Кемтрейлс: Не, не ни пръскат от небето, защото щяха да напръскат и себе си!

За да има истина в твърдението, е нужно прекалено голям брой хора да участват в тайното съглашение – от пилоти, техници, производители на самолети и на химикали до самите пътници

Ключови думи: кемтрейлс, конспирации, заговор, истина, с какво ни пръскат, коментар, анализ

Кемтрейлс по някаква причина се превърна отново в тема на разговор. От време навреме – било то просто ей така, заради ковид, заради 5G мрежите, или заради войната в Украйна сега, тази дискусия успява по някакъв начин да прокара пътя си от краищата на най-големите конспирации до широкото публично пространство. Колкото и еднообразни да са аргументите „за” и „против”, колкото и глупаво на пръв поглед да звучи съществуването на глобален заговор, изпълнителите на който пръскат атмосферата ни с различни химикали – откъдето и идва терминът: Chemical Trails, chemtrail. – темата е тук и в идните дни няма да стане по-непопулярна. И макар медийното внимание към нея да подклажда огъня още повече, редно е да се изчистят някои дефиниции, някои неточности, заблуди и грешки в човешката психика.

„Кемтрейлс” официално е обявено за теория на конспирацията. В това обаче има няколко проблема още на пръв поглед.

Първо в модерния свят за мнозина терминът „официално” означава, че идва от някой с авторитет, на когото те обаче не вярват. Загубата на доверието в авторитетите и в държавата като цяло е характерна за епохата, в която живеем и тя не е безпричинна, а има своите рационални и разумни обяснения.

Второ самият термин „теория на конспирациите” е меко казано несъстоятелен и придобил странно място в медийното пространство. Точно затова ще започнем от дефиницията и историята на това словосъчетание.

Казано на кратко прозиходът на термина „Теория на конспирациите” може да се проследи до 60-те години на миналия век и основно с публичния разстрел на един от най-спорните американски президенти Джон Ф. Кенеди. Тогава мнозина изтъкват, че убийството не може да е извършено от 1 човек – задържаният и впоследствие осъден, но застрелян 2 дни по-късно Лий Харви Осуалд и загатват за държавен заговор, свързан с някои от политиките на държавния глава. Излиза официален доклад от правителството в САЩ – Комисията Уорън, който обяснява точно как се е случил атентата, кой е извършителят и как го е направил, но мнозина продължават да  не вярват. По темата е говорено и писано много от 1963 г. досега. Няма смисъл да повтаряме едно и също, но основното е, че тъкмо в този период службите започват да прокарват термина „теория на конспирациите” в публичното пространство чрез медиите и постепенно, но последователно, с помощта на „Прозореца на Овертон”, значението му бива променено.

От заговор за извършване на нещо тайно, без публичното знание – до измишльотина на болни мозъци, които нямат какво друго да правят и сътворяват приказки, с които да се изтъкнат колко добре запознати са.

И докато за втората дефиниция, която мнозина в обществото вече приемат за нормална, има и някаква психологическа логика, то няма да забравим да припомним редицата „конспирации”, които в годините се оказаха абсолютно реални.

Такава например е идеята, че правителството в САЩ е използвало халюциногени в експерименти с хора. Проектът се нарича MK-ULTRA, съвсем не се изчерпва с такива "безобидни експерименти", а документи за съществуването му могат да бъдат открити публично в цялото интернет пространство.

Друг пример е конспирацията, че правителствата по света следят хората през интернет. Ако нямате къса памет ще си спомните за Едуард Сноудън, който преди 10-ина години разкри именно това. Но да прекъснем до тук.

Психологическата логика за вярването в „конспирации” е сравнително изяснена и може да се сбие до едно изречение. „Слабият ум опитва да намери причина за нещо, което не разбира, като го отдава на таен заговор, за да смята себе си за по-силен и по-запознат”. Това е вярно в много от случаите, но не винаги.

Понятието „теория на конспирациите” се затвърди и с трагичния случай от 11 септември 2001 г., когато съборени бяха кулите близнаци в Ню Йорк и прилежащата до тях Сграда 7, защото аналогично с атентата срещу Кенеди и до днес има хора, които не вярват на официалния доклад след случилото се. Точно по това време започва и „първата вълна” на „Кемтрейлс”. Фото и видеотехниката става все по-достъпна в ранните 2000-ни години и на практика всеки, който пожелае, може да се сдобие с камера и да прави клипове. Колкото повече хора имат достъп до тази технология, толкова по-голям е шансът някои от тях да бъдат от категорията, описана в психологическите причини за вярването в „конспирации” по-горе. Това обаче не би следвало да означава, че всеки, който вярва в кемтрейлс, е идиот. 

Какво всъщност е кемтрейлс?

Някои вярват, че има глобален заговор, с който силните на деня (или века) използват химични вещества в самолетите, които пръскат в атмосферата с определена цел. „Те”, които и да са, прикриват това свое зло действие като използват за параван един натурален феномен, наблюдаван още от зората на аеронавтиката – контрейлс. Много подобно на КЕМтрейлс, КОНтрейлс е дума, съставена от две такива.

„Кон” идва от “Con.”, или condense – конденз. Докато „трейлс” идва от... trail – следа”. С други думи – следа от конденз. В контраст „кемтрейлс” е същата тази следа, само че този път създадена от... химия. Каква е химията, бихте попитали. Всъщност никой няма точна идея с какво пръскат самолетите. Едни говорят за тежки метали, други за графенов оксид, трети за отрови, четвърти за вируси... и списъкът продължава. Според мнозина пък пръскането променя състава на атмосферата и предизвиква или предотвратява бури. Някои от четящите вероятно са се сблъсквали със съвсем сериозни изказвания от рода на „няколко дни преди голямата буря (17.09.2022) пръскаха”, или „ей го, оня ден пръскаха и днес пак имаме 1000 заразени (с ковид)”.

Контрейлс ли са кемктрейлс? На кратко, да. Кондензационните следи се образуват от... конденз по време на висок полет, където температурата на въздуха е ниска и позволява дори малко количество вода да насити въздуха до почти 100% влажност. В този смисъл те са изкуствено създадени от човека облаци, които обаче следват абсолютно същите закони на физиката като обикновените облаци. Кемтрейлс от друга страна, според мнозина са реални химикали, които се изстрелват от крилата и двигателите на самолета и служат за нещо, което е вредно или за човека, или за атмосферата и климата. Нека зададем обаче следния въпрос:

Ако действително имаше глобална конспирация за това, че от небето някой да ни пръска с вредни химикали, колко човека участват в заговора?

Всички пилоти трябва непременно да знаят за това. Всеки техник, също. Трябва да има определени екипи, които товарят самолетите с веществата. Трябва да има фирми, които да произвеждат разпръскващите механизми, но и такива, които произвеждат самите химикали. Нужно е производителите на самолети буквално да лъжат и за това колко товар може да носи даден аероплан, тъй като всички специфики на самолетите са публично описани. Нужно е още в самия самолет да има специални системи, които не позволяват опасните химикали да се доберат до вътрешността на фюзелажа. Всеки от хората на борда на самолетите пък би могъл ясно и отчетливо да види кога точно започват да се пръскат химикалите, но си мълчи. А всъщност всеки един, който е част от заговора, би имал огромно желание да го разкрие, защото би следвало да вреди и на него самия, но не го прави.

Това е прекалено голям брой хора, които да участват в конспирацията. Сред тях може би сте и вие, ако някога сте пътували със самолет. Или може би работниците, които товарят самолета не знаят какво качват в него? Но нали, за да го качат, някой е трябвало да го произведе и достави. Или и те не знаят?

Такива въпроси и техните разумни отговори рязко намалят градуса на „конспирацията”. Защото писаното правило  е, че „грандиозното твърдение се нуждае от грандиозно доказателство”. А за кемтрейлс такова няма досега. Това обаче не е краят на историята.

Има ли реални проекти, чиято цел е да пръскат вещества в атмосфера чрез летателни апарати?

Има и то не един. Безброй са патентите, фигуриращи в официалните регистри както на САЩ, така и на Европа за промени на климата чрез впръскване на определени субстанции в атмосферата. Целта на повечето от тях е да управляват времето по такъв начин, че да предизвикват валежи или да спират урагани и за това има ясна причина. Преди 2 години имаше лятна суша и опасност от липса на вода заради нея. Подобна технология може да предизвика дъжд, там където такъв няма. И обратно – преди по-малко от месец Бургас бе връхлетян от невиждана буря/циклон, която ни демонстрира силата на природата. А има технологии, които биха могли да бъдат използвани за предотвратяване на подобни инциденти.

Такива например са патентът за създаване на дъжд от 1966 г. на канадците Дейвид Глю и Ендрю Уинстън, както и друг от 1960 г., който цели да създаде облаци чрез сребърен йодит.

Има обаче и други, по-интересни и любопитни разработки, които наистина звучат притеснително. Таквава е проектът, целящ с наночастици да се отразява една част от слънчевата светлина обратно към космическото пространство, за да се бори глобалното затопляне – термин, който се лансира от повече от 40 години и които претърпя няколко промени в дефиницията и дори в името си за този период. Както съобщава Forbes през 2021 г., прахът, който ще се впръсква в горните слоеве на атмосферата ще има ефект да намали количеството слънчева светлина, което достига до повърхността на Земята, а интересното е, че спонсор е филантропът, модерен епидемиолог и диструбутор на ваксини в Африка – Бил Гейтс.

Името му стана печално известно и по време на ковид пандемията, когато създателят на софтуерният гигант Microsoft бе спряган за основен конспиратор в създаването на условията за пандемия и лансиране на „опасни” ваксини.

Въпреки всичко, описано до тук, най-опасни не са тези проекти, не е и кемтрейлсът, не е и човешката глупост. Опасността идва от „криворазбраната конспирация” – когато умни хора смятат за невъзможно нещо, което реално има начин да бъде осъществено, просто защото те не знаят, че може. Опасна е още злоупотребата на самата дума „конспирация”, както и заклеймяването на хората, които „вярват” в нея като глупци.

Нищо от това, разбира се, не се отнася за термина „кемтрейлс”. Поне засега. Защото ако съдим от последните 2 години, разликата между конспирация и реалност в някои случаи се свеждаше до просто няколко месеца.