Най-силната психическа травма е унижението
Вероятно повечето от нас пазят в съзнанието си травми още от детството, което волно или неволно сме били подложени на унижение
Най-ценното, което може да загуби един човек, е достойнството си. Ние се изграждаме като личности чрез ценностите, които семейството възпитава у нас; чрез ценностите и нормите, които обществото налага; чрез личните ни преживявания.
Спомените могат да бъдат щастливо връщане назад във времето или болезнен процес, свързан с травмиращи събития.
Вероятно повечето от нас пазят в съзнанието си травми още от детството, което волно или неволно сме били подложени на унижение. То може да е свързано с уж безобидните подигравки на някой съученик или по-лошо: целенасочен тормоз от връстник или някой по-голям от нас. Понякога родителите и учителите правят грешката да наричат подобно поведение „детска работа“ и да го определят като безобидно, като същевременно то нанася непоправими щети на психиката ни.
Имаме склонността да преглъщаме унижението – точно защото се чувстваме унизени, засрамени. Обвиняваме себе си. Омаловажаваме го в съзнанието си и си мислим, че на всеки се случва и че трябва да го изтърпим. Опитваме се да го забравим.
Само че никога не може да се забрави.
Независимо дали си даваме сметка, или не – подобно отношение остава завинаги своя белег върху съзнанието ни и в душата ни.
Унижението може да ни съпътства през целия живот. Ако в училище е нещо, което почти всеки е преживял, то когато пораснем, можем да се натъкнем на такова поведение навсякъде – на улицата, в магазина, в аптеката, в болницата… ако свикнем да търпи, ще го търпим цял живот.
Изследванията сочат, че унижението е изключително силна и интензивна емоция, която има трайни последици. Затова съветват, че има два основни начина да се справим с унижението|:
1) да отговорим: независимо какво ни коства това, трябва да реагираме. Не бива да оставяме последната дума на агресора. Необходимо е да отговорим спокойно и адекватно, рационално и справедливо. Независимо как ще ни отговори агресорът, изследванията сочат, че реакцията, а не липсата на реакция помага да се преживее (и евентуално забрави) по-лесно унижението;
2) да потърсим помощ, когато сме допуснали това да ни повлияе и да ни промени. Ако усетим, че самочувствието ни се понижава, ако почувстваме страх, ако усетим, че започваме да се държим все по-предпазливо с другите, не смеем да изразим мнението си, страним от хората, то тогава имаме сериозен проблем. След като не сме реагирали навреме на унижението, е важно да се погрижим за себе си, като преодолеем срама си и потърсим професионална помощ.
Източник: Обекти.бг
