Учени създадоха мишка с двама бащи, ползваха "мъжка яйцеклетка"
Експериментът щял да помогне на еднополови двойки да бъдат биологични бащи на децата си
Учени са създали мишки с двама биологични бащи, като генерират яйцеклетки от мъжки клетки, развитие, което отваря радикални нови възможности за размножаване, съобщава theguardian.com.
Този напредък би могъл в крайна сметка да подготви почвата за лечение на тежки форми на безплодие, както и да повдигне вълнуващата възможност двама партньори от един и същи пол да могат да имат биологично дете заедно в бъдеще.
"Това е първият случай на създаване на устойчиви яйцеклетки на бозайници от мъжки клетки", каза Кацухико Хаяши, който ръководи работата в Университета Кюшу в Япония и е международно известен като пионер в областта на лабораторно отглежданите яйцеклетки и сперматозоиди.
Хаяши, който представи разработката на Третия международен връх по редактиране на човешкия геном в Института Франсис Крик в Лондон в сряда, предсказва, че в рамките този график е оптимистичен, тъй като учените все още не са създали жизнеспособни лабораторно отглеждани човешки яйцеклетки от женски клетки.
По-рано учени са създали мишки, които технически имат двама биологични бащи чрез поредица от сложни стъпки, включващи генно инженерство. Въпреки това, това е първият път, когато са отглеждани жизнеспособни яйцеклетки от мъжки клетки, което представлява значителен напредък. Екипът на Хаяши сега се опитва да повтори това постижение с човешки клетки, въпреки че ще има значителни препятствия за използването на лабораторно отглеждани яйцеклетки за клинични цели, включително установяване на тяхната безопасност.
"Само от гледна точка на технологията то ще бъде възможно при хората в рамките на до 10 години", каза той, добавяйки, че лично той би подкрепил използването на технологията клинично, за да позволи на двама мъже да имат бебе, ако се докаже, че е безопасно.
"Не знам дали те ще бъдат на разположение за размножаване", каза той. "Това не е въпрос само за научната програма, но и за обществото."
Техниката може да бъде приложена и за лечение на тежки форми на безплодие, включително при жени с Търнеров синдром, при които едно копие на X хромозомата липсва или частично липсва, а Хаяши каза, че това приложение е основната мотивация за изследването.
Други предполагат, че може да се окаже предизвикателство прехвърлянето на техниката към човешки клетки. Човешките клетки изискват много по-дълги периоди на отглеждане, за да се получи зряло яйце, което може да увеличи риска от придобиване на нежелани генетични промени.
Проф. Джордж Дейли, декан на Медицинския факултет на Харвард, определи работата като впечатляваща, но добави, че други проучвания сочат, че създаването на лабораторно отглеждани гамети от човешки клетки е по-трудно отколкото за миши клетки. "Все още не разбираме достатъчно уникалната биология на човешката гаметогенеза, за да възпроизведем провокативната работа на Хаяши с мишки", каза той.
Учените са създали предшествениците на човешките яйцеклетки, но до момента клетките спират да се развиват преди точката на митоза, критичен етап от деленето на клетките, който е необходим при развитието на зрели яйцеклетки и сперматозоиди. "В момента сме на този труднопреодолим праг," каза тя. "Следващите стъпки са инженерно предизвикателство. Но преодоляването му може да отнеме 10 години или 20 години."
Жестоко убийство разтърси несебърско село
