Как главният архитект на София спаси красива стара сграда и може ли същият метод да се приложи в Бургас
Историята на къщата на Яблански разказва арх. Петър Диков
Една от най-красивите сгради в София – къщата на Яблански, известна още и като „Китайското посолство“ е била спасена от разрушение с хитър ход от страна на администрацията в столицата, след като в годините след 1990 г. собствениците ѝ желаят да я съборят и да построят на нейно място 15-етажна офис сграда. Тогавашният главен архитект на София Петър Диков разбира за случващото се през 2006 г. и решава да действа твърдо и безкомпромисно.
В рамките на няколко месеца - в края на годината, той и екипа му успяват да създадат нов член в Закона за устройство и застрояване на Столична община, с който на практика стопират всякакъв вид инвестиционни намерения по отношение на къщата на Яблански.
А използваният от тях метод е приложим на практика навсякъде по отношение на подобни къщи. В Бургас например има няколко стари сгради от историческото ядро на центъра, които са оставени по подобен начин от настоящите им собственици на произвола на съдбата. Целта, разбира се, е те да влязат в списък на саморушащи се и на тяхно място да изникне друга постройка, несъответстващата в повечето случаи с облика на мястото.
Арх. Петър Диков разказва по-подробно какво е станало през 2006 г. в столична община.
След 9-ти септември 1944 г. Къщата на Яблански е национализирана и предоставена за посолство на Китайската народна република. След 1992 г. собствеността е възстановена на наследниците на Яблански, които продават сградата на Първа частна банка. След фалита на банката се сменят няколко собственика. През 2003 г. тогавашният собственик – фирма „Драфт“ ЕООД, еднолична собственост на Draft AG – Лихтенщайн, прави опит за одобряване на проект за 45 метрова офис сграда, който е отказан от Столичния общински съвет. През цялото време от 1992 г., когато Китайското посолство е освободило сградата, тя е оставена без поддръжка. Освен фасадите и декоративните елементи по сградата, поради течове от покрива, силно повреден е и интериорът. Уникални дърворезби, дървени ламперии, мебели, врати са на практика унищожени. През 2006 г. сградата е включена в списъка на самосрутващите се сгради. Така заварих проблема, когато постъпих в Столична община, като най-вероятната цел на собствениците е бил сградата да падне или както по-късно имаше случаи да пламне пожар, предизвикан от някой клошар. Въпреки усилията на обществеността, собствениците видимо очакваха наистина такава съдба за тази прекрасна сграда. В края на 2006 г. отново се предприеха опити за одобряване на проект за 15 етажна офис сграда на това място.
Знакова бургаска сграда връща стария си блясък
Тогава реших да действаме твърдо и безкомпромисно. В началото на 2007 г., когато за пореден път бе внесено частично изменение с предложение за изграждане на 15 етажна офис сграда, уведомих собствениците за предстоящите действия на общината в съответствие с приетите със Закона за устройство и застрояване на Столична община изменения в ЗУТ. При приемането на ЗУЗСО в края на 2006 година в неговите преходни и допълнителни разпоредби към в параграф 12 бе създаден по наше предложение нов член 179а, който гласеше:
„Чл. 179а. (1) Собствениците на недвижими имоти – паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(2) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта, както и да уведоми Националния институт за паметниците на културата и кмета на общината.
(3) В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 2, кметът на общината издава предписание на собственика му да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Състоянието на обекта и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват от комисия, назначена от кмета на общината, в която задължително участва и представител на Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че предписанието по ал. 3 не бъде изпълнено в указания срок, кметът на общината може да разпореди необходимите ремонтни и възстановителни дейности да се извършат от общината за сметка на собственика на обекта. След издаване на заповедта върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината за обезпечаване събирането на направените от нея разходи. Общината се снабдява с изпълнителен лист за направените разходи по реда на 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби.
(5) Собствениците на обекти по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп за извършване на ремонтните и възстановителните работи въз основа на заповедта по ал. 4. В случай че те откажат, достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.“
Държавната сграда на бул. „Булаир” горя втори път тази нощ, съсипана е
Така тази привидно лека корекция към Закона довежда до това собствениците рязко да променят мнението си и от желаещи да съборят сградата и да построят на нейно място 15-етажен офис, решават, че по-добрата идея е да я реновират. И така тя до днес седи в София. А от опита на арх. Диков изглежда могат да почерпят редица общини в България. Дали ще го направят обаче – само времето може да покаже.
Русчев и коментиращите мислете преди да подкрепяте, че утре ако направят такъв закон за всички сгради, а не само за паметниците, да не ревнете че са ипотекирали жилищата на цялата ви рода!
Като са толкова загрижени за старите облици на градовете могат да започнат да ги реставрират по някой фонд- все пак и "хляба и ножа държат" по общините.
З