Готова ли е България за еврозоната? Политиците ни не искат еврото
Те похарчат това, което предприемчивите хора са направили в хазната и са внесли с данъците си, коментира Левон Хампарцумян
Без причина и без дебат управляващите ни отлага за пореден път влизането на България е еврозоната. И през 2021 година, и сега изпълняваме всичките критерии, но това е политическо решение на сегашното правителство и на ръководството на БНБ, каза в „Тази сутрин“ по бТВ бившият заместник-министър на икономиката Никола Янков.
„Две служебни правителства отлагат присъединяването ни. Ние имаме пътна карта, където пишеше, че заедно с Хърватия на 1 януари 2023 трябваше да сме в еврозоната. Не сме, защото решихме да отложим“, припомня той.
„Надеждите на българското правителство, което доскоро ни управляваше, бяха, че в началото на 2025 г. ще сме в еврозоната, но вчера едно изказване на управителят на БНБ ни наведе на мисълта, че това няма да се случи. Такива са и констатациите на повечето експерти“, каза водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев.
„България няма да може да влезе в еврозоната в началото на следващата година, каквито бяха намеренията. По-вероятният сценарий е това да стане по-късно през следващата година“, каза в интервю за БТА Димитър Радев, цитиран от водещата Мария Цънцарова.
„Ако искахме да сме в еврозоната, нямаше да правим бюджети с такива дефицити. Фактът, че ги имаме, означава, че въпреки всички глупости, които се говореха пред медиите, не желаем да сме там“, добави Янков.
„България е половин процент от стопанският оборот в Европейския съюз, т.е. не сме реална заплаха, но като едни малки Орбанчета или други такива в тънката плетка на ЕС, където се вземат големите решения, ако излъчваме политическа несигурност, ще получим това, което сега. Има и среди, които предпочитат да сме с единия крак в Европа, а с другия – някъде в неразвитата част на Азия“, коментира пък банкерът Левон Хампарцумян.
„Политиците няма да могат да ни разказват същите приказки, ако сме членове на еврозоната. Онези хора нямат много чувство за хумор. Искат прагматично някои неща да с случват“, добави той.
„Държавата харчи резултата от предприемчивите българи. Политиците не печат пари, Слава Богу! И не могат да произведат стойност. Те могат да похарчат това, което хората са направили и са внесли с данъците си“, изтъкна банкерът.
МВФ има много добър опит да спира свободното падане на икономики, които са се объркали, добави той.
„Ако населението иска да живее така, както живее, ще живее и няма да има нито евро, нито Шенген, а това, което е. Не е лошо, но много да бъде много по-добро“, коментира Хапарцумян.
Заместник-председателят на Българската търговско-промишлена палата Красимир Дачев пък каза, че нашите политици непрекъснато излъчват и генерират несигурност.
„Пазарите се плашат от нас. Не може нещо да стане само, ние трябва да го направим. С тази несигурност, която излъчваме, няма как да стан“, добави той.
„За първи път, откакто сме влезли в ЕС, имаме почти нулево усвояване на европейски средства. Това е признак за немощ“, подчерта Дачев.
Усвоили сме 4% от тези над 60 млрд. евро, които имаме възможност да получим, добави той.
„Тази нещо се увеличава, защото във всяка администрация трябва да дойде министъра, който да каже в коя посока ще се развиваме. Затова сме на това дередже“, каза още той.
Земетресение до голям български град
Контра репортаж от Хърватска показва масово недоволство от въвеждането на еврото
