцето нараства и по този начин се появяват все по-голям брой изригвания и изхвърляния на плазма (изхвърляне на коронална маса).
Колкото по-силни са изригванията на Слънцето, толкова по-голямо е негативното им въздействие върху работата на комуникационните спътници и енергийните системи на Земята. Според Макдауъл спътниците вече усещат това въздействие, тъй като плътността на горните слоеве на атмосферата се увеличава и за сателитите е по-трудно да се движат, което може да доведе до тяхното падане или най-малкото до промяна в траекторията им.
Дори космическият телескоп Хъбъл, поради силни слънчеви бури, както установиха учените, най-вероятно ще приключи работата си по-рано, тъй като орбитата му намалява. Също така силното излъчване влияе негативно на работата на телескопните инструменти.
Макдауъл смята, че в близко бъдеще, поради повишената слънчева активност, можем да очакваме още по-негативни последици за технологиите на Земята и в ниска околоземна орбита.
