В Източна Европа глобализмът не може да покълне
На олтара на милосърдието и разнообразието ние унищожаваме нашите свободни общества, смята немският евродепутат
Кристин Андрсон е член на Европейския парламент от „Алтернатива за Германия” (AfD). Тя открита в критиките си към настоящото състояние на Европейския съюз, на политиките, които прокарва и които задължава страните членки да приемат. Бе избрана за евродепутат на вота през 2019 г., когато нейният лозунг беше „Да извадим Германия от кошмара на ЕС”. В интервю с Джон Джекийлек тя разговаря за случващото се на Стария континент - за безразборната миграция, която тя определя като инвазия и за това как политиците сякаш умишлено правят така, че държавите да загубят културата си и ценностите си, и да ги заменят с нещо друго.
- Г-жо Андерсон, партията, в която членувате - „Алтернатива за Германия”, в САЩ и навсякъде бива охарактеризирана като „крайно дясна”. Какво значи това и вярно ли е?
- „Алтернатива за Германия” не е крайно-дясна. Всяка партия, която критикува правителството или задава въпроси по дневния ред на нещата, получава този етикет. В момента, в който започнеш да се бориш за хората, което е и работата на избраните представители, глобалитарните мизантропи започват да хвърлят всичко подръчно по теб, за да откажат хората от това да те слушат.
- „Крайно дясно” се ползва за щяло и не щяло. Направо е смешно. В наши дни и Илон Мъск е крайно десен...
- Всеки, който не подкрепя целите на глобализма, пробутвани в който и да е момент, получава този етикет. В Източна Европа е малко по-различно. Там, заради това, че са живели под тоталитарен режим и то до сравнително скоро, помнят добре и разпознават лесно тоталитарните режими. Те се отличават по няколко неща, основните от които са езикът и заблудите, с които политиците опитват да изкарат теб луд, ако наречеш тях луди. И всъщност в Източна Европа глобализмът не може дори да покълне.
- Коя е най-спорната позиция на AfD?
- Скачат срещу нашата позиция против миграцията, която всъщност не е миграция. Това е нелегална инвазия на милиони хора. Било расизъм.
- Притесненията очевидно са, че освен ако тези хора не се асимилират в културата на държавите, където са, проблемът ще е сериозен. Има огромни про-палестински протести от 7 октомври насам. Какво е вашето мнение?
- Избраните политици сега всички се правят на изненадани: „Какво?! Вкарахме си антисемити?”. Точно това стана и това ставаше с годините, а те чак сега го виждат. Ако вкараш милиони хора от култури, които са дълбоко антисемитски, точно това става.
Затрупани сме от мигранти и сякаш има едни паралелни общества в Европа. Отгоре на всичко това ни учат да мразим нашата култура, нашия начин на живот, да се срамуваме от него. Защо някой да иска да се интегрира в общество, което мрази себе си? Това абсурдно и меко казано откачено. На олтара на милосърдието и разнообразието ние унищожаваме нашите свободни общества.
Като погледнеш която и да е западна демокрация, виждаш едни и същи глупости, които се пробутват на хората. Правителствата всички изглеждат все едно четат от един и същ сценарий. „Да построим по-добро”, „Безопасно и ефективно”, „Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност” и тем подобни празни слогани. Смятам, че това са кукли на конци, които бутат нечии интереси. Не знам чии интереси, но и не е това идеята. Единственото, което аз мога да променя, е да атакувам избраните политици. Аз ги избрах и вие сте ги избрали, и те са отговорни. Това е моят интерес. Няма Конституция на планетата, която да ми даде правото да прекратя Световния икономически форум (СИФ), например. Аз нямам връзка със СИФ, но правителството ми го харесва и харесва идеите му. Както харесваше и СЗО по време на пандемията.
- От целия ни разговор оставам с впечатление, че изглежда сте загубила надеждата си за западното общество. Какъв е пътят напред?
- Не бих казала, че напълно съм загубила надежда. Но имаме проблеми и то много, и трябва в един момент хубаво да се огледаме и да се запитаме: „Какво можем да направим, за да обърнем тези зреещи негативни процеси?” Надеждата ми е в Източна Европа всъщност. Там ще се запази Европа, каквато я помним. Надеждата ми също е и в американците отвъд океана. Те трябва да си спомнят как доскоро целият свят наричаше страната им „Земята на свободата”. Думите са дори и в химна им. Ако искаме да спасим света от тиранията, която предстои със сигурност в близкото бъдеще, е нужно да си спомним концепцията за свободата.
Превод: Георги РУСЧЕВ
"Мама Знае" празнува 8 години подкрепа за бъдещи и настоящи родители!
Ако някой в този свят ще оцелее , то не са тези дето блеят телевизора, и приемат всичко от там за истина.
Моля,заповядай
"Но за съжаление в България все още пасивно наблюдаваме" - Ц. Не ги наблюдавате, а си ги избирате. Защото сте неграмотни про'с'таци!
Да чистят там и бачкат, пък аз ши пълня WCто и шъ опраям политикътъ.
Даже май шъ заминъ у Сев Корея, щот то и у Китай и Русия пак глобализъм, много вързани със Западната банкова система и икономика.
Тюююююю ич биля ни съм проЗ
Защото всички видяха, че в Западна като покълна , че чак върза !
Сега Западна Европа бере плодовете на глобализма !
За 10 години американците построяват в СССР над 1500 завода и фабрики.
– Около 200 000 американски инженери и техници пристигат в СССР, за да контролират армия от близо 1 млн. затворници от ГУЛАГ – плюс малкото дореволюционни кадри, останали в Русия.
– Американски професори обучават 300 хил. квалифицирани специалисти в т.н. работнически факултети (рабфак) – т.е. всички кадри за съветската промишленост за много години напред.
Излиза, че материалната основа на “социализма” в СССР по време на Йосиф Сталин е изградена от американските капиталисти плюс евтината работна ръка на съветските затворници.
За да се нормализират нещата, системата трябва да бъде счупена, но такива които се борят за това биват отстрелвани. Холандия е пример за това.