Вижте как Поморие почете Васил Левски
Пред бюст-паметника на героя бе отслужена заупокойна молитва и бяха поднесени венци и цветя
Днешният 19 февруари бележи 150 години от обесването на Апостола. Ученическо есе бе прочетено на общоградската възпоменателна церемония в Поморие, провела се в памет на Васил Левски. В знак на признателност и дълбока почит, пред бюст-паметника на героя бе отслужена заупокойна молитва и бяха поднесени венци и цветя.
Възпитаниците на група „Делфинче“ в Детска градина „Детелина“ – Поморие с учители г-жа Сотирова и г-жа Рибова също изразиха своите почит и благодарност към Левски. Облечени като четници, с песен и слово децата впечатлиха всички присъстващи с изявата си.
Впечатляващи бяха и ученическите есета, участници в десетия литературен конкурс на ЦПЛР ОДК – Поморие „Апостола – надежда за памет“. В рамките на церемонията днес директорът на комплекса Анета Данаилова и заместник – кметът на община Поморие Янчо Илиев връчиха награди на отличените от Поморие деца.
На честването присъстваха председателят на Общинския съвет Адам Адамов, общински съветници, ученици и преподаватели от училищата в морския град, общественици, жители и гости на града.
Повече снимки и видео може да видите на официалната фейсбук страница на Община Поморие.
Апостола е вяра. Вярата, че не е вярна унизителната теза „Преклонената главица сабя не я сече“. Вярата, че ако избереш да се посветиш на отечеството, то ти си открил Пътя и Смисъла. Вярата, че ако в борбата спечелиш, печели цял народ, а ако загубиш, губиш единствено себе си.
Той е и Надежда, че няма напразни усилия, когато те са положени за общото благо. Надежда, че обединеният устрем на един народ към добруване е непобедима сила. Тя носи животворна енергия – като тази, с която Левски е заразявал жадните за словото на истината довчерашни роби – така, че „семето чудно“ пада в сърцата и бързо расте „за жътва богата“. Днес надеждата е потребна на народа ни повече от всякога, за да надмогнем страха, за да събудим разума си.
Апостола е любов. Любов към своя изстрадал народ и към всичко, което събираме в една от най-хубавите български думи – Отечество. Левски ни завещава своята безгранична любов и ни показва, че да обичаш, това означава не да очакваш да получиш, а да си готов да дадеш.
Вяра, надежда и любов – това е Апостола за нас, българите. Затова името му е светиня, делото му – пример, Духът му – стожер на правдата.
Ерхан Сабушев – ученик от СУ ‘‘Свети Климент Охридски‘‘
с. Слащен, община Сатовча