Построили фотоволтаичен парк вместо завод за електромобили в Ловеч – истина или лъжа?
"Флагман" получи институционална информация от Министерството на иновациите и растежа
Вярно ли е, че вместо завод за електромобили в Ловеч се е пръкнал фотоволтаичен парк? Темата стана повод за предизборен сблъсък между две от политическите сили.
Лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов преди около две седмици излезе с пост във фейсбук. Той бе предшестван от акция и на заместника му Тошко Йорданов, който обясни, че вместо завод за електромобили в Ловеч бил построен фотоволтаичен парк.
Трифонов пък написа: „На 10 юли 2021 г. Кирил Петков, тогавашен служебен министър на икономиката, обяви, че в Ловеч ще има завод за електромобили, който ще изнася коли за цяла Европа и каза директно, цитирам: "Електромобилите ще бъдат реалност и ще се произвеждат в Ловеч". Сега една година по-късно – там, където трябваше да бълват електромобили, има само фотоволтаици. И никой никъде в България не бълва електромобили. Тоест, това е лъжа.“
В допълнение Слави Трифонов обяснява, че Кирил Петков е лъжец и т.н.
Впоследствие от компанията-инвеститор „Некст.е.Го България“ АД опровергаха лидера на ИТН. Те обясниха, че става въпрос за два паралелни проекта. Т.е. фотоволтаичният парк не се строи на мястото на завода за електромобили, а заедно с него.
„Флагман“ потърси институционална информация – от Министерството на иновациите и растежа (МИР).
Попитахме на какъв етап е инвестицията в завода (за електромобили)?
„Некст.е.Го България“ АД е завършило градоустройствените процедури и фазата на проектирането и е получило разрешение за строеж на етап идеен проект с технически параметри до кота 0. Понастоящем целият технически проект е в процес на завършване. Очакваме документите да бъдат подадени скоро за одобрение от Община Ловеч. Междувременно започна извършването на дейности по строителството като разчистване и поставяне на ограждения на определения за строителството терен. Извършват се допълнителни подготвителни дейности“, отговарят от МИР.
Вярно ли е, че вместо завод е построен парк с фотоволтаици?
„Микрозаводът на e.Go ще бъде част от „Индустриален парк Балкан“, който е един от регистрираните в България индустриални паркове на основание Закона за индустриалните паркове и чиято цел е да създаде една от най-модерните индустриални зони в Европа. Наясно сме с обстоятелството, че други проекти (като фотоволтаичен парк) също ще бъдат изградени и реализирани на територията на индустриалния парк. Все пак важно е да се поясни и уточни, че такива проекти са независими от инвестиционния проект на „Некст.е.Го България“ АД и информация за тях не се съхранява в МИР. В частност, с настоящото потвърждаваме, че твърденията за планирано изграждане на фотоволтаичен парк на мястото на и вместо микрозавода на „Некст.е.Го България“ АД не отговарят на истината“, посочват от министерството.
Има ли нарушение на договора между инвеститора и държавата?
„Както става ясно от отговора на дружеството, изпълнението на сертифицирания по Закона за насърчаване на инвестициите проект е в ход. Към момента инвеститорът изпълнява задълженията си, съгласно подписания Меморандум за разбирателство с държавата“, отговарят от министерството.
Междувременно самият Кирил Петков, който вече е в положението на бивш премиер и на съпредседател на партия „Продължаваме промяната“, посети мястото.
Преди пет дни той публикува във фейсбук видео от там и написа: „Посетихме площадката на завода за електромобили в Ловеч. Този проект се случва благодарение на условията, които нашето правителство създаде. Ние не искаме да вдигаме данъците, искаме да освободим икономиката – колкото по-малко държава в икономиката, толкова по-добре. Ние искаме да премахнем корупцията, да пресечем институционалния терор, така че бизнесът да заработи. Да си довършим работата!“
Заедно с Петков беше и представител на „Индустриален парк Балкан“, който също обясни, че става въпрос за два отделни проекта.
Заводът за електромобили се строи на площ от 173 декара, а фотоволтаичният парк е до него и е върху 716 декара.
Т.е. фотоволтаичният парк не е построен на мястото на завода за електромобили.
4 зодии с най-висок коефициент на интелигентност
.Проблема е в пустата българска завист, че някой печели.....
1. Първо отиди да видиш как във секции, където преди на хартия са гласували 800 човека, сега едва ги докарват до 200 след като има машина
2. Може би не знаеш, но все още има не малко секции,които са на хартиена бюлетина.
3. Я си разшифровай "купен вот" . Някой плаща на дървен филосоФ като теб и той отива и натиска бутона. Това как да се спре от това,че го правиш на машина ,не на бюлетина?
Машините си изиграха своята роля и колкото повече машини се въвеждат и отпадне тъпото правило да са само във секции с над 300 души, толкова по-ясно ще става,че е така. Ама с такива пейкаджийски филосови ,като теб не знам как ще се справим.
То беше представяно като панацея срещу купения изборен вот.
То гарантираше сигурността на изборния процес.
То трябваше да спре завинаги възможността хората да си продават гласа.
Една частна фирма направи десетки милиони от обслужване, съхранение и поддръжка на изборните машини.
Самите изборни машини се сглобяват от китайски и тайвански компоненти във великата братска страна Венецуела.
Въпреки всички тези мерки, в момента българската полиция ни занимава с... пресичане на канали за купен вот.
Как става това? Нима вездесъщите машини все пак могат да се преодоляват?
И ако е възможен купен вот с невероятните венецуелски машини, то защо аджеба трябваше да ги добавяме в изборния процес?
Отварял съм "изборна машина", представлява банален компютър на 10-тина години, с достъпни и активни портове за контрол, инсталиран wi-fi модул и възможност за всякакъв достъп, без значение, че част от входовете на устройството са запечатани с "пломба".
Две години след експлозията на машините, които ни докараха тоя политически хаос сега, нито една, повтарям - нито една - европейска страна не е преминала към машинно гласуване, нито се готви да го стори. Точно обратното.
Но не беше наврян случайно във Властта.
В българската политика и публичност се появи един екземпляр, в чието съществуване е много трудно човек да повярва, толкова невъзможен изглежда Киро.
И този човек управляваше държавата – и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите ѝ краища.
Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика – и тя много трудно ще си възвърне някакво относително приличие след неговото краткотрайно пребиваване в нея.
Онзи, който инсталира Просто Киро във властта, очевидно много е мразел България…