До какво доведе онлайн обучението ли? Средният успех на матурите по БЕЛ за Бургас е... 3.45

Т.нар. „функционална неграмотност”, при която младите могат да четат, но не могат да разбират, става все по-сериозен проблем, но има ли изобщо решение?

Ключови думи: бургас, успех, матури, българия, среден успех 3.45, образование, провал, онлайн обучение

Средният успех на матурите след 12 клас по български език и литература за Бургаска област е 3.45 – резултат, който изглежда като пряко следствие на 2-те години онлайн обучение заради пандемията. В страната средният успех е 4,02, което пак е ниско, но с една идея по-добре от този в морския регион. 

Така се оказва, че бъдещите лекари, политици, архитекти, специалисти и всички останали професии, които тези 19-годишни деца в един момент ще практикуват, няма да могат да пишат и четат правилно родния си език. Този процес се задълбочава от повече от десетилетие, но ситуацията сега изглежда критична.

Комбинацията между онлайн обучението, което с поглед назад вече можем да определим като категоричен провал, и социалните мрежи очевидно оказват своя ефект върху психиката и капацитета на младежите. Именно динамиката на интернет пространството, в което се очакваше учениците да получават знанията си по време на пандемията, е причина за жестокия дефицит на внимание, който сега е характерен за подрастващото поколение.

А дефицитът на вниманието върви ръка за ръка с т.нар. „функционална неграмотност” – термин, въведен преди повече от десетилетие, който описва умението на ученика да чете текст, но невъзможността да го разбира и осмисля, да не може да вникне в прочетеното. Проучвания сочат, че поколението, което сега расте и което буквално е израснало с телефон в джоба, разчита повече на кратки визуални послания, вместо на задълбочен прочит на дадена тема, който да доведе до истински знания. Като такава Генерацията Z, чиито представители сега тепърва навлизат на пазара на труда, се оказват много по-податливи на внушения и реклами от своите родители.

Форматът на учебниците по български език и литература обаче също не помага. Книгите са написани по такъв начин, сякаш авторите им са се състезавали да докажат едни на други кой знае повече модерни и неразбираеми думи. Така например в един от „по-леките” за четене учебници за 12 клас за историята на творчеството на Яворов пише следното: „...Яворов постепенно се обръща към проблематика със засилена степен на субективност и абстрактност, към по-сгъстен символен изказ”.

Малко по-късно в същия текст, открит на случайно разгърната страница в учебника пък четем: „От там насетне поезията му добива символистичен или поне специфичен модернистичен облик, различен от естетическия индивидуализъм”. Това са откъси, които вероятно ще затруднят за разкодиране и голяма част от учителите.

Друг наистина сериозен проблем при сегашните дванадесетокласници е сякаш липсата им на увереност в самите себе си. Повечето категорично отказват дори да докоснат празния лист, на който трябва да напиша или ЛИС (литературно-интерпретативно съчинение), или есе. И двата формата, макар и привидно сложни за писане, всъщност са съставени от определена рамка, спазването на която води до добър резултат, независимо от това колко допуснати правописни и пунктуационни грешки има в текста.

В рамката влизат:

увод, в който се описват ключовите думи от заглавието плюс информация за автора;

теза, в която се изказват отново ключовите думи от темата, но в контекста на заданието;

същинска част, в която се прави лек анализ на откъса от текст, като се изваждат цитати и се описва субективния смисъл на творбата чрез представяне на познания по изразните средства;

и заключение, в което всичко това се обобщава, обикновено с възхвалящи автора на анализирания текст слова.

Рамка от този тип, използвана поне донякъде правилно, би повишила средния успех в страната поне с 50 стотни.

И така следват няколко въпроса, чиито отговори са важни за бъдещето на България.

Как ще се компенсира сега крещяща липса на знание у младите по собствения им език заради онлайн обучението?

Възможно ли е авторите на учебници да спрат да се състезават академично един с друг и да напишат учебници, отговарящи на сегашните ученици и техните разбирания?

Ще се промени ли навреме образователната система така че да гарантира, че след 20 години няма да има критична липса на кадри – такава, каквато и днес дори не можем да си представим, че съществува, въпреки че сега положението изглежда плачевно?

Ако съдим от историята в последните 30-40 години обаче за съжаление няма оптимизъм. И образованието ни постепенно се превръща в красива опаковка, пълна с въздух, която в един момент ще се пръсне от налягането и осколките ще ударят всички по веригата фатално.