Научна конференция събра изтъкнати учени в Ахтопол за 19-ти път
За поредна година сдружението с помощта на „Демакс", успяваме да организира научна конференция
Историци, археолози и изявени изследователи от различни области на знанието участваха в деветнадесетата кръгла маса на тема: "Светилища, религии, църкви и манастири в Черноморска Странджа", която се проведе в Ахтопол. Организатори на научния форум са сдружение „Черноморска Странджа“ и фирма „Демакс“.
В началото на конференцията домакинът инж. Петър Кънев благодари на всички гости и участници за сериозния труд, който полагат, за да опазят и изследват културно-
19-ото издание на форума на "Черноморска Странджа" започна с голяма новина
"Събираме се за деветнадесети път. По време на пандемията пропуснахме две години. Сега ще наваксаме. От мое име и от името на колегата Марин Несторов, добре дошли!“, приветства лекторите и гостите инж. Петър Кънев.
„За поредна година сдружение „Черноморска Странджа“ с помощта на „Демкас“, успяваме да организираме научна конференция в Ахтопол. Темите и този път са изключително интересни. Годината е знакова за всички нас, защото неотдавна компанията ни навърши 30 години. Малко са фирмите, които са успели в този дълъг период, свързан с големи турбуленции, да оцелеят и да се развиват успешно. Ние успяхме! Желая Ви здраве!“ , каза още инж. Кънев.
Откриването започна с водосвет, отслужен от агатополски епископ Иеротей, викарий на Сливенската митрополия.
Водещи на срещата бяха председателят на Научния съвет на Сдружението д-р Атанас Орачев и проф. Диляна Ботева от СУ „Св. Климент Охридски“.
Лектори бяха изтъкнати български учени.
По време на събитието инж. Петър Кънев и проф. Иван Илчев, ръководител на центъра за върхови научни постижения „Наследство БГ“ подписаха споразумение за сътрудничество. Проф. Илчев поясни, че "Черноморска Странджа" и оглавявания от него център заедно ще разработят европейски проект с румънски партньори и ще изследват важни за науката обекти.
По време на форума Епископ Йеротей Агатаполски изнесе доклад на тема „Църкви и манастири в Странджа: минало, настояще, бъдеще“ .
Д-р Атанас Орачев говори за „Османското“ Черно море, крайбрежните странджански манастири и пиратството на запорожките казаци през XVII век. Доц. д-р Милена Петкова (СУ „Св. Климент Охридски“) запозна присъстващите с османските печати от фонда на ОК „История на котвата“ в Ахтопол. Проф. дин Светлозар Елдъров (Институт за балканистика с Център по тракология) говори за българския монах Пантелеймон, неговото учение и манастирите му в Одринска Тракия през третата четвърт на ХІХ век.
Проф. дин Диляна Ботева представи презентация на тема: „Латинска благословия или Сабазиев жест? Какво, как и защо?". Татяна Байкушева (РИМ-Бургас) разказа за античните бронзови статуетки на Тракийския Херос от фонда на Регионален исторически музей – Бургас.
Нели Симеонова и д-р Атанас Орачев бяха подготвили доклад на тема: „Алтарът от Каябашкия скален комплекс и „Раждането“ на богове и герои в Тракия“, а Светослава Рудолф и Пламен Вукадинов представиха своя проект „Филми за потънали кораби в странджанския шелф“.
Срещата завърши с лекцията на доц. д-р Бони Петрунова (НИМ-София): „Представяне на витрина с нови находки от църквата на манастира Св. Йоан Предтеча (в ОК „История на котвата“)“.
Гости на събитието бяха акад. Юлиан Ревалски, проф. Иван Илчев – член - кореспондент на Българска академия на науките, акад. Васил Николов, издателят Иван Гранитски, проф. Станислав Станилов, д-р Аксиния Бутева от Министерство на културата, нумизматът проф.
Иля Прокопов, дипломатът Пламен Грозданов, д-р Стефан Пейков, Стоян Райчевски, кметът на Община Малко Търново Илиян Янчев, кметът на Ахтопол Станислав Димитров, бившите областни управители на Бургаска област Стойко Танков и Вълчо Чолаков, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
След приключването на научната част от форума участниците посетиха музея „История на котвата“, където се запознаха с най- новите постъпления, произхождащи от църквата на манастира Св. Йоан Предтеча в Ахтопол.
Контра репортаж от Хърватска показва масово недоволство от въвеждането на еврото
