Гласят България за ядрено гробище

Търсят варианти за отработеното ядрено гориво

Ключови думи: ядрено гориво, аец козлодуй, флагман

Управляващите проучват как България да бъде превърната в ядрено гробище. Официално беше представен анализ за радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото, който е подготвен от членове на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Фокусът на анализа е върху това как да бъде избрано място за хранилище за дълбоко геоложко погребване без да бъде предизвикана силна съпротива от местното население.

Досега отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” се връщаше в Русия и България нямаше ангажимент за неговото дългосрочно съхранение. Но предстои замяна на руското ядрено гориво с ядрено гориво на американската компания “Уестингхаус” и на френската “Фраматом”, което поставя въпроса какво да бъде правено с отработеното ядрено гориво.

В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни отпадъци, съответните хранилища са с временен характер, пише в анализа. “Налице е научен консенсус, че от икономическа гледна точка, както и от гледна точка на безопасността, тези временни решения не са оптимални. Специализираните анализи по отношение на високоактивните отпадъци сочат, че дългосрочно решение, осигуряващо необходимата безопасност, е т. нар. дълбоко геоложко погребване - хранилище, изградено на стотици метри под земната повърхност, което след “запълване” се запечатва”, гласи подготвеният анализ. Но авторите на документа признават, че “опитът на други страни сочи, че плановете за такива постоянни хранилища могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население. Подобна съпротива в отделни случаи е довела до прекратяването на подобни проекти”. Затова анализът търси варианти как да не се стигне до това.

В анализа са посочени различни варианти какво да бъде предложено на местното население в района, който ще бъде избран за съхранение на радиоактивни отпадъци, за да не протестират. “Повишаването на нивото на одобрение на подземни хранилища би могло да бъде постигнато с използването на различни варианти на ефективни икономически стимули”, пише в анализа. Например на местната общност може да бъде предложено данъчно облекчение - освобождаване от плащането на данъци през следващите 20 години, посочват авторите на доклада. “Икономическите стимули за местната общност освен парични обезщетения могат да включват и подобряване на инфраструктурата, стимулиране на местната икономика и местния пазар на труда и пр. На практика следва да бъдат взети под внимание и аргументите против изграждането на хранилища за радиоактивни отпадъци, като например рисковете, свързани с общественото здраве, недоверието в държавните институции, възможни негативни ефекти върху местната икономика, идентичност и т. н., така че да бъде предложена адекватна компенсация на местното население”, пише в доклада.

По данни от 2019 г. около десетина европейски държави са стартирали в някаква степен изпълнението на програми за дългосрочно съхраняване на високоактивни отпадъци в хранилище за геоложко погребване, като България не е сред тях. “Все още в нито една държава не се осъществява дългосрочно съхранение на високоактивни отпадъци, като изглежда, че първата държава, която ще пусне в експлоатация дълбоко геоложко хранилище, е Финландия”, пише в доклада. Авторите на анализа признават, че “е твърде вероятно държавите, които първи успеят да изградят такива съоръжения, да се сблъскат с неочаквани проблеми и разходи. В този смисъл, онези държави, които възприемат изчаквателна позиция с мисълта да използват наготово натрупания опит, биха могли да оптимизират разходите и рисковете, с което да реализират и значителни спестявания”. Но посочват, че следването на такава стратегия от всички държави би довела до задълбочаване на проблема.

Ще бъдат съхранявани хиляди години

Скалите трябва да бъдат специални

Хранилището трябва да е в район с ниска сеизмична активност.

“Радиоактивните отпадъци (РАО) изискват специално съхранение, тъй като част от тях са силно радиоактивни и остават такива в продължение на стотици, дори хиляди години”, пише в анализа. Всички решения за съхранение на високоактивни отпадъци, прилагани досега по света и в България, са с временен характер. Според типа отпадъци тези временни решения биват басейни, хранилища за сухо съхранение или контейнерни системи за сухо съхранение.

Авторите на анализа посочват, че е добре да бъде намерено дългосрочно решение на проблема с ядрените отпадъци. “Изборът на локация за геоложко хранилище е сложен въпрос с геологически и социално-икономически аспекти. Първо, необходимо е скалната маса да има ниска водопропускливост. Това предотвратява проникването на радиоактивни вещества в подземните води в случай на повреда на контейнерите, а също и предпазва от навлизането на вода в хранилището. Скали с такова свойство са например т. нар. монтморилонити. Второ, необходимо е хранилището да се намира в област с ниска сеизмична активност, тъй като по-сериозни земетресения могат да го повредят”, пише в анализа.

Проблемът “Не в моя двор”

Предлагат провеждане на местен референдум
Има три варианта

След изработването на списък с възможни локации за геоложки хранилища, въпросът е по какъв начин местната общественост участва в процеса на взимане на решение за точната локация на хранилището, посочват авторите на анализа.

Те заявяват, че е право на гражданите да знаят на какви рискове са изложени. Но е налице психологически аспект - страхът от радиация, който според много експерти не съответства на реалния риск, пише в документа. Авторите на анализа признават, че близостта на хранилища за радиоактивни отпадъци води до намаляване на стойността на недвижимите имоти. И описват три варианта за взимане на решение къде да бъде хранилището.

При първия вариант решението се взема централно с нормативен акт на властимащите институции. Населението се информира впоследствие. Този вариант може да доведе до ерозия на общественото доверието в институциите. Опитът на други държави (САЩ, Австралия, Германия) показва, че този подход може да доведе до значителни обществени сътресения, съпътствани от протести и блокади от страна на местното население. Съпротива от такъв тип се обобщава под наименованието “Не в моя двор”, пише в анализа. Примери за такава съпротива са протестите в Русе и Гюргево против плановете за построяване на инсталация за изгаряне на медицински и животински отпадъци в Гюргево.

При втория вариант решението се взема чрез национален референдум след като локацията е определена. Това е и вариантът, приложен в Швейцария - избраната локация за дългосрочно съхранение е недалеч от Цюрих, а национален референдум се предвижда да се проведе в следващите години. Този вариант не решава проблема със съпротивата на местната общност, тъй като решението, взето чрез национален референдум, може да противоречи на мнението на местната общност.

При третия вариант след като локацията бъде определена, собственикът на радиоактивните отпадъци предлага обезщетение на засегнатите граждани и фирми. Ако собственикът е държавата, то може да е във вид и на данъчно облекчение - освобождаване от плащането на данъци за 20 години. На следващ етап се провежда местен референдум, в който участват само живеещите в общините в непосредствена близост до избраната локация. При отрицателен вот на референдума собственикът на отпадъците може да повиши предложеното обезщетение или да се пренасочи към нова локация. Този вариант се нарича “политически пазар”, пише в анализа. В анализа е посочено, че ако обезщетението е твърде малко, повечето местни жители ще продължат да бъдат против изграждането на хранилище. Но колкото по-високо е предложеното обезщетение, толкова по-скептични стават гражданите и толкова по-вероятно е да гласуват против хранилище в близост до тях.

Радиоактивните отпадъци са три вида - ниско, средно и високо радиоактивни, като отделна глава в радиоактивните вещества е отработеното ядрено гориво. За ниско и средно радиоактивните отпадъци, например рентгенови апарати, в Българя има хранилище в Нови Хан, което се напълни. В момента завършват строителството на ново хранилище на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Високо радиоактивни отпадъци са частите на разглобените малки блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Те се слагат в контейнери, защото ще бъдат радиоактивни още много, много дълго време.

Отработеното ядрено гориво се нарича така, защото не е отпадък. При него са използвани само 6% от енергийната стойност на елементите, които са били в реакторите. В Русия вече използват следващо поколение реактори. Отработеното ядрено гориво ще бъде използвано като гориво за следващите поколения ядрени централи. Голяма заблуда в обществото е, че това е опасен отпадък. Не, това е ресурс. Има контейнери, които са като мини реакторчета, които да извличат енергията, но без да произвеждат ток. Те могат да съхраняват отработено ядрено гориво 300 години без никакви проблеми. След 300 години ще се види какво е състоянието на контейнерите и би могъл да бъде продължен техният живот или нещо друго да се направи. Тези контейнери се съхраняват в хранилище за отработено ядрено гориво. В България такова хранилище има на площадката на АЕЦ “Козлодуй”, в което се съхраняваше отработеното ядрено гориво от малките блокове преди да бъде изнесено за Русия. В момента хранилището е празно и се подготвя за съхранението на отработеното гориво от 1000-мегаватовите блокове. Този проблем в България за следващите 300 години е решен. По принцип в света витае въпросът какво да се прави с финалните ядрени отпадъци, които един ден ще се натрупат много. Но този ден не е дошъл и няма необходимост от решаване на този проблем сега. След 500 години може би ще трябва да се решава.

Държавите, които произвеждат ядрено гориво, могат да го утилизират. Русия взимаше нашето ядрено гориво. Те могат да го използват или за ядрено гориво за бъдещи централи или да го разглобят, да остъклят най-опасните елементи, които губят огромна част от радиоактивността си, и могат да бъдат съхранявани в складове за средно активни вещества, или да ги използват за производство на атомни бомби. Това е единият път за решаване на проблема. Другият път е дълбоко погребване. Доколкото знам в света има само един опит за подобно нещо - за използване на стара мина, в която на 7000 метра дълбочина изследват какво би се случило, ако има земетресение, ако има изригване на вулкан, правят се анализи какви бетони да бъдат използвани, защото ако се погребат такива неща представете си в случай на някакъв природен катаклизъм, ако всичката тази помия изплува отгоре какво ще се случи. Тези неща се правят много внимателно и в момента няма никъде нищо подобно. Това не е по силите на една държава. Това, което се говори в експертната общност е, че този въпрос трябва да бъде решаван на европейско ниво и да се търси сътрудничеството на всички ядрени държави в ЕС.

До момента не съм чул ясно становище за проблема с постоянното съхранение на отработеното ядрено гориво, но въпросите са много и те трябва да намерят отражение в енергийната стратегия до 2050 година. По предварителното уверение на министерството на енергетиката тя ще бъде представена до края на този месец. Освен как ще бъде финансирано изграждането му, тъй като по минали разчети хранилище за постоянно складиране е доста скъпо - между 6 и 12 млрд. лева, а може би и повече. Необходимо е да се прецени дали комплексното разрешително за строителство не е трансгранично - ще се търси ли съгласие на околните държави за изграждането на такова хранилище у нас? Безспорно важен момент е и съгласието на местното население. Една такава прекрасна идея винаги може да бъде спряна и през местен референдум. Има анализи, че такова хранилище може да бъде изградено някъде в Стара планина, тъй като скалата е най-подходяща като химичен състав. Това е наистина много голям и печеливш бизнес, но трябва да си кажем честно, че при цялото напрежение, което ще се създаде, ще е почти неизпълнимо.

Източник: Труд