Изборите в Турция могат да сложат край на 20-годишното управление на Ердоган
Гласуването в неделя ще реши не само кой ще ръководи Турция, но и накъде ще се насочи икономиката и външната ѝ политика
Турците започнаха да гласуват в неделя на едни от най-важните избори в 100-годишната история на съвременната турска държава. Те биха могли да свалят президента Реджеп Тайип Ердоган след 20 години на власт и да спрат все по-авторитарния път на неговото правителство, пише Reuters.
Гласуването ще реши не само кой ще ръководи Турция, страна членка на НАТО с 85 милиона жители, но и как ще бъде управлявана, накъде ще се насочи икономиката ѝ на фона на дълбока криза на разходите за живот и формата на външната ѝ политика, която е приела непредсказуеми обрати.
Проучванията на общественото мнение дават лека преднина на главния съперник на Ердоган Кемал Кълъчдароглу, който оглавява съюз от шест опозиционни партии, но ако някоя от тях не успее да събере повече от 50% от гласовете, ще има втори тур на изборите на 28 май, предава economic.bg.
Изборите се провеждат три месеца след като земетресенията в Югоизточна Турция убиха над 50 000 души. Мнозина в засегнатите провинции изразиха гняв от бавната първоначална реакция на правителството, но има твърде малко доказателства, че това е променило начина, по който хората ще гласуват.
Гласоподавателите също така ще изберат нов парламент, вероятно в напрегната надпревара между Народния алианс, включващ консервативната партия на Ердоган с ислямистки корени (AKP) и националистическата MHP и други, и Националния алианс на Кълъчдароглу, съставен от шест опозиционни партии, включително неговата светска Републиканска народна партия (CHP), създадена от основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
Секциите бяха отворени в 8 часа сутринта и ще затворят в 17:00 часа. Според турския изборен закон обявяването на всякакви резултати е забранено до 21 часа. Късно в неделя може да има индикации дали ще има балотаж за президентския пост.
Кюрдските гласоподаватели, които представляват 15 – 20% от електората, ще играят ключова роля, като Националният алианс е малко вероятно да постигне парламентарно мнозинство сам.
Прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) не е част от основния опозиционен съюз, но яростно се противопоставя на Ердоган след репресиите срещу нейните членове през последните години.
HDP обяви подкрепата си за Кълъчдароглу в президентската надпревара. Тя влиза в парламентарните избори под емблемата на малката Зелена лява партия поради съдебно дело, заведено от висш прокурор, който иска да забрани HDP заради връзки с кюрдски бойци, което партията отрича.
Краят на една ера?
69-годишният Ердоган е пленителен оратор и майстор в кампанията, който се справи с всички проблеми в кампанията, докато се бори да оцелее в най-трудния си политически тест. Той се радва на лоялността на вярващите турци, които някога са се чувствали лишени от права в светска Турция, а политическата му кариера оцеля и след опита за преврат през 2016 г. и множеството корупционни скандали.
Въпреки това, ако турците наистина свалят Ердоган, това ще бъде до голяма степен защото видяха, че техният просперитет, равенство и способност да задоволяват основните си нужди намаляват, с инфлация, която надхвърли 85% през октомври 2022 г. и срив на валутата.
Кълъчдароглу, 74-годишен бивш държавен служител, обещава, че ако спечели, ще се върне към ортодоксалните икономически политики, които Ердоган загърби.
Той също така казва, че ще се стреми да върне страната към парламентарната система на управление от изпълнителната президентска система на Ердоган, приета на референдум през 2017 г. Кълъчдароглу обеща и да възстанови независимостта на съдебната система, която според критиците Ердоган се използва за репресии срещу несъгласните.
По времето, когато беше на власт, Ердоган пое контрол над повечето институции в Турция и остави настрана либералите и критиците. „Хюман Райтс Уоч“ в своя Световен доклад за 2022 г. заяви, че правителството на Ердоган е върнало Турция с десетилетия назад по отношение на правата на човека.
Ако спечели, Кълъчдароглу е изправен пред предизвикателства да поддържа обединен опозиционен съюз, който включва националисти, ислямисти, секуларисти и либерали.
Това е факт.
За "достойни доходи" говорят единствено неграмотните и некадърни, и мързеливи при'с'таци, дето знаят единствено "еемокеацуя".
Това е факт.
https://www.svoboda.org/a/pod-bahmutom-pogibli-rossiyskiy-kombrig-i-zampolit-korpusa/32411064.html
Освен вчерашния черен ден за роцката говнетАвиация, има и тъжни новини от руското министерство на отбраната.
Под Бахмут са загинали двама високопоставени руски командири.
Същия Бахмут, който роцката сброд армия атакува от август миналата година и 100 пъти излъгаха че са го взели, обкръжили иииии според нас аналрусоробите атакуваш, даваш жертви, лъжеш и се надяваш че аха да го превземеш, обаче вече шизофренията изяжда русоробския мозък иииии Бахмут е месорубка за укрите хахаха.
И къде са секциити им за гласуване когато има избори в Турция?
Защото обратното е видимо за всички.
Процесът на разпадане на Русия започна още преди нахлуването в Украйна, но войната го ускори. Вероятно, опитвайки се да поддържа разпадащата се държава, Кремъл ще търси врагове в чужбина, така че са възможни провокации срещу балтийските страни и Полша, каза в ексклузивно интервю за Януш Бугайски, експерт от аналитичния център на Jamestown Foundation Washington.
Баща му е от Литва, заточен в Сибир по време на войната. J. Bugajskis е работил в Центъра за анализ на европейската политика на САЩ (CEPA) и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), съветвал е различни американски агенции, автор е на множество научни книги, последната от които - „The Failed State: Ръководство за разпадането на Русия“ – се появи миналия септември.
Г-н Бугайски твърди, че вече записва дискусии в Русия и сред емигрантите от Русия, които показват, че в републиките се засилват стремежите за суверенитет и независимост, но разпадането на държавата няма да бъде мирно - то ще прилича на събитията през разпадането на Югославия и Съветския съюз.
„През следващите няколко години ще видим огромни промени в Русия“, казва експертът.
- След като Москва започна инвазията си в Украйна, многократно сме чували за предстоящо разпадане на Русия през изминалата година, но Русия все още е държава, режимът все още управлява. Какви признаци на гниене виждате?
- Има много признаци, че Русия е на ръба на голямо вътрешно разцепление. Писах за това още преди началото на войната в Украйна, докато се случваше, прогнозирах за следващото десетилетие, сега процесът се ускори. Разбира се, това няма да стане за една нощ. Няма да се събудим една сутрин и да открием, че различните страни, които съставляват [Руската] федерация, са издали декларации за независимост.
Важен елемент [от разпадането] би бил, ако украинците успеят да изтласкат всички руски сили от украинска територия и да принудят руската армия да претърпи съкрушително поражение. Това би имало много негативни последици вътре в Русия, за Путин би било трудно да го скрие, особено загубата на Крим. Това значително би ускорило вече видимите процеси - вътрешни борби за власт между различни елитни групи: служби за сигурност, частни армии, ФСБ. Регионалните лидери трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно, те са все по-силно притиснати от Москва не само да доставят новобранци за армията, но и да отделят все по-голям дял от регионалните бюджети за военни цели.
И в по-широк мащаб икономическият натиск е важен. Тази година руската икономика е в голяма рецесия, която ще бъде причинена от режима на санкции, лошото вътрешно управление и корупцията. Това прогнозират не само западни икономисти, но и руски експерти, бивши съветници на Путин.
Така икономическият натиск, санкциите, спадащите печалби от енергетиката, съчетани с вътрешни борби за власт, загубата на войната, много мъртви мъже, нарастващата милитаризация на обществото ще доведат до различни конфликти, дори експлозии в страната.
През следващите няколко години ще видим огромни промени в Русия.
- Започнахте да говорите за това още преди инвазията. Кой тогава започна този процес или това е продължаващият разпад на Съветския съюз?
- Хем е нова, хем е стара. Отначало видяхме краха на царизма, след това болшевиките успяха да спасят част от страната, въпреки че, както знаете, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Полша станаха независими. Това е първият разпад на Руската империя.
Вторият колапс беше този на социалистическия блок и Съветския съюз, когато Литва и други страни възвърнаха своята независимост. Вие не го бяхте загубили, но Русия го беше покорила. Сега виждаме третата фаза. През 30-те години след разпадането на Съветския съюз Русия, за разлика от повечето други държави, останали след разпадането на СССР, не успя да се трансформира в нормална държава. Говоря за това в моята книга, Русия не е гражданска държава, не е етническа държава, не е национална държава и дори не е съвременна империя, въпреки че империите вече са историческо минало. Страната не успя да се превърне в стабилна държава.
Това беше отлично демонстрирано от случая с Украйна. Атаката срещу Украйна показва, че докато [Русия] е имперски гладна, тя не е в състояние да контролира териториите, които е спечелила. Парадоксално, когато [Русия] започне да губи територии в Украйна, това ще насърчи други нации, региони, дори в самата Русия, да обявят суверенитет, национално самоопределение и дори независимост, и ние вече виждаме това.
Силите за сигурност няма да са достатъчни, за да поддържат единството на страната. Разбира се, ще има опити да се направи това на някои места, в богати на ресурси региони, но много периферни региони, предимно в Северен Кавказ, в крайна сметка ще трябва да бъдат пуснати. Не мога да си представя как ще запазят Северен Кавказ, Средна Волга и части от Далечния Изток.
- Михаил Ходорковски казва, че единствената алтернатива за Русия е да се превърне в истинска федерация, а не просто име. Това алтернатива ли е, може ли Русия да стане такава държава?
- Само отчасти съм съгласен с него. Да, ако Русия беше истинска федерация или ако имаше шанс да стане такава. Сега не го виждам, сега това е много централизиран режим, който не иска да прехвърля никакви правомощия на регионите, експлоатира ресурсите на по-богатите страни, например от Западен Сибир, Арктика или източното крайбрежие на Тихия океан. Но не виждам този режим да се стреми към федерализъм. Ако дойде правителство, което въведе истински федерализъм, да, тогава голяма част от страната може да остане обединена.
Така че ще има много подозрения. Наскоро чух това и в публични дебати във Вашингтон сред руски емигранти. Както тези, които искат да запазят страната, така и тези, които са дошли от други (руските) републики, включително ингушите и чеченците, които искат независимост. Чух недоверие към московчани или Петербург, съмнения дали могат да децентрализират империята, да я превърнат в истинска демокрация.
По-вероятни са борбите за власт, отдалечаването на определени региони, някаква комбинация от югославски и съветски сценарии.
- Какво би означавало това за съседите на Русия в Западна и Централна Азия или Китай?
- Призовавам всяко правителство да планира, да следи събитията в Русия, да решава регионални, социални, етнически въпроси. Поддържайте връзка с държави или агенции, които следят отблизо какво се случва в Русия. И да анализираме ситуацията и да планираме отговор, защото не се съмнявам - писах за това в статия в изданието "The National Interest" - Москва ще се опита да проектира конфликта в съседни региони. Те ще се опитат да мобилизират обществото срещу общия враг.
Традиционно балтийските страни са общ враг на Русия. Затова предполагам, че може да има провокации срещу Естония, Латвия, Литва или Полша. Няма да е открита атака, защото ще предизвика отговор на НАТО, а някаква провокация, саботаж, хибридна война, която Русия развива от много години, но сега ще се опита да отклони вниманието от собствения си разпад.
Мисля, че трябва да сме готови за това, въпреки че НАТО вече се засилва, но трябва да продължи. Едно от най-важните неща през последните години е присъединяването на Финландия към НАТО. Границата на Алианса с Русия беше разширена, добавяйки много важен военен и стратегически компонент към плановете на Алианса.
Но може да се направи повече. Първо, за да се контролира ситуацията, е необходимо да се планира как да се признаят онези републики, които ще обявят независимост, когато центърът е отслабен до точката, в която вече не може да ги контролира. Това трябва да стане чрез установяване на контакт със субекти, които има вероятност да се придвижат към суверенитет и независимост. Разбира се, необходимо е да се работи в тясно сътрудничество с други страни, които ще бъдат силно засегнати от това, например Турция ще бъде засегната от събитията в Северен Кавказ, Казахстан и Монголия ще бъдат засегнати от събитията в Южен Сибир и Поволжието, Китай и Япония ще бъдат засегнати от промените в Далечния изток.
Всички тези държави трябва да планират и да се подготвят много внимателно за разпадането, за което говоря. В противен случай ще бъдем хванати напълно неподготвени, ще се лутаме между вариантите как да отговорим най-ефективно и няма да можем да защитим държавите си от вълненията, леещи се от Русия, бежанци, вътрешни войни, престъпни банди. Следващите няколко години ще бъдат много бурни не само за Европа, но и за Азия и Далечния изток.
- А самият режим не би могъл да оцелее без Путин?
– Зависи как дефинираме режима. Сега не е като комунизма, който имаше голяма партийна структура и контролираше всеки аспект от живота. Това е по-скоро централизиран персонализиран фашистки режим с Путин в центъра му. Ако Путин бъде свален, ще има битка за неговото заместване. Няма ясни наследници, въпреки че дори комунистите в Политбюро спореха и в крайна сметка намериха кандидат, който устройваше всички.
Всичко това днес го няма в Русия, няма нито партийна структура, нито идеологическа, която да може да запази страната непокътната. Когато Путин си отиде, режимът ще бъде много нестабилен и хората както в центъра, така и в регионите ще търсят властта, която според старата поговорка ще лежи на улицата. И хората ще се опитат да я грабнат.
alt
Горчивият урок, който руснаците получиха по време на пробива на украинските диверсанти в района на Брянск, уви, изглежда не беше научен. Сутринта на 13 май стана известно за ракетна атака срещу Ми-8, а след това и за катастрофа на Су-34. Военни експерти твърдят, че руските асове са попаднали в засада на границата. Анализираме в детайли.
Какво се знае в този час? Първо, имаше съобщение за катастрофа на хеликоптер в района на Брянск. Многобройни видеоклипове от град Клинци, заснети от очевидци, показаха, че хеликоптерът първо е кръжал над града дълго време, а след това изведнъж е избухнал във въздуха и се е разбил като огнена свещ. Екипажът загива.
Веднага след като останките от хеликоптера бяха открити, стана ясно, че това не е техническа неизправност: машината е свалена с ракета. Характерни белези по остриетата показа "Военный осведомитель"
"Острието на сваления хеликоптер Ми-8 е надупчено с големи ударни елементи от същия тип, характерни за бойната глава на зенитните ракети"
Slojil 6i6eto na masata.
Gleda sardit meze li 4aka