За първи път от 35 г. насам арменската граница бе отворена, за да влязат камиони с помощи за Турция
Армения е първата страна, приела Християнството в историята. С действията си арменците продължават да заслужават това звание
Коментар на Кристиян Шкварек от фейсбук:
Изчаках да мине известно време от огромната трагедия в Турция, преди да си позволя да напиша политически коментар. За първи път от 35 години насам арменската граница бе отворена, за да влезнат арменски камиони с помощ за пострадалите от земетресението.
По същото време от два месеца вече трае азерска блокада на единственият път от Карабах (арменското име е Арцах) за Армения. Блокадата на Лачинския коридор - единственият път, свързващ Нагорни Карабах с Армения, през който минават 400 тона доставки на ден, на практика обрича на глад над 120 000 души.
В момента там, под Кавказ, е истинска зима, има сняг, температурите са минусови, а правителството и президентът на Нагорни Карабах са принудени, за да може да оцелее населението на тази страна, да въведат купонна система за разпределяне на храната. 120,000 души имат право на един литър олио и килограм захар, ориз и макаронени изделия на месец. Спрян е и газопреноса, тока, интернета. Всичко това се случва като продължение на военната агресия на Азербайджан срещу арменците, подкрепяна плътно от страна на Турция. Един малък, древен народ, е подложен на буквално унищожение от двата си големи съседа.
И ВЪПРЕКИ това същият този народ изпрати помощ на пострадалите хора в един от въпросните си съседи.
Армения е първата страна, приела Християнството в историята. С действията си арменците продължават да заслужават това звание. Господ ще ги възнагради. Дано не накаже нас за това, че сме ги изоставили.
До 10 години изкуственият интелект ще замени лекарите и учителите, убеден е Бил Гейтс
Поискаха отстраняването му от Капките
САЩ поискаха от Европа да забрани програмите за многообразие
Много неприятно провинение в Бургас
Пейо Яворов
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят... И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.