Има ли тежки метали в Черно море? Рибари настояват за редовен мониторинг
Токсични проби в Турция, богат улов на чернокоп у нас
Рибари настояват за редовен мониторинг на водата в Черно море, след като учени от Турция са установили прекомерни нива на тежки метали. В репортаж за ЕuroNews Bulgaria от рибарско селище Ченгене скеле кореспондентът Елена Танева разкри, че макар в българските териториални води да няма тежки метали, нашите рибари и еколози са разтревожени заради замърсяването с пластмаси и с азотни торове.
Учени от Черноморския технически университет в Турция са установили токсични проби в техните териториални води.
У нас, мониторинг на водата системно извършват от Басейнова дирекция, а тревожни данни няма. А през последните два месеца рибарите се похвалиха с богат улов на паламуд и чернокоп. Опитните рибари обаче споделят с тревога, че водите са замърсени.
„Променя се миграционния път на рибата, променя се миграционната памет и има инвазивни видове, които по всяка вероятност влияят по някакъв начин. Отдавна изчезна черноморската скумрия, но в общи линии това е. Това е един що-годе добър, нормален сезон“, коментира кметът на рибарското селище Ченгене скеле Димитър Янчев.
Рибарите искат и мониторинг на Черно море, като според тях замърсители са товарните кораби изхвърлящи найлони и пластмасови отпадъци, както и изоставените мрежи от прекомерен улов.
„Водата на Черно море по отношение на чистота се подобри значително. Цялата промишленост по тези руски реки които се вливат в черно море до Днепър, Днестър, там вече ги няма тези промишлености които замърсяват. Останаха замърсяването от торенето по поречието на реките, азотния тор най-вече който поощрява цъфтенето на фитопланктона, но отдавна не сме наблюдавали цъфтенето на планктона и липсата на кислород във водата“, обяснява рибарят Димитър Янчев.
Със спазването на правилата по риболовната дейност в Черно море и сладководните басейни очаквано се занимава Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури у нас. Димитър Петков е дългогодишен инспектор в агенцията, чието хоби обаче е и гмуркането.
„Според мен не са станали по-малко пластмасите. Наблюденията ми са че, напротив, значи пластмасата е голям проблем. Има направени изследвания в тази насока, микропластмаса има навсякъде, тоест тя се разгражда и по един или друг начин влиза в хранителната верига“, разказва той.
Изпълнителната агенция работи в тясно сътрудничество както с Басейнова дирекция, така и регионалната екоинспекция и морска администрация. А за тежки метали в наличието на българските териториални води няма.
„Мидите са основния филтър на водата, Те пък са храната на рапаните. Някакво косвено наблюдение имаме върху качеството от там, тоест върху фирми, които правят износ на рапани и на други преработени храни от водни организми. Тези фирми задължително правят анализ за тежки метали“, добавя инспекторът от ИАРА.
„Износителките за рапани, последните им изследвания са мисля от 2021-ва година, всичко е в нормата. Това не означава че не са засечени като качествен анализ, тоест има наличие, но навсякъде те са в нормите“, каза още Димитър Петков.
У нас обаче местата за мидени ферми са ограничени и не са много. А изискванията за създаването и стопанисването на такава ферма според правилата на европейския съюз са много и често утежняващи за тези които се занимават с този бизнес.
А в бранша са категорични, че до идването на любимия за рибарите празник Никулден, прясна риба и вкусни морски специалитети ще има и тази година.
Никакви рибари не са, само пари искат.
Има много други по-добри и скромни рибари.