Думата на Ахмед Доган: Исмаил Осман за кмет в Руен, Георги Кенов – в Сунгурларе
Настоящият кмет на Руен Исмаил Осман официално ще се бори за втори мандат като кандидат на ДПС на предстоящите на 23 октомври местни избори. Решението е окончателно, взето лично от лидера Ахмед Доган. Целият ръководен състав на партията от Бургаска област се изсипа вчера в София и чакаше нервно пред вратите му, за да чуе какъв е неговия избор. Той каза тежката си дума едва към 23,30 часа снощи и изпробва до край търпението на съпартийците си. Изборът му би трябвало да сложи край на вътрешнопартийните битки и удари под кръста, разиграли се по места като те бяха най-ожесточени в Сунгурларе, Руен и Поморие.
Както besove.bg многократно писа най-нагорещени бяха страстите през последните месеци в структурата в планинската община Руен, която се счита за крепост на Ахмед Доган от години, а населението е предимно мюсюлманско. На наближаващите избори засега, освен ДПС, само ГЕРБ от останалите политически сили се осмели да заяви, че ще играе със свой кандидат за кмет. При такава ситуация беше повече от очевидно, че кандидатът на ДПС ще е и бъдещият кмет на бедната, но многолюдна община. Първоначално се считаше, че Исмаил Осман няма никаква конкуренция по пътя си към втория мандат, но явни амбиции към него проявиха и областния лидер Февзи Хасан, бившият заместник на Осман – Мехмед Шабан, бизнесмените Мустафа Ходжа и Вежди Орманов, които се впуснаха в оспорвана битка.
Исмаил Осман имаше пълната подкрепа от общинския предизборен
щаб, но неговите конкуренти обаче неведнъж са се опитвали да търсят подкрепа
директно от централата в София. Вчера Осман и опонентите му не са си обменили и
дума пред вратите на Доган, пристигнали в столицата с отделни коли. Събрали се
на едно място единствено в кабинета на лидера, за да ги изслуша. След като чул
мотивите им, Доган бил категоричен, че Исмаил Осман ще кандидатът за кмет. „Нормално
приех това решение, очаквах го.”, каза Исмаил Осман днес. Той и неговите
съмишленици днес обмислят в София как ще водят предизборната кампания. Февзи Хасан пък изключва мобилния си телефон.
Драматизъм имаше и в очакването кой ще е лицето на ДПС в Сунгурларе. Макар че общината беше обявена от депутата Джевдет Чакъров като успешна за ДПС при управлението на досегашния градоначалник Георги Кенов, там също не се знаеше на какво са разчитали неговите вътрешнопартийни опоненти – двамата зам. кметове Васил Панделиев и Селиме Куз. Изборът на Доган е партията да издигне отново Георги Кенов.
Решение е взето и за престрелките в структурата в Поморие, водени главно между двамата общински съветници Мустафа Ахмед, който е и местен лидер на партията, и Севал Алиев, които доведоха почти до разцепление. В разгара на битките двамата даже се топяха един друг в гневни писма, пращани до централата в София. Окончателното решение е ДПС да излезе със собствен кщандидат на първи тур и това е Мустафа Ахмед.
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
Владимир Путин с извънредно обръщение
Ще се шокирате какво се твърди за него
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
Господине, къде и как да работя решавам АЗ, защото имам необходимото образование и квалификация за това, не е необходимо никой да ме урежда. Следващият път, когато ме намесите в ГЛУПАВИТЕ си коментари, МОЛЯ застанете зад името си!
Господине, къде и как да работя решавам АЗ, защото имам необходимото образование и квалификация за това, не е необходимо никой да ме урежда. Следващият път, когато ме намесите в ГЛУПАВИТЕ си коментари, МОЛЯ застанете зад името си!
Развивам пчеларство и рибарство.
Напиши си името,бъди смел.
Освен Славянци и Чубра, "оправихме" и Грозден и Терзийско.Всичко което съм купил е преди 2007г.Така,че сам си направи изводите.Между другото съм българин и агент на ДС.
Въпросният кандидат за кмет е за съд,а не за кмет.
За да запазиш задника на глупавата си жена Льото-бюджетната некадърница и ти да се наместиш на столче;да продължаваш да папаш и т. н. т.Сънят ти ще преключи на 23.10. ,ще се събудиш с изтръпнали от тичане крака и със силна болка и от отзад.......ох.ох ах ще усещаш тази болка и ще чакаш нов мандат.
Защо толкова бързо обърнахте гръб на ДПС?
Защо не плюехте така през периода 2001-2009г.?
Бъдете смели и изкарайте един мандат опозиция, времето на ДПС идва.
Извършена ревизия на Агенцията за държавна финансова инспекция е установила големите злоупотреби. Влизането в парламента и полученият депутатски имунитет обаче временно е спасил Мустафа от изправянето пред съда.
В ревизионния акт с дата 27 май 2009 г. инспекторите разпореждат община Руен да върне в държавния бюджет неправомерно усвоена сума от 272 945 лева. Парите са преведени от кмета Дурхан Мустафа на превозвача "Евро-89" СД, който има договор за извозването на учениците в цялата община. Любопитната подробност е, че фирмата е собственост на Хюсеин Исмаилов, също общински съветник и близък приятел на Мустафа. Двамата са служили заедно в казармата и оттогава са неразделни в бизнеса и политиката.
"Щом нещо влиза в джоба на Хюсеин, значи отива и при Дурхан", убедени са местните.
В своето заключение проверяващите инспектори са категорични: "В нарушение на чл. 32, ал. 2 от Наредба - 2 за безплатен превоз на ученици е установено, че неправилно е определен общият пробег на маршрутите". Надписването на километри е повече от нагло. Ревизията установила, че например разстоянието от 18 км по маршрут Вресово - Шиварово и обратно е било отчитано като 117 км дневен пробег. Разстоянието Люляково - Листец - Рупча и обратно, което е 36 км, пък общинските власти и превозвача представили за 138 км. 8-те километра между с. Планиница и с. Вишна пък са били надути до 88 км.
Втората схема, по която са засечени злоупотреби, е, че суми за транспорт са начислявани през всички ваканции, когато децата не са били на училище.
Скандалът с източването на държавния бюджет гръмна вчера по време на извънредна сесия на Общинския съвет в Руен. Заседанието имаше една единствена точка - избор на временно изпълняващ длъжността кмет до провеждането на частични избори. Съветниците гласуваха на поста да застане досегашната зам.-кметица Мейрем Дервиш. След избора обаче бившият председател на Общинския съвет Мустафа Ходжа поиска от новия кмет да отговори дали общината е върнала на държавния бюджет неправомерно усвоените пари за училищни автобуси. Дервиш обаче отказа да отговори с мотива, че подобна точка не е включена за обсъждане. Кметицата отказа да разясни проблема и пред журналисти, извинявайки се, че не е подготвена. От обърканите й отговори обаче стана ясно, че бедната община Руен няма откъде да намери толкова пари в кеш.
Освен незаконно прибраните пари за училищни автобуси съпартийци на новоизбрания депутат Дурхан Мустафа го обвиниха и в други далавери.През миналата година от Министерството по бедствията и авариите били преведени 236 хиляди лева, с които трябвало да се укрепят стените на двата язовира. Обществената поръчка била спечелена от варненска фирма, която обаче направила само козметични ремонти.
Разказваме ви я обаче, защото тя повдига завесите, как тече животът в бастионите на ДПС, в които държавата отдавна е абдикирала и органите на властта не смеят да се бъркат. И още – защото в нея ключова роля играе един депутат, изтеглен в парламента, за да се скрие от не дотам дългата ръка на закона, пише в. "Десант". "БЛИЦ" предоставя на читателите пълния текст на публикацията.
Става дума за бившия кмет на община Руен Дурхан Мустафа, срещу когото бе образувана проверка за източването на суми в особено голям размер от държавните фондове. Точно преди парламентарните избори м.г., разследване на ДАНС и на комисията за финансов надзор е трябвало да приключи с арест и повдигане на обвинение за престъпления по служба - за липсващи в общината около 1 милион лева, отпускани щедро от тройната коалиция за почистването на коритата на несъществуващи реки.
Оказа се, че депутатът Дурхан е забъркан не само в големите игри, но и в унизително дребни далавери. Заради едно нищожно парцелче той е превърнал живота на семейство Мехмед в ад и за няколко години е смачкал беззащитните хорица с подкрепата на полиция и съдебна власт.
Всичко започва през 2005 г., когато Дурхан Мустафа е в средата на първия си кметски мандат в община Руен. Изненадващо, през пролетта на въпросната годинаq тъстът му Ахмед Осман от Планиница си харесал ливадата на съседите и решил, че ще им я отнеме. Като начало, за да угоди на бащата на жена си, Мустафа изпратил местни полицаи от Руен и членове на Поземлената комисия да вземат оригиналните документи за собственост на парцела от дома на набелязаните жертви.
„Нали са хора на закона, всичко им дадох. Казаха уж, че ще ми ги върнат, но това не стана. Докато се чудихме за какво им бяха тези книжа, един ден дойдоха тук някакви общински служители, влязоха в двора и започнаха да мерят. Побиха колчета на два метра от къщата и казаха, че целият ни двор, който съм наследила от дядо си, а той - от своя дядо, бил общински парцел. И че вече бил продаден на тъста на кмета Дурхан“, разказва Кадрие.
Тя и мъжът и обаче отказали да се подчинят на общинарите, които устно им разпоредили да не пристъпват оттатък чертата, където вече не било тяхна собственост. Така през септември същата година се стигнало до кървава разправа.
„Тъкмо се бях върнал от работа, седях на пейката пред къщата и си почивах. Беше надвечер. Изведнъж чух дъщерята Зюлфие да вика за помощ, вдигна се огромна глъчка. Старият Ахмед и цялата му рода нападнали Зюлфие и синът ми Хазим, причакали ги на пътеката към къщи. Докато стигна до тях, Хазим беше проснат на земята, налагаха го с колове. Пребиха и мен“, спомня си за фаталния 13 септември 2005 г. Мустафа Мехмед.
Целият в кръв, с разкъсани дрехи, той качил децата си на колата и тръгнал да ги води на лекар в Бургас. Не смеели да потърсят медицинска помощ в Руен, където всички се подчинявали на кмета. Натъпкани с лекарства и превързани, няколко часа по-късно тримата тръгнали да се връщат у дома. Не сварили обаче да си влязат, още на вратата те били закопчани от полицаи, пратени от Дурхан Мустафа. Униформените отвели бащата и сина, както били боси, по чорапи. Държали ги цяла нощ в участъка на РПУ Руен, без да им каже някой в какво са обвинени.
„Заключиха ги, за да не можем да се оплачем и да не смогнем да си извадим медицински свидетелства за раните. Трябваше да ни попречат, но не предполагаха, че вече сме освидетелствани от съдебен лекар в Бургас“, добавя Зюлфие. Тя и семейството й са описали подробно случката в сигнал до Военна прокуратура в Сливен, с искане полицаите, които си превишили правата, да бъдат разследвани. Нищо такова не се случило обаче. От прокуратурата пристигнало писмо с отказ срещу служителите на реда да бъде повдигнато обвинение за престъпление по служба.
Изтормозеното семейство се обнадеждило, че нещо в техния живот ще се промени, когато миналата година се разчуло, че Дурхан Мустафа е разследван. Наивно си мислили, че той ще попадне където му е мястото – зад решетките, а роднините му най-сетне ще ги оставят на мира. Вместо това, кметът на Руен бил изстрелян директно в парламента и се сдобил с депутатски имунитет. А тъстът Ахмед и синовете му добили кураж да продължат с тормоза. В който, независимо, че ДПС вече уж не е на власт, водеща роля продължават да имат държавните институции.
Сега обаче тактиката е друга. Срещу Кадрие и Мустафа валят глоби след глоби, една от друга по-нелепи. Че кокошките им излезли от двора, че колата им била паркирана на неправилно място (в селото всъщност няма нито една читава улица, на места пък къщите са свързани с коларски път)... Наскоро Мустафа отвързал кравата да пасе близо до спорния имот. На петата минута селският полицай му се обадил по телефона да му каже, че срещу него ще бъде подаден поредния сигнал за парична санкция. За наказание. Така, както ДПС наказва непокорните, които не признават властта на феодалите в непокътнатите бастиони на Доган.
- Аз трябва да си изчистя името! Ще искам да се направи експертиза на този документ. Ще го дам в Европа, за да се разбере истината.
Нека лидерът на “Атака” Сидеров да не се сърди и да не ме съди мен, а да се разберат с Ахмед /Доган-б.ред./ двамата. Нека съдът събере тях двамата, нека извика свидетелите Росен Владимиров и Камен Костадинов. Това досега не се е случило, а има присъда?! Обжалвах и ще направя вече всичко, каквото трябва, да станат тези неща, преди да се произнесе съдът.
Трябваше да излезе този документ, за да разберат турците и помаците какво става.
Как тези, които уж са големи противници, всъщност работят заедно, а се правят на врагове, за да сплотяват електората – турците и българите.
- Как се сдобихте с този документ?
- Беше пуснат в пощенската ми кутия. Съхранявах го доста време, събрах моето ръководство и се реши /имам протокол от заседанието/ да го изнеса. Пуснах документа в Главна прокуратура, пуснах го и в медиите.
Документът представлява докладна от покойния Ахмед Емин до лидера на ДПС Ахмед Доган. В него пише, че уговорката за предаването на 1 600 000 лв. за предизборната кампания на Волен Сидеров /“Атака” не се споменава/, е спазена. На бланка на ДПС, с мокър печат и подпис на Ахмед Емин. Като свидетели на предаването на парите са посочени бившият областен управител на София от ДПС Росен Владимиров и депутатът от същата партия Камен Костадинов.
И този документ не е единственият. Има много документи за злоупотреби. Но вече ще ги предаваме не чрез нашето правосъдие, а чрез Европа, защото тук нищо няма да излезе наяве. Преди изборите трябва да сме готови с цялата документация. Подготвяме доклад до ОЛАФ, за да ги призовем да влязат да проверят в самите общини на ДПС – злоупотребите са големи. Тези нещастници и боклуци помогнаха да се създаде ужасен образ на турчина – крадец, убиец... Просто ме е срам!
Те се опитват да създадат етническо напрежение, за да са непрекъснато във властта.
И затова ние, бившите политзатворници етнически турци, създадохме гражданската организация федерация “Справедливост - България.” Ядрото ни е от хора, лежали по затворите, яли много бой, способни да се борят за идеите си и задължително – да не са били агенти на Държавна сигурност
- Кога точно лежахте в затвора?
- През 1986 г. на 18 години попаднах в българските комунистически затвори. Бях осъден на 20 години затвор във връзка с “възродителния процес” срещу българските турци. 4 години 1 месец и 15 дни бях по затворите.
Започнах от следствието на “Развигор”, след това в софийския централен, Старозагорския, Плевенския, отново в Старозагорския... Бяхме около 1000 човека политзатворници. 500-530 бяха изпратени в лагера в Белене, останалите – в Старозагорския. Аз бях в 10-и отряд. Народната власт не признаваше, че в България има политически затворници, а ни наричаше психичноболни.
Засякохме се и с Ахмед Доган – в Старозагорския затвор.
Тогава той беше много скромен – сега разбирам, че явно ролята му е била такава. Той е излязъл с 6 месеца по-рано от мен от Пазарджишкия затвор.
Сега, когато влязох и започнах да чета досиетата, видях кой какъв борец е бил от нас, етническите турци. Срамно е да ги наричаме агенти, тези са направо предатели и престъпници.
От етническите турци и помаците за цялата страна предателите са около 80 000 души – от всяко едно село в страната. А от ръководството на ДПС – от централното до общинските, 80 на сто са служили на ДС. Те са предатели на своя етнос. Четох в Комисията по досиетата някакви от сорта - Ахмед казва пред следовател, че Касим е глупак...
И това е най-малкото. Просто да се погнуси човек!
Ахмед Доган знае какъв е екипът около него – всички са ударили челата на земята – за да са на власт, за да вземат пари. Повечето нямат реален бизнес, занимават се с рекет.
- Вие имали ли сте личен контакт с Ахмед Доган?
- С Доган имах контакти до 1999 г. След като излязох от затвора през 1990 г., започнах да работя за ДПС за изграждане на структурите на партията.
- На какво равнище работехте в ДПС?
- Не съм искал равнище в ДПС, просто помагах. Имах си свой бизнес, занимавах се горива, нямах интерес да се занимавам с политика. Нашата цел беше една-единствена – българският парламент да осъди “възродителния процес” веднъж завинаги. И не за отмъщение! Да се осъдят виновниците.
Българският народ не е виновен за всичко това. След като излязох от затвора, бай Иван ми е подал пръв ръка – аз не искам на него да му тежи това, което се е случило с мен! Не може да има колективна отговорност. Искаме да се оправят проблемите на изгонените с “голямата екскурзия” – трудовия им стаж, да имаме един нормален човешки живот. Ние вярвахме, че Доган ще защити нашите права. Но това не стана.
- Затова ли спряхте да работите за ДПС?
- Естествено, щом няма да работим за правата на етноса, на малцинството – какво да правя там? Да вляза в мръсните им игри и да се злоупотребява с моето име? Както става с тези наши приятели от ДПС, които са недоволни, но няма как да се откачат оттам, защото са се оплели с тях и ще имат проблеми. ДПС е структура, в която при издънка се появява голям проблем. Вижте какво се случи с Ахмед Емин.
- Всички изказват мнение за това, какво се е случило с Ахмед Емин. Какво се говори във вашите среди?
- Във всеки случай Ахмед Емин не се е самоубил. Самоубиха го. Той не е човек, който може да изпадне в такава ситуация. Баща му го каза публично.
Но нека Аллах и Господ да ги съди.
Става въпрос за много пари. За около 200 000 000 евро.
И един по веригата е трябвало да бъде премахнат.
- Какво ви свърза с партия ГЕРБ преди време?
- Аз бях в контролната комисия. При учредяването на ГЕРБ от нашата федерация участваха около 350 човека делегати. Целта ми беше малцинствата да са в една национална партия. Но ние търсим истината за “възродителния процес” и това на тях не им хареса. По-късно стана ясно какво е отношението към него в ГЕРБ. Малцинствата и там не се долюбват. Нас всеки иска да ни използва само като гласоподаватели.
Яхват малцинствата, когато идват избори.
В ГЕРБ започнаха да търсят повод да ме отстранят. Казаха, че са ме изгонили...
- Доста хора настръхнаха срещу вас, защото сте казали, че искате да правите помашка партия? Вярно ли е това?
- Никога не съм споменавал такова нещо. Аз, първо, не съм помак, за да правя помашка партия. Опитаха се да ме вкарат в някаква игра и да ме изкарат черен. А и по принцип съм против етническите и верските партии, защото ние, обикновените хора, в момента плащаме играта на една етническа партия, каквато е ДПС.
Той е категоричен, че притежава копие от вътрешнопартиен документ на движението, в който Ахмед Доган се уведомява, че парите са предадени на Волен Сидеров, както е било предварително договорено с решение на ЦОБ на ДПС.
След като получил копие от документа, Мюмюн и колегите му направили разследване дали документът е истински. Изводите са, че подписите и печатите на ДПС са автентични, става ясно от интервю на Мюмюн пред "168 часа". Той казва, че е направил свое неофициално разследване което му дало основание да смята, че отношенията между двете партии трябва да бъдат проверени. Мюмюн твърди, че ще сезира Главна прокуратура, за да се извърши пълна проверка - както на документа, така и на взаимоотношенията между ДПС и "Атака".
Източникът ни каза само, че Сидеров бил в Москва на датата, посочена в документа.
В ДПС също знаели, че има такъв документ, научи "168 часа". Близки до движението твърдят, че са питали членове на ръководството дали информацията е вярна. Отговорът бил бурен смях.
Близък до "Атака" твърди, че формацията нямала никакви пари за парламентарните избори. В последния момент - месец и половина преди вота, атакисти те усетили, че
парите започват да идват
Откъде, така и не разбрали. Официално бе съобщено, че шефът на телевизия "Скат" Валери Симеонов е взел на лизинг партийните шкоди на "Атака". Както и ситроен модел С5 на Волен Сидеров. Щедро спонсорство от телевизия, в която почти няма реклами.
Според Мюмюн трябва да се провери дали с даването на парите ДПС не е сплотило електората си. Факт е, че движението привлече циганите на своя страна, след посланията на "Атака", ориентирани срещу ромите твърди Мюмюн в интервюто пред "168 часа".
В края на февруари 2005 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган направи стряскащата прогноза, че ще има 30 депутати в следващия парламент. Цифрата учуди политици и експерти. До този момент движението никога не бе имало толкова много народни представители.
Изказването бе направено в края на мандата на кабинета "Сакскобургготски", когато скандалите около ДПС не спираха. Имаше дори прогнози, че движението ще е най-малката група заради негативите от управлението си.
"Досега сме покривали към 60% от нашия електорат. Резервът ни е доста голям, адоказах-ме, че можем да управляваме - мотивира се тогава Доган. Политици и социолози решиха, че Сокола се изсилва.
Факт е, че след появата на "Атака" ДПС без проблем успя да проведе пълна мобилизация на избирателите си. Все още има клипове в интернет на митинги на "Атака" оттогава. Там се чуват призиви от типа: "Турците вън" и обидни реплики за ромите. Тактиката на Волен и компания се оказа невероятен подарък за ДПС - атакистите им поднесоха гласовете на повечето роми на тепсия
До изборите през 2005 г. никой не бе успял да консолидира голяма част от техните гласове. Ромите се оказаха скритият огромен ресурс на ДПС в България. На практика, ако не беше "Атака", движението щеше да получи обичайните 19 места в Народното събрание.
Структурата на Атака в Рудозем се владее от дейците на ДПС и безпринципната коалиция „Рудозем за всички“:
Днес следобяд в Общинска администрация в Рудозем са внесени предложенията за ръководството и състава на секционните комисии в общината. Квотата е разпределена между 6 парламентарно представени партии по следния начин: 68 – ГЕРБ, 35 – Коалиция за България, 30 – ДПС, 18 – Атака, 9 – Синята коалиция, 3 – НДСВ.
1. След като документите на ГЕРБ, КБ, и Синята коалиция са внесени от представителите на тези партии, то документацията на ДПС, НДСВ и Атака е предоставена от един човек – председателят на НДСВ в Рудозем, която е и в коалиция с ДПС – Никола Даскалов.
2. Документите са предоставени и на магнитен носител на 2 CD диска, като на единия са записани файловете и на НДСВ и на Атака, като и двете CD-та са предоставени от Никола Даскалов. (на снимката)
3. Таблицата в документите на ДПС, НДСВ и Атака е идентична, за разлика от тези на останалите партии. (виж снимките долу)
Всичко това недвусмислено сочи, че структурата на Атака в Рудозем се владее от коалицията на ДПС.
След като ДПС в Рудозем се съюзи с три социалистически партии, показа истинския си (червен) цвят. Този път обаче, ДПС доказа и че Атака е паралелна политическа формация, която има за цел само и единствено да събужда страховете у мюсюлманското население с цел да гласува за своите „защитници на правата и свободите“ – ДПС. Но тъй като случката пред джамията в София не е подходяща за разиграване и в Рудозем, то господата от ДПС решиха да използват своята структура на Атака по друг начин – поставяйки свои хора, които да работят за ДПС.
Ето защо и ДПС и Атака са вредни за България и обществото – те нямат политически аргументи, те нямат адекватна визия за управление, която да представят на хората и именно затова тяхната кампания се гради само и единствено на етническо и религиозно заиграване.
Интересно ми е как господата от ДПС Рудозем ще обяснят как и защо техния първи политически враг се превърна в приятел. Също така и господата от Атака Рудозем, какво правят с онези, които на национално ниво пращат в Анадола. Поне за мен има само две логични обяснения: 1. или и двата политически лагера са абсолютно безпринципни и са готови да се съюзят и с дявола само и само да се докопат до властта; 2. нашите „приятели“ от Атака и ДПС (в случая безпринципната коалиция на ДПС в Рудозем) доказаха, че те са едно цяло, което пък доказва, че атаката на джамията в София е замислена и осъществена от „свои“.
И само ще Ви напомня, че именно ДПС е обсебило Главно мюфтийство и структурите на Мюсюлманското вероизповедание, за да разберете, че в момента и Мюфтийството, и ДПС, и Атака са едно и също оръжие, което просто използва различни муниции – в зависимост от ситуацията.
Мисля, че целта им е ясна!!!
Пич, какъв Ви е проблема в Лозарево?
Какви са тези карнобатлийки без дипломи?
Какви са тези изядени европейски пари?
Кои кадърни служители изгони?
Кое и беше хубаво на общината до 2007г.?
Hz.Muhammed
Ето ви още едно докaзателство от не кой да е Мирослав Дърмов бивш депутат от ДПС, че в основата на смяната на имената на Турците в България стои Ахмед Доган.
Няма да повярвам , че в България е настъпила демокрация докато не видя този сатана и мафиотският кръг около него в затвора. Знам, че няма да бъде вкаран заради престъпление против човечеството - геноцид и насилствена смяна на имена. Но поне да бъде вкаран заради кражбите в ново време.
Но няма да бъде вкаран и затова, защото сегашното огромно материално обогатяване е награда за неговата вярна служба. Вие можете да сте етнически българин и да ви харесва, че циганина Ахмед е работил за малтретирането на турците и помаците, но ми кажете какво спечелихте от това? Сатаната Доган ограби и продължава да ограбва не само нас турците и другите мюсюлмани, но и вас етническите българи и други християни.Огромно мнозинство от народа потъва в мизерия, а еднa шепа сатани избрани от комунистите има несметнати богатсва именно заради вярна служба на мафиотската комунистическа клика.
Няма напредък в общество, където няма социална справедливост.
Никой не може да ме убеди, че шейтан Ахмед Доган не е архитект на геноцида на турците и другите мюсюлмани в България наречен срамно "възродителен процес".
Докато този изрод е на свобода няма да има никаква демoкрция в страната. Ще повярвам, че в България е настъпила демокрация само и единствено, когато го видя зад решетките.
„Учител пенсионер съм с 45 години педагогически стаж. Повече от 15 години изследвам историята на съпротивителното движение на турците в България срещу насилствената асимилация. Срещнах се с почти всички водачи на нелегалните групи и организации отпреди 1989 г. Автор съм на книгите „20 години Възродителен процес, 15 години ДПС“, „Съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация“.
Втората си книга изпратих редактирана и готова за печат на ЦС на ДПС, за да бъде финансирано издаването й. За моя голяма изненада, книгата беше повторно редактирана, с цел да се възвеличи Доган. Фалшифицирани бяха редица факти и документи. На много места имената на Неджметтин Хак и Касим Дал са заменени с името на Доган. Автентичната програма на ТНОДБ, написана и запазена от Н. Хак през далечната 1985 г. на пишеща машина, на турски език, преведох и включих в книгата си, а там името му бе заменено с това на Доган. Той никога, по никакъв повод нито е писал програма, нито е коригирал такава. На 14 страница в програмата си Н. Хак още тогава е писал – „Силяхсъз саваш“ („Борба без оръжие“). Това също цинично е приписано на Доган.
На всички групи и нелегални организации без изключение ръководителите през 1989 година са експулсирани от страната, единствено и само Ахмед Доган не е. Защо? Продължавам да търся отговор на този въпрос.
Доган е привлечен от Н.Хак, Захид Вахид и Касим Дал да ръководи учредената от тях ТНОДБ. Той никога не е участвал в създаването на това движение.
Факт е, че при зачеването на организацията Ахмед Доган е бил повече наблюдател отколкото участник, както е факт, че по-късно заради високата си образованост и оттам – авторитет, той изземва лидерството на организацията от Н.Хак и Касим Дал. Тези факти се потвърждават от думите и на самия Доган пред следствието.
След излизането от печат на книгата „Досието на Доган“ от Тома Биков, ние, жителите на град Цар Калоян (Хлебарово), останахме потресени от факта, че малко след като пише собственоръчно декларация, с която приема доброволно и съзнателно сътрудничество с ДС през лятото на 1974 г. като агент „Ангелов“, Доган пише първите си гнусни и долни доноси за нашия съгражданин и мой ученик от хлебаровската гимназия ефр.Ахмед Салиев Курили. Ахмед е един честен, възпитан, ерудиран и уважаван от обществото младеж. Завърши турска филология в Софийския университет. Той и Доган служат като трудоваци в село Мътница, Шуменско, и стават истински верни и доверени „приятели“. Ахмед с нищо не подозира, че е следен от „верния“ си приятел. Доган рязко и без колебание започва да изтръгва малко по малко съвестта от себе си и се самовъзпитава в безскрупулност и безчувственост, за да дойде моментът, в който нарича ДС свое семейство.
След многото доноси, написани за ефр.Салиев в казармата, след уволнението му, Доган не загубва следите му. От 04 до 06 май агент „Ангелов“ гостува в родния град Хлебарово на ефр.Салиев, който преди няколко месеца се е уволнил от казармата. В опита си да намери сродна душа, на която да се довери, Салиев за пореден път попада в капана на ДС.
Какви са били „опасните“ намерения на бившия ефрейтор и започналия като общ работник в завода за стъкло Салиев, с които толкова много застрашават сигурността на народната република, че тя впряга службите си за сигурност в преследването му? Отговорът на този въпрос се съдържа в агентурното сведение на „Ангелов“, писано веднага няколко часа след завръщането му в казармата, след като гостоприемният Салиев го е изпратил на автобуса, смятайки, че най-после е намерил човека, с когото може да сподели всичко, което мисли.
Доносите на агент Ангелов при всички случаи са донесли редица неприятности на ефр. Салиев. Доган носи информация не просто за това какво мисли жертвата по отношение на комунистическия режим, но разкрива плановете му за в бъдеще.
Заради тези гнусни доноси след време Салиев е задържан в МВР – Разград. Там той е малтретиран, бит, унижаван, изтезаван и освободен след 51 дни. Поставен е под домашен арест в продължение на 5 години. През месец май 1989 година властите незабавно му връчват готов паспорт, качват го на влака и го депортират в Република Турция. Сега с тримата си синове той щастливо и свободно живее в Истанбул. Макар и много късно, 35 години след уволнението си от казармата, прочитайки досието на Доган, някогашният ефрейтор Салиев не вярва и не иска да вярва, че е бил следен и предаден от „най-верния“ си съказарменик.
На следващия си офицер от ДС Марин Маринов, който го обучава в продължение на 5 години след казармата, Доган нагло и самоуверено му заявява: „Няма да сгрешите, ако ме вземете, другарю Маринов. Аз съм роден за велики дела“.
Неговите „велики дела“ вече са известни на цялата българска общественост.
Ние, хилядите симпатизанти и членове на ДПС, заставаме твърдо зад най-уважавания и обичан от всички Касим Дал и се възхищаваме на смелата му и героична постъпка.
Искаме незабавно всички агенти на ДС от ръководството на ДПС, ако имат поне малко морал, да подадат оставките си. Ако ли не, Доган го очаква съдбата на Хосни Мубарак и Муамар Кадафи.
Възмутени сме от грубите и неоснователни нападки, които се отправят от различни медии срещу основателя на ТНОДБ и ДПС Касим Дал. С какъв морал клакьорите на Доган, господата Камен Костадинов – зам.-председател на парламентарната група, който беше доведен от улицата в ДПС лично от Касим Дал, и изгоненият най-позорно от СДС главен секретар Христо Бисеров, го обвиняват като провокатор и клеветник.
Никой няма право да петни името на Касим Дал. Не се превръщайте в мъжки секретарки и салфетки на чорбаджията си, господа!
Ние, обикновените членове и симпатизанти на ДПС, вече твърдо се убедихме, че Ахмед Доган никога истински не е лежал в затвора, а е бил вкаран там, за да създаде легенда, от която вече никой не се интересува, защото електоратът на движението е безработен, беден, гладен, жаден и бос, а Доган милионер.“
Калин Манолов: - Господин Янков, преди два дни Ахмед Доган Ви сочи във в-к “Дневен труд” като един от тримата, чрез които е поддържал връзка със света по времето, докато е бил в затвора в Пазарджик. По този повод днес Вие донесохте в редакцията обширно “Отворено писмо”. Отговарят ли на истината неговите твърдения?
Я. Я.: - Действително ние сме били такъв “канал за нелегална информация”, както той сам признава. Това е истина. Но вече съм абсолютно категоричен, моите анализи сочат категорично, че ние сме били само камуфлажен канал, за да се придаде автентичност на преминаващата през този канал негова информация.
К. М.: - А кой е бил истинският канал за връзка на Доган?
Я. Я.: - Точният истински канал бих могъл само да го предполагам. Според мен това е някой от доказалите сигурността си канали на КГБ, а един от най-възможните е неговият следовател Ангел Александров, за когото днес също става въпрос в прочетения пред Парламента списък на Бонев.
Според мен министър Бонев съвсем неслучайно е включил в списъка един следовател от Главно следствено управление на Държавна сигурност, и то в комбинация с разследван от него ръководител на “нелегална промосковска” организация. Очевидно става въпрос за това, че този офицер от българската ДС по онова време вече е действувал в интерес на КГБ за дестабилизиране на Живков, а контраразузнаването все още не го е било разкрило. Бонев днес го е включил в списъка си, за да “оповести” на специалистите (не със задна дата, а с актуална дата), че този човек и днес работи за старите си господари, трансформирани в Червена Мафия; което всъщност прави и самият Доган.
Ангел Александров е бил следовател на Доган, но ... не е възможно само той да е бил следовател на Доган, защото всичко се е вършело от следователски екипи. Неговото внедряване в екипа обаче е осигурявало за КГБ автентична и своевременна информация. Според мен Александров е извиквал Доган под предлог, че ще го разследва, а всъщност за обмен на информация и инструкции. Това е най-вероятният канал, по който действително историческата декларация на Доган е заминала за Париж. Поне такъв е изводът ми от новопоявилите се факти и доказателства.
К. М.: - Значи Вие подозирате, че освен на Държавна сигурност г-н Доган е сътрудничел и на КГБ. Така ли да Ви разбираме?
Я. Я.: - При посочените официално оповестени факти този извод не е и не може да бъде квалифициран като “подозрение”. Аз правя този извод от систематизираното подреждане на фактите, които намирам като официално съобщени в пресата. Нека подчертая, че от 1991 година, може би януари, февруари или най-късно от март, ние с Доган не сме разговаряли, защото аз не съм желаел да разговаряме, и в това отношение анализът ми не е свързан с направени от него изявления пред мен. Пък и той не обича изявленията, а най-малко - откровенията. И това не е случайно - страхува се да не “обърка конците” и спазва инструкциите други да го защитават и да обясняват кое как е било и как е сега. Ако е истина твърдението на Бонев, че Доган е отписан като агент през 1988 г., то това означава най-малко две неща: че той е работел като такъв в продължение на повече от две години в затвора; и че той е бил отписан не защото е преминал от другата страна на барикадата, а защото е преминал на прякото подчинение на Москва.
К. М.: - Значи според Вас в затвора се е създавала тази част от биографията на Доган, която после да му позволи да оглави Движението на българските турци?
Я. Я.: - Да! Но има и нещо друго. Десетина години преди това първоначално в Москва, а после и в “братска” България вече са били оформени два клана комунисти: ортодоксдалните комунисти” или “бетонните глави”, които искат световен комунизъм; и онези, които вече са обиколили света и са решили да създадат капитализъм само за себе си, или нещо като “номенклатурен капитализъм”. Вторите са разбирали, че замисълът им ще срещне ожесточената съпротива на първите, и верни на конспиративните си навици завладели ръководството преди всичко на тайните служби.
По времето на Андропов тайните служби, КГБ, Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на съветската армия (ГРУ) и на Обединеното командване на войските от Варшавския договор били почти изцяло прочистени от първите и завладяни от вторите. Така вторите можем условно да ги наречем “кагебистите”.
После “кагебистите” заиграли тройна игра: започнали коварно да използват за своите цели автентичните противници на режима, станали подстрекатели и организатори на дисидентството и на редица екстремистки прояви, и коварно подстрекавали “ортодоксалните” комунисти да бъдат “безкомпромисни” към враговете на комунистическия идеал.
Или накратко: в плана на втория клан комунисти било залегнало изискването за организиране на специален вид “жертвоприношения”, чрез които публично да компрометират и организационно да дестабилизират първите.
При тези стратегически условия ние, политическите затворници по онова време - и българите и турците - по същество сме били заложници не на официалната битка между демокрацията и комунизма, а на конспиративната битка на двата клана комунисти.
Оказва се, че за да могат едните комунисти да премахнат другите и да създадат “номенклатурен капитализъм” само за себе си, е било нужно да се стимулира едно реално съпротивително движение, да се създадат реални, истински жертви, които да отидат на жертвената клада като жертвоприношение.
Тъй като Ахмед Доган не отрича, че до и по времето на арестуването си е бил агент на външното разузнаване и на военното контраразузнаване, които именно всъщност са били ударната сила на втория клан комунисти - кагебистите, то напълно закономерно е моето предположение, че неговата задача е била, фигуративно казано, да накара турското стадо да пощръклее, за да може да бъде изклано, с което да бъде принудено световното обществено мнение да се намеси и да свали от власт правоверните комунисти.
Аз познавам почти всички по-изявени и преминали през затворите български турци, и съм категоричен, че задачата на Ахмед Доган е била той да ги организира и поведе към репресиите, включително и към затвора, и че това е била задача, поставена пред българския филиал на КГБ, на който именно Доган е служел, от руските му господари.
К. М.: - Вие всъщност алиби ли сте били на Доган? Били сте заедно в затвора.
Я. Я.: - Едва ли в стратегията на неговите служби е влизало съображението непременно да му бъда алиби. В един определен момент обаче те са решили, че биха могли да ме използват като алиби. Почти две години преди арестуването ми аз посещавах през около 20 дни няколко по-значими за мен западни посолства в София. Две седмици преди арестуването ми секретарят на посолството г-н Кил ме закара с колата си до моето родно село и там се запозна с майка ми и баща ми. Така те получиха в известна степен обезпечената възможност да посещават американското посолство докато аз бях в затвора.
Службите, за които Ахмед Доган е работел, естествено са знаели това. И за да придадат автентичност на писмото на Доган до Париж са счели, че ще е полезно това писмо да достигне до мойте родители и те да го занесат в посолството на САЩ. Както и стана. В този смисъл съм бил алиби за автентичност на Ахмед Доган.
Аз обаче считам, че истинският канал за изпращането на писмото на Доган до Париж е бил друг и той е бил обезпечаван от агентурните му ръководители като Карамучев.
К. М.: - Има обаче едно разминаване във версиите за това защо Доган е влязъл в затвора. Става въпрос за версиите на неговия оперативен ръководител Карамучев и на бившия шеф на разузнаването генерал Бриго Аспарухов. За какво, според Вас, беше осъден Доган?
Я. Я.: - След идването на Горбачов на власт битката между него и режимите на Живков, Хонекер и Чаушеску е била съвсем реална. Доган е бил поставен в услуга на висшите стратегии на хората на Горбачов. Най-вероятно без първоначално да бъде посвещаван в същността на тези висши стратегии. И автентичните, и неавтентичните политически процеси, насочени към дестабилизирането на режима на Тодор Живков в България по това време са били изцяло контролирани от онези български тайни служби, които са работели за Горбачов. А Ахмед Доган е изпълнявал специално поръчение на службите в това отношение.
Според мен оперативният му ръководител Карамучев вероятно е прав, когато твърди, че Доган е бил осъден невинно. Според правото, щом има доказано престъпно деяние, има и вина. Доган не е отричал фактите на своето деяние, а и съдът е успял да ги докаже като реално извършени и съществуващи.
В този смисъл от гледна точка на правото е било налице едно безспорно престъпление, и Доган напълно основателно е бил осъден като виновен. Когато Карамучев, твърди, че Доган е бил осъден, без да е бил виновен, той очевидно има предвид съображението, че истинските извършители на тези престъпни деяния, всъщност са самите те.
Тоест, че извършеното от Доган не е негова лична вина, а е вина на службите, в които е работел Карамучев, и които са го накарали да извърши извършеното.
Нека подчертая, че от гледна точка на действуващия тогава закон тези тайни “държавни” служби са били “престъпни, конспиративни и антидържавни организации”, целящи свалянето на законния режим, а дейците им е трябвало да бъдат подсъдими като ръководители (т. е. съучастници) на Доган и неговата организация, и като носители на много по-голяма вина пред закона, от личната вина на Доган.
В този смисъл верните на Тодор Живков контраразузнавателни служби са арестували и осъдили Ахмед Доган като съветски агент.
К. М.: - А осъдените на смърт атентатори бяха ли членове на нелегалната организация на Ахмед Доган?
Я. Я.: -Ръководената от Ахмед Доган нелегална организация всъщност е била ръководена от Карамучев, действуващ като офицер за оперативни поръчки на българския филиал на КГБ със задача да бъде дестабилизиран режимът на Живков. Атентаторите, според мен, са били членове на друга организация, която обаче е била ръководена от някои от колегите на Карамучев. Така че ”целият оркестър е свирел по нотите на Москва”.
През последните няколко години Доган се заобикаля с хора без морал, без ценности, подмазвачи, лакеи. Аз съм ги виждала в действие. Нямате си представа колко е грозно мъже с такова положение в обществото да се държат така, да падат толкова ниско. Преди мислех, че Доган просто има огромно търпение, но вече не вярвам и в това.
Фактът, че те продължават да трупат състояние, а положението на редовия избирател не се променя към добро, а даже се влошава, налага извода, че се работи с цел лично облагодетелстване. В същото време има много млади, образовани и с хъс хора, които сякаш умишлено се тикат надолу.
Името Ахмед Демир Доган е съчетание от фамилията на втория му баща Хасан Долан и малкото име на майка му Демирие. Поради тази причина в архивите на ДС до 1985 г. Ахмед Доган фигурира като Ахмед Ахмедов, а след това като Меди Доганов.
По време на прехода тази особена тайнственост около личността на Доган придаваше на образа му известна загадъчност и допълваше харизмата му на политик, който знае нещо повече от останалите. Поради характера на българското обществено и публично пространство през двадесетте години на политическата си кариера Ахмед Доган почти не беше питан за агентурното си минало и за това, с какво всъщност се е занимавал като сътрудник на Военното контраразузнаване (ВКР) и Първо главно управление (ПГУ) на ДС. В случаите, в които беше питан, а това се случваше по-често в първите години на демокрацията, той категорично отричаше да има нещо общо с Шесто управление на ДС, а в късния си период не намираше необходимост изобщо да отговаря на подобни въпроси.
Когато през 2006 г. под натиска на Европейския съюз беше приет законът, позволяващ отварянето на архивите на репресивния апарат на тоталитарния режим, досието на Доган стана достъпно за всички български граждани. Благодарение на това днес имаме възможност да се запознаем с човека, който за двадесет години на два пъти получи мандат за съставяне на правителство, престоя в управлението на страната общо повече от десет години и изигра една от най-важните роли в осъществяването на настоящия политически модел.
Десетте тома, съдържащи агентурната биография на Доган, дават много по-дълбока и цялостна представа за лидера на ДПС от всичко изговорено за него. Досието му може да даде обективна представа както за образа на една от най-влиятелните фигури на българския преход, така и за начина на работа и механизмите на службите на комунистическия режим. Това не е просто досие на доносник или на слабохарактерен човек, изкушен или принуден от репресивните служби. Този документ е свидетелство за многообразието и дълбочината на всепроникващата ДС. За нейната стройност и безпощадност. За безскрупул-ността и целеустремената сила на една система, изградена, за да контролира.
Ахмед Доган не е обикновен агент на ДС. Той е едно от стойностните, като професионални качества, открития на тоталитарните служби за сигурност. Целенасочен, интелигентен, предан, аналитичен и ефективен. Вероятно тези думи биха били комплимент, ако се използваха по друг повод, но в контекста, в който се употребяват, те са по-скоро зловещи констатации.
Досието на Ахмед Доган е прекалено лично, за да се избягнат онези моменти, които по друг повод биха прозвучали като клюка или пикантерия, целяща да предизвика читателския интерес. В същото време в работата на Доган за службите няма нищо лично. Той е пример за хладен ум и горещо сърце. Много от докладите на водещите му офицери, описващи конспиративните срещи с агента в различните му периоди на „Ангелов", „Сергей" и „Сава", са разказ за една тъжна биография.
Докато четях досието, често се увличах и забравях, че всичко написано всъщност е истина, а не роман или художествена измислица, чиито персонажи имат по-скоро литературен смисъл. Разнообразието на формите на общуване между агент и водещи офицери е с диапазон от откровени изповеди до чисто технически подробности като квитанции за получаване на пари.
През цялото време на агентурната си работа Доган донася, разузнава и анализира само по турска линия. Повечето от жертвите му са негови роднини, приятели, любовници и съселяни от с. Дръндар. Всички те са хора, които го възприемат като изключително близък и му споделят най-съкровените си тайни. Това е добра метафора за политическата кариера на Доган, свързана неизменно с българските турци и тяхното доверие към него.
Впрочем една от причините да напиша тази книга е искрената ми симпатия към българските турци и мюсюлмани, които в годините на тоталитарния режим успяха да излъчат единственото мащабно антикомунистическо движение и платиха за това с цената на човешки животи, унижения и масови изселвания. По ирония на съдбата в годините на прехода голяма част от тези наши съграждани намериха своето политическо представителство именно в лицето на Ахмед Доган и останалите агенти на ДС, заели едни от най-високите постове в ДПС. Наличието на толкова много агенти на ДС по високите етажи на партията на Доган е симптом за зависимостта на движението от службите на комунистическия режим. От дистанцията на времето мажем спокойно да стигнем до извода, че ДПС, начело с Ахмед Доган, през целия преход към демокрация провеждаше последователна политика в полза на бившите комунисти. От свалянето на първото правителство на СДС, през подкрепата за Георги Първанов от 2001 и 2006 година, до превръщането на партията в най-верен стратегически партньор на БСП и мандато-носител на управлението на тройната коалиция. Едва ли българските турци и мюсюлмани са забравили толкова бързо страданията, причинени им от комунистическия режим и неговия репресивен апарат. Едва ли някой от участниците в съпротивителните движения срещу възродителния процес през 1990 година си е представял, че най-голямото престъпление на тоталитарната държава ще остане ненаказано и за него няма да има нито един осъден.
Днес вече е късно за издаване на присъди и затова не ни остава нищо друго, освен да прочетем архивите на тоталитарния режим. Това няма да въздаде така желаната справедливост, но поне би ни накарало никога повече да не повтаряме престъпленията на миналото.
Оказва се, че бунтът пред софийската джамия, предизвикан от „Атака”, е всъщност добре обмислен план със съдействието на ДПС. Малко след скандала, бащицата на малцинствата у нас заяви гордо, че отново е фактор. Фигурата на Ахмед Доган бе започнала бавно и безславно да залязва, но тъкмо тогава се появи „злото” в лицето на озверения Волен Сидеров и от само себе си нещата си дойдоха на място. Привържениците на ДПС се активизираха, тези на „Атака” също се настървиха. Угодно съвпадение или?
Всичко е театър!
Или не! Низвергнатият Касим Дал призна в медиите, че знае за финансиране на „Атака” от страна на ДПС. С документацията обаче се е занимавал покойният Ахмед Емин, починал при странни обстоятелства. Само той е имал достъп до партийните сметки. Друг, изключен от Движението – Енвер Хатипоглу, също потвърди за финансирането. Според бившия координатор на ДПС в Турция само с крупни суми по сметката на „Атака” можем да си обясним координираните действия на двете „враждуващи” партии.
Нещо повече! Скоро в интернет пространството се очаква да се появи доказателството за това финансиране. Бившият шеф на „Атака” в Шумен Румен Русев разкрил, че разполага с документ, в който черно на бяло пише как маса пари са внесени по сметките на сидеровци от Доган.
* в какво е внедрил 118 хиляди лв., преведени за укрепване на язовира край Зайчар и 114 хиляди лв. за язовира във Вресово, след като и с просто око се виждало, че по тези водоеми не са извършвани сериозни оздравителни дейности
*след закриването на 11 селски училища, къде е вложил близо 500 хил. лв., отпуснати по линия на делегираните бюджети за стягане на приемните школа. Установено е, че огласените в медиите от РИ на МОН доклади за компютъризирането, вътрешните тоалетни, столова и парно отопление в тези училища не отговаря на истината, а тя е друга – направени са само козметични ремонти – смяна на дограма, боядисване и закрепване на покриви .
* защо е купил през 2008 г. нов служебен мерцедес за 120 хил.лв., след като общината три години по-рано похарчила за кмета 45 хил.лв. за нова „Шкода“
*откъде ще намери 273 хиляди лева, за да ги върне на държавата заради подправяне на пътни листи за ученически превоз – доказано с приключила по случая преписка
*най-фрапираща била измамата с похарчените общо 165 хиляди лева за почистването на Бяла река и на Черна река в село Череша, след като такива реки изобщо не съществуват на картата. През това село преминава малко поточе, което лятно време пресъхва. С просто око се виждало, че по това поточе нито е правено бетонно дъно, нито пък стена, както било по документи за двете измислени реки.
* Дурхан Мустафа трябва да доказва с какви пари е построил двуетажен палат – луксозно изпълнение, в родното си село Топчийско, върху близо 5 декара двор с бетонни двуметрови огради, след като заплатата му като кмет до 2008 г. е била 700 лв., а отскоро е 1000 лв. През 2003 г. , когато заема поста, свидетели твърдят, че нямал пари за кафе и че със съпругата му живеели в училищно общежитие
*Откъде са парите за придобиване на 50 декара черешова градина между селата Черноград и Раклиново
* нов апартамент в центъра на Бургас, където живее със семейството си през седмицата, за да посещава 6-годишния му син Танер елитна забавачница, (съпругата му от 3 години не работи)
* ще удостоверява дали извършено наскоро прехвърляне на магазини и складове в бившите военни поделения на Айтос – срещу селскостопанския техникум, не са били първоночално придобити от него самия
*Притежава ли Дурхан Мустафа собственост от няколкостотин кв.м жилищна площ в новострояща се кооперация в центъра на Айтос
Аз лично и моите близки няма да гласуваме за ДПС на Дурхан и Сабри бей...
Няма вече далавери и ще има нови избори.
Успех на изборите и да почистиш Общината от некадърниците!!!!!
Вън от общината.
Панделиев и Куз е морално сега да си подадат оставките и да напуснат общинските постове, които заемат.