Семерджиев, защо токът трябва да скочи с 15 на сто?
Стачката на миньорите в „Марица – изток“ едва беше започнала, когато председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев побърза да ни светне, че заради нея от 1 юни тази година цената на тока ще скочи с 15 на сто. След този случай и в хода на набиращия все по-голяма скорост скандал с банките, които не се посвеняват да смъкват от гърба ни и трета кожа, вече съвсем сериозно почвам да си мисля, че преди две години вицепремиерът Цветанов направи една много сериозна грешка -
тази, че с ареста на „Наглите“ обяви и края на наглостта по нашите земи.
Странностите тук са най-малко две. Първата е, че стачката е през януари, а повишаването цената на тока бе обявено за 1 юни тази година, без да става съвсем ясно през тези четири месеца кой ще плаща разликата между сегашната и очакваното поради стачката повишение стойността на произвеждания ток, както и загубите от евентуалния нереализиран износ! А второто – че не става никак ясно
как Семерджиев и хората му в оглавяваната от него комисия
успяха още на втория ден от стачката да стигнат до числото 15 на сто, без да знаят колко тя ще продължи, колко миньори ще се включат в нея и въобще как ще завърши в крайна сметка този пореден конфликт между труда и изпълнителната команда на капитала – правителството!
Въпросите обаче далеч не свършват дотук. Само дето, както едно време казваше бившият вътрешен министър Румен Петков, вече се трансформират в гадания. Та едно такова гадание би могло да бъде следното. След като ръководството на мините „Марица – изток“ не пожела да изпълни онова, под което няколко месеца преди това се е подписало, след като министерството подкрепя неотстъпчивостта на това ръководство,
то съвсем ли е лишено от логика предположението,
че стачката на миньорите се е оказала за управляващите точно този аргумент, който те са търсили от доста време насам и с който да оправдаят един по-рязък скок в цената на тока, така силно желан пък от енергоснабдителните дружества? Защото само по силата на тази логика изявлението на Семерджиев за повишаването цената на тока става вече обяснимо.
Най-съществената „подробност“ обаче от цялата заплетена история е тази, че в крайна сметка ние нито сме миньори, нито стачкуваме, нито пък сме в ръководството на мините, което се е запънало като магаре на мост и не ще и не ще да изпълни обещанието си. При това положение, като нямаме, дето се казва, нищо общо с цялата тази каша,
защо тогава ние да плащаме сметката
с нова и естествено по-висока цена на тока?! То е все едно като си тръгваме от някой ресторант да ни връчат и сметката на съседната маса!
Ако очаквате обаче, скъпи колеги по съдба, че някой в китната ни родина ще се спретне да ни даде смислен отговор на всичките тези въпроси, дълбоко се лъжете. Изборите минаха и чак до средата на следващата година няма да е дошло още времето за Поредните Бомбастични Обещания от всички крилца и перца на охранената политическа класа у нас. Поради което защо да си развалят рахатлъка да ни отговарят каквото и да е.
Рекапитулация на фактите
Наседмия си ден, поради сключено споразумение с ръководството на мините, стачката бе прекратена. Съгласно това споразумение на миньорите ще бъдат изплатени парични надбавки в размер на 2 130 000, тоест само с 370 000 лева по-малко от това, което им е било обещано преди като бонус и което те си искаха.
През миналата година миньорите са изкарали 10 милиона лева допълнителна печалба за държавата. Загубите от стачката обаче възлизат на над 8 милиона лева. Като прибавим и сумата от постигнатото споразумение, става ясно, че от печалбата вече нищо не остава.
Пита се тогава - защо ги ручахме така охотно жабетата?...
Нещата не са чак толкова невинни,
както изглеждат на пръв поглед и както открай време сме свикнали да ги възприемаме. Постачкували значи миньорите, шефовете им първо се позаинатили, ама после им дошъл акълът в главата и кандисали да си изпълнят обещанията. Е, опропастила се там някаква държавна пара, ама тя нито е първата, нито ще е последната, пък и не излиза в крайна сметка от нашия джоб...
Това обаче категорично не е така!
В член първи, алинея втора, на Конституцията ни съвсем ясно е записано следното: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“ По силата на тези две изречения на парламентарни избори
ние упълномощаваме една или няколко партии да движат общите ни дела,
включително и общите ни сметки. И ако не го правят както трябва, имаме пълното право да ги отзовем на следващите избори. Както направихме през 2009 г. с крадливата Тройна коалиция. А за да го сторим наистина, просто не трябва да забравяме. Дори дребните наглед нещица. Защото, както добре е известно, тъкмо те в крайна сметка обръщат колата.
Става много напечено в "Ергенът"
