Трафикант за един ден или как преминават мигрантите през България
Разказът на един шофьор, превозващ нелегални мигранти, чрез черен пазар в Telegram
Владислав (името е сменено - бел. авт.) не води особено бурен живот. Живее в град в Североизточна България, където и работи - в завод, на смени с плаващ график. Понякога именно тази монотонност, гарнирана с недоволство от финансовото му положение, го кара да прави неща, които са далеч отвъд ежедневието му, а в случая - и отвъд закона.
В края на 2023 г. чрез обява в канал в анонимното чат приложение Telegram Владислав става трафикант на нелегални имигранти. На практика той е такъв само за един ден от живота си, защото от три курса, които прави, за да вземе бежанци в близост до границата с Турция, само един е успешен, пише Капитал.бг.
Историята на Владислав започва на 21 септември, когато в канала "Купувам / Продавам (BG)" в Telegram вижда съобщение от потребител Dark Haker. За разлика от почти всички останали в канала, които предлагат различни видове наркотици, Dark Haker пише кратко съобщение, което гласи: "Някой превоз с кола плащам голяма сума." Това е достатъчно, за да хване интереса на Владислав, който му пише за подробности, на което Dark Haker веднага отговаря, че предлага първо 1300, после 1500, а накрая 2000 лв., за да бъдат превозени четирима бежанци от Бургас до София.
"Замислих се, но сумата беше наистина съблазнителна. Няколко пъти се разколебавах, мислих го, но в крайна сметка сумата бе значителна за мен", разказва Владислав.
Историята на Владислав е важна, защото показва, че трафикът на мигранти се променя и вече разчита не само на професионални каналджии, но и на откровени ентусиасти, които просто искат да изкарат пари. Показателно е, че намирането на подобни "трафиканти за един ден" става по съвсем публичен начин - в интернет чатове, в които всеки може да влезе.
"Купувам / Продавам (BG)" е един от няколко големи публични канала в Telegram, в които измежду обявите за наркотици се търсят и превозвачи на бежанци. Друг такъв е Dark Market Bulgaria. Като всички канали в приложението, те са свободни за достъп от всички потребители и правилата там се определят изцяло от отделните им администратори, а не от компанията зад Telegram.
Няколко седмици по-късно Владислав се свързва с редакцията на Капитал, за да разкаже историята си. Първоначално журналисти от изданието подхождат със съмнение към неговия разказ, но след дълга размяна на мейли и разговори, продължили над два месеца след първото съобщение, редакцията получава достатъчно доказателства и детайли в подкрепа на истиността на историята:
Владислав разказва в подробности случилото се, предоставя пълна кореспонденция с организаторите, един от които пише от номер към мобилен оператор в Пакистан. Към тях добавя и видео при преброяването на бежанците, което организаторите изискват като доказателство за свършената работа, както и точни координати на всички места, от които е трябвало да взима и оставя мигранти.
"Ако те пипнат, пипнат"
След като се съгласява на офертата за превоз на бежанци, Владислав тръгва почти веднага към Бургас. Първите съобщения между него и Dark Haker са малко преди 19 ч. на 21 септември, а тръгването според кореспонденцията между двамата е около 21:30 ч. Напътствията са сравнително прости - качваш четиримата бежанци, след което караш право към София, задължително без да спираш. Има и две условия: при пристигането в София да бъде сниман клип с преброяване на мигрантите, както и постоянно да праща скрийншоти с местоположението си, за да знаят организаторите къде се намира.
Отначало Владислав не получава конкретна локация, до която да стигне. Той кара само към Бургас, след което около 22:50 ч. получава и точни координати къде трябва да стигне, за да вземе бежанците. Местоположението е черен път в Странджа, между Крушевец и язовир "Ясна поляна".
Когато стига там, Владислав вижда светлина от фенерчета на телефони. "Появи се първият бежанец - с тъмни дрехи, раница на гърба, бръсната глава, леко набола брада и мустаци. Явно знаеха за моето пристигане по местоположението ми и след ръкомахане от негова страна и думи на непознат за мен език се появиха още шест човека", разказва Владислав. Вместо предвидените четирима души бежанците се оказват седем. Това е проблем за Владислав, чиято кола е петместен седан. В крайна сметка петима от тях сядат отзад, а двама - на предната седалка до шофьора, и колата потегля към София.
Още докато отива към Странджа, Владислав получава насоки, че към комуникацията ще се включва втори човек, този път през приложението WhatsApp, което позволява постоянно споделяне на местоположение. Номерът започва с +92, което отговаря на кода на мобилните номера в Пакистан, но кореспонденцията е на български и изразът на отсрещната страна е разговорен, а не формален, както би бил, ако думите минаваха през приложение за превод.
Комуникацията с мигрантите в колата е трудна. Само един от тях знае малко английски. "Те не говореха много дори помежду си, само си правеха селфита с телефоните и се радваха", казва Владислав. От малкото си разговори с тях и чрез приложения за превод на телефоните им Владислав разбира, че са от Афганистан, следващата им спирка е Сърбия, а крайната им цел - Германия. За преминаването си през България те са платили по 3000 евро на човек. Владислав добавя, че не знае какво е имало в багажите им, но му прави впечатление, че всички от тях са били с телефони iPhone, както си личало заради логото на Apple.
След като преминава през Пловдив, той получава координатите на финалната си дестинация - точка на Околовръстния път в София, в близост до село Чепинци. Владислав казва, че по време на пътя е бил напрегнат, а напътствията, които е получил, са били много общи - например да кара зад камион и да следи чрез приложението Waze къде други потребители са отбелязали, че са видели полиция. Стратегията, ако бъде спрян от полиция, е проста: "Ако те пипнат, пипнат."
При пристигането Владислав прави видеоклип как бежанците слизат, за да бъдат преброени. Според кореспонденцията му с пакистанския номер това е изискване, за да си получи парите. Вместо обаче след клипа седмината мигранти да си тръгнат, те влизат обратно в колата. Тази ситуация се разиграва около 6:30 сутринта на 22 септември, като Владислав казва, че не знае какво да прави. Няколко минути по-късно мигрантите получават напътствия по телефоните си и все пак напускат колата.
"Няма кво да стане"
Първоначално Владислав очаква да получи половината от сумата от самите бежанци - 500 евро. При пристигането си в София и малко преди окончателното им слизане от колата той получава други инструкции - да не взима пари от бежанците, защото може да им потрябват през останалата част от пътуването към Германия. "Не им е лесно и на тях, като ги оставиш ще говорим", пише човекът зад пакистанския номер.
След като мигрантите си тръгват от колата му, идва нов обрат - Владислав трябва да изчака още един човек в схемата, който трябвало да му плати, но в момента спял. Затова самият той отива към паркинг в София, за да се опита да поспи. След като не му се получава, отново се свързва с пакистанския номер, който му обяснява, че "тос със парите" все още не е станал, "ама всичко е точно", "няма проблем" и "няма кво да стане".
Владислав му отговаря саркастично: "Егати съвпадението, нищо не ми върви като хората значи."
Въпреки това организаторът продължава да твърди, че всичко е наред. От последващата комуникация и с българския, и с пакистанския номер става ясно, че двамата организатори всъщност не се познават и координацията става на друго място. Предложението от българския номер е Владислав да мине през Пловдив, за да си вземе парите, но по това време той вече е тръгнал към родния си град.
Към този момент Владислав има сериозни съмнения, но все още не е напълно изгубил надежда, че ще види парите, които му се дължат - най-малкото нито един от двата му контакта не е спрял да отговаря. Затова, когато през следващите дни получава няколко предложения да направи втори курс, при това за още повече пари - например четирима души по 500 евро всеки, се съгласява на едно от тях, под предлога че след този курс ще получи и останалите му дължими 1000 евро.
.jpg)
При втория си курс, който е до място, близо до първото, Владислав се губи. Причините са, че телефонът му губи обхват и той няма връзка нито с GPS приложението, нито с контакта си. В крайна сметка, след часове лутане и едно пропадане на колата му в кални коловози от други коли, си тръгва сам. "Странно за мен, но организаторът ми влезе в положение и когато се свързахме, искаше да се прибера по живо, по здраво."
Затова след този празен втори курс дни по-късно следва и трети, този път с друга крайна точка - на няколко километра от ГКПП Лесово в област Ямбол. От там той трябва да вземе петима мигранти, които при пристигането си вика по имена. След като никой не се появява, Владислав говори с контакта си. Той му казва, че все пак ще получи 500 лв. за празния курс и още 1000 евро от "арабина, който организирал нещата с трафика", който бил недоволен, че самите мигранти не са се появили. Малко преди да си тръгне обаче, Владислав трябва да се разбере с други хора - двама служители на гранична полиция.
"Такива като мен"
Спирането на Владислав от полицаи не е особено изненадващо, защото за разлика от първите две локации, третата е на много по-видимо място и в близост до граничен пункт. "Взеха ми телефона и прегледаха последната кореспонденция с организатора, искаха ми документи за самоличност и претърсиха колата изцяло. Казах им, че ми е за първи път. Бих казал, че определено бяха професионалисти и знаеха какво правят, предложиха ми два варианта - или да им съдействам, или да ме арестуват", разказва Владислав, който избира да им съдейства.
Проблемът е, че няма с какво толкова да им съдейства. В колата няма бежанци и съответно няма престъпление към дадения момент, за което да го арестуват. Същевременно кореспонденцията му с анонимни номера не помага на полицията. Затова те го предупреждават, че ако бъде заловен с мигранти, може да получи ефективна присъда. "Има едно нещо, за което със сигурност познаха - че няма да получа и един лев от цялата работа", казва Владислав. "Нямах много опции и поех обратно към вкъщи."
Когато се прибира вкъщи, Владислав бързо се отказва от кариерата си на трафикант, която не е особено плодотворна - от три курса има само един успешен. Финансовото му състояние всъщност се оказва по-лошо, отколкото в началото, защото при два от курсовете не получава пари за гориво. Общо цялата история продължава близо седмица. Кореспонденцията му с първия организатор започва на 21 септември и малко по-късно той потегля към Бургас, а вторият и третият курс са съответно на 25 и 26 септември. В няколко от чатовете той отказва допълнителни курсове между тези дати, защото е на работа.
При крайния си разговор през декември Владислав казва, че отдавна няма надежда, че ще види каквато и да било сума пари. В ретроспекция той осъзнава, че е бил наивен да очаква пари, след като първият курс не му е бил платен, както и че неколкократно се е изложил на опасност. След прибирането си е започнал да обикаля отново каналите в Telegram, където продължава да има множество обяви за превоз на бежанци, скрити из още по-голямото множество обяви за продажба на наркотици, гарнирани с предложения за фалшиви парфюми и още по-фалшиви дипломи.
"Това, което забелязвам сега, но не забелязах тогава, е, че е пълно с такива като мен - хора, които са карали, но не им е платено. Сега и аз като тях от време на време влизам и предупреждавам да не се хващат други хора", завършва разказа си той.
