Ако се остави нелекувана, астмата може необратимо да увреди бронхите
Сънната апнея поражда сериозни опасности за здравето и увеличава риска от сърдечни заболявания и метаболитни нарушения
Д-р Ирина Янчева е част от екипа на Отделението по вътрешни болести на МБАЛ „Бургасмед“, преглежда и в ДКЦ на лечебното заведение. Завършва Медицински университет София през 1990 г., а специалностите Вътрешни болести и Пулмология и фтизиатрия придобива съответно през 1997г. и 2000г. Д-р Янчева извършва лечение и консултации при остри и хронични белодробни заболявания, работи и по НЗОК. Член е на Български лекарски съюз. Има многобройни участия в конгреси и симпозиуми по специалността.
- Д-р Янчева, работите в обновения сектор Пулмология на МБАЛ „Бургасмед“ и извършвате амбулаторни прегледи в ДКЦ на същото лечебно заведение. Какви са най-честите дихателни усложнения сред вашите пациенти в момента, когато грипната вълна вече е затихнала и случаите на ковид са пренебрежимо малко?
- Характерен белег на респираторните инфекции в последните години е бронхообструкцията, характеризираща се с пристъпна кашлица, персистираща дълго време след заболяването. При малка част от пациентите се стига и до класически астматични пристъпи със свирене в гърдите, чувство за стягане и недостиг на въздух. Поради тази причина и тази година по време на грипната епидемия имахме доста пневмонии като усложнение, тъй като назначаването на антибиотична терапия без адекватна дезобструкция не е достатъчна. Затова е уместно пациентите с кашлица, неповлияваща се от стандартното лечение, особено с пристъпен характер, да се консултират с пулмолог преди да бъде назначена антибиотична терапия, която в много от случаите е излишна.
- Кои от белодробните заболявания могат да бъдат предотвратени и доколко сами си „помагаме“ да се разболеем?
- Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е една от тях. Това е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.
Повече от 10% от българите над 40-годишна възраст страдат от ХОББ. Броят на пациентите у нас е по-голям в сравнение със средния за Европа - между 4 и 6%. Като основна причина за това се посочва масовата употреба на тютюн в България, тъй като основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”.
ХОББ е често срещано респираторно заболяване и по данни на Световната здравна организация (СЗО) смъртните случаи в резултат от него през 2019 г. са около 3.23 млн. души.
Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи, които се оплакват от кашлица, отделяне на храчки и прогресивно нарастващ задух. Страдащите от това заболяване трябва да посещават пулмолог два пъти годишно за извършване на клиничен преглед и спирометрия, както и всеки път при засилване на оплакванията. Веднъж на всеки две години се прави рентгенография на гръден кош и бял дроб. Характерно е, че наблюдението на болните с ХОББ продължава до края на живота им.
- Каква е причината за бронхиалната астма и как се лекува?
- Бронхиалната астма е често срещана хронична възпалителна болест, която се характеризира с повтарящи се симптоми от страна на дихателната система - кашлица, задух, свирене в гърдите, в резултат на обструкция (стесняване) на дихателните пътища. Обструкцията при астмата обикновено е обратима, но ако се остави нелекувана, хроничното възпаление може да доведе до необратима обструкция на бронхите, поради ремоделирането на въздушния път.
Причината за поява на астма е комбинацията от генетични (наследствени) фактори и фактори на околната среда. По-често се среща при жените.
Предразполагащите фактори за бронхиалната астма са наличие на алергии, затлъстяване, прием на медикаменти (бетаблокери, нестероидни противовъзпалителни – аспирин, нурофен), силни емоции и стрес, хормонален дисбаланс, някои хранителни добавки и консерванти, гастроезофагеален рефлукс. В същото време фактори като алергени, професионални замърсители, тютюнев дим, силни миризми, замърсяване на околната среда и инфекции на дихателните пътища могат да предизвикат астматичен пристъп, ако се вдишат в значителни количества.
Асмата, е най-честата болест в ранна детска възраст и обикновено е вирус-индуцирана. Много често при вирусни инфекции децата имат и свирене в гърдите, задух, дразнеща кашлица. Астмата с ранно начало е детската астма, която често при тръгване на училище изчезва. Това е разпространено в обществото с израза „астмата, която се израства“.
Но това невинаги е така. Правилно предписаното лечение от пулмолог и съдействие от страна на пациента водят до поддържане на добро общо състояние. Астматиците подлежат на периодични прегледи и проследяване на състоянието им. Ако тези условия за добър контрол на астмата са изпълнени, животът на пациента с бронхиална астма не се различава от този на здравия човек.
- В кои случаи препоръчвате климатолечение и изобщо каква е най-добрата превенция за белодробните заболявания?
- Целта на климатотерапията е чрез подбор на климатична среда и определени фактори да се предизвикат реакции на адаптация чрез закаляване и повишаване на защитно-приспособителните сили на организма. Подходяща е както за хроничните белодробни заболявания, така и за острите в рековалесцентния период. Преди да се насочат пациентите за климатолечение е необходимо да се консултират с лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, за да се избере най-подходящият климатокурорт за състоянието им.
- Специалист сте и при лечението на сънна апнея. Дали хъркането нощем е достатъчно обезпокоителен симптом, който да сигнализира на човек, че е нужно да посети кабинета ви?
- Обструктивната сънна апнея е често срещана болест, която се характеризира с повтарящи се епизоди на частично отслабване или пълно спиране на дишането по време на сън с продължителност 10 или повече секунди. То е свързано с ограничено или пълно прекъсване на дихателния поток към долните дихателни пътища, хипоксемия (ниско ниво на кислорода в кръвта) и микросъбуждания.
Сънната апнея може да доведе до безсъние от постоянните нощни прекъсвания и липса на дълбок сън. Липсата на сън е свързана с далечни последици за здравето, които засягат човека физически, психически и емоционално и в резултат на това сънната апнея е свързана с различни здравословни проблеми.
Поради нарушения на кислородния баланс в организма, нелекуваната сънна апнея поражда сериозни опасности за здравето и може да увеличи риска от редица заболявания – сърдечни, диабет, метаболитни нарушения, инсулт, нарушения на паметта и концентрацията, еректилна дисфункция, депресия, дори, макар в по-редки случаи, да доведе до внезапна смърт.
За диагностика на умерена и тежка форма на обструктивна апнея (но не и на централната апнея) се използва респираторна полиграфия, тъй наречената слипапнея холтер, регистрирайки кислородната сатурация, въздушния поток, дихателните движения, поява на хъркане и сърдечната честота.
Най-често прилаганите и най-ефективни средства за лечение са специални РАР апарати - CIPAP, а когато се налага и BIPAP. Назначаването и проследяването се извършва от лекар специалист.
