Чия е Луната?
Според Договора за космоса никоя държава не може да претендира за небесно тяло
Всеки може да се наслаждава на гледането на Луната, но може ли някой да твърди, че я "притежава"? Какви са законите, управляващи нациите и хората в космоса - и защо "купуването" на парцел земя на Луната може да не е това, което изглежда?
Кой е собственик на Луната?
Съгласно Договора за космоса от 1967 г. изследването и използването на космоса се извършва в интерес на всички страни: космосът е "област на цялото човечество".
Следователно Договорът за космоса означава, че без значение чии национални знамена са поставени на лунната повърхност - никоя нация не може да "притежава" Луната.
Към 2019 г. 109 нации са обвързани от Договора, а други 23 са подписали споразумението, но все още не са официално признати.
Какво представлява Договорът за космоса?
Договорът за космоса е списък от ръководни принципи, определящи какво могат и какво не могат да правят нациите в космоса. Също така се отнася за планети и небесни тела като астероиди и Луната.
Официалното заглавие на договора е Договор за принципите, управляващи дейностите на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела.
Договорът е приет по време на космическата надпревара от САЩ, Обединеното кралство и Съветския съюз на 27 януари 1967 г. и оттогава се превърна в основата на законите, управляващи дейностите в космоса.
Документът съдържа само 17 кратки статии, пише Royal Museum of Greenwich. За сравнение, Договорът за международно морско право — наборът от правила, уреждащи използването на световните океани — съдържа над 300 члена.
Накратко, Договорът за космоса гласи:
1. Изследването и използването на космическото пространство се извършва в полза и в интерес на всички нации и е част от цялото човечество.
2. Космическото пространство ще бъде свободно за изследване и използване от всички страни.
3. Космосът не е обект на национално присвояване или собственост.
4. Държавите няма да поставят ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение в космическото пространство.
5. Луната и другите небесни тела трябва да се използват изключително за мирни цели.
6. Астронавтите се считат за представители на човечеството от всички нации и трябва да получат всякаква възможна помощ в случай на авария или извънредна ситуация.
7. Държавите носят отговорност за националните космически дейности, независимо дали се извършват от правителствени или неправителствени организации.
8. Държавите носят отговорност за вреди, причинени от техните космически обекти.
9. Държавите запазват собствеността и юрисдикцията върху всеки обект, който изстрелват в космоса.
10. Държавите избягват вредното замърсяване на космоса и небесните тела.
Но нима хората не са опитвали да купуват и продават парцел на Луната?
Договорът не е спрял множество искове за собственост от частни лица и компании през годините.
"Според Договора за космоса никоя държава не може да претендира за небесно тяло. Това означава ли, че физическо лице или компания може? Някои хора са отправяли това твърдение сериозно, а понякога спекулативно", пише експертът по космическо право д-р Джил Стюарт в Лунната изложбена книга.
През 1996 г. германският гражданин Мартин Юргенс декларира, че Луната принадлежи на неговото семейство,
като твърди, че е била подарена на неговите предци през 1756 г. от пруския крал Фредерик Велики като дар за служба. Юргенс подал петиция до германското правителство да отнесе въпроса до САЩ. Не е изненадващо, че нито едно от двете правителства не е предприело никакви действия.
Междувременно частни компании "продават" парцели земя на Луната поне от 50-те години на миналия век. Един от най-известните примери е компанията за недвижими имоти Lunar Embassy на Денис Хоуп.
Вярвайки, че е намерил вратичка в Договора за космоса, Хоуп започва да продава парцели на Луната за 25 долара на акър (малко повече от 4 декара). От 80-те години на миналия век той твърди, че е продал повече от 611 милиона акра земя на Луната.
Хоуп твърди, че като частна компания неговото предприятие не е обвързано от Договора за космоса. Експертите по космическо право обаче твърдят, че ако националните държави не могат да предявят претенции за космическото пространство, тогава косвено не могат и гражданите или фирмите на тази държава.
Как действа законът в космоса?
Тъй като пространството не е ничич собственост, въпросът за това коя държава и юрисдикция се прилагат, когато е извършено престъпление, няма лесен отговор. Космосът, подобно на открития океан, се счита за "res nullius", което означава, че не принадлежи на никого.
Договорът за космоса от 1967 г. осигурява основата на космическото право. В член осем от споразумението например нациите се съгласяват да "запазят юрисдикцията и контрола" върху всеки обект или персонал, който изстрелят в космоса.
Въпреки това, реалността на изследването на космоса през 21-ви век е много различна от тази, когато Договорът е бил съставен през 60-те години на миналия век.
Незначителни нарушения
Въпреки че не са докладвани реални престъпления в космоса, има дребни нарушения.
Сандвичи в космоса
На 23 март 1965 г. по време на мисията Джемини 3, астронавтът Джон Йънг извадил от скафандъра си сандвич с говеждо месо, който бил пренесъл контрабандно на борда на космическия кораб.
Йънг предложил сандвича на колегата си пилот Гюс Грисъм, който отхапал няколко хапки.
Моментът е само кратък разговор, уловен на аудиото на мисията, но на Земята се превъръща в по-сериозен проблем, като служители на НАСА били призовани да свидетелстват преди преглед в Конгреса. Йънг получил служебно порицание.
НАСА обвинена в изхвърляне на отпадъци
На 11 юли 1979 г. първата космическа станция в света Skylab изгоря при повторно навлизане в земната атмосфера. Отломките обаче, които не се разпаднали напълно, били разпръснали в рядко населен район на Западна Австралия. Когато разследващият екип на Skylab посетил мястото, за да събере отломките, била наложена глоба от 400 долара за изхвърляне на боклук.
Въпреки че глобата е замислена като шега, тя наистина имаше правно основание. Както е посочено в член 7 от Договора за космоса:
"Държавите носят отговорност за щети, причинени от техните космически обекти."
На 30-ата годишнина от повторното влизане на Skylab глобата най-накрая беше платена от името на НАСА от американска радиостанция.
Голф на Луната
Първият американец, пътувал в космоса, стана и един от първите хора, пренесли контрабандно предмет на Луната.
Като част от мисията Аполо 14, Алън Шепърд беше петият и най-възрастен човек, който посети Луната. На мястото на кацане на лунния модул Шепард прикрепил главата на стик за голф с 6 железа към инструмент за скална проба. Той взел две топки за голф и ги ударил по лунната повърхност, пише money.bg.
