Коя е валутата в света, която е най-защитена от инфлацията

Златото бе такова до 2011 г., но сега има сериозна конкуренция в лицето на... Биткойн

Ключови думи: биткойн, злато, анализ, икономика, новини, твърдост, валути, инфлация

Твърдостта е най-важната характеристика на добрите пари. Това не означава, че нещото, което се използва за валута, непременно трябва да е физически твърдо, като метал. Означава, че трябва да се произвежда трудно. В контраст „лесните пари” са лесни за произвеждане. Но най-добрият начин да разберем какво значи тази „твърдост” е да мислим за валутата като резистентна на инфлация. С това тя се превръща в добро средство за съхранение на стойност. Което задава и следния въпрос: Бихте ли инвестирали всичките си спестявания в нещo, което някой друг може да направи лесно?

По-скоро не. Това би било равносилно да вложите всичките си пари в жетони за аркадни игри. За съжаление същото важи и за влагането на ваши средства в държавни валути. Това, с което се измерва „твърдостта” на парите, е коефициентът S2F (Stock to Flow, или наличност към поток).

Наличността касае количеството от нещо, което го има, например на склад. Нещо, което е налично сега и веднага.

Потокът пък се отнася за новата наличност, която се добавя към съществуващата всяка година чрез производство или други способи.

Висок коефициент S2F значи, че годишният ръст в наличността е нисък, в сравнение със съществуващата наличност. Това значи, че нещото (в случая валута) е резистентно на инфлацията.

Обратно – ниският S2F коефициент показва, че добавената за година наличност лесно може да повлияе върху съществуващата и в този смисъл и върху цените. Това не е нещо, на което се гледа с добро око, когато става въпрос за валути.

Долу се вижда коефициента на различни физически стоки:

Монетарните стоки като злато и сребро имат много по-висок коефициент S2F. Индустриалните пък – като петрол, паладий, платина и мед, имат нисък такъв коефициент, обикновено движещ се около 1х.

За златото, с коефициент от 60х, ще са нужни около 60 години продукция със сегашния темп, да се създаде толкова количество, колкото има в момента в наличност. Друг начин да се разбере това е да се погледне годишната продукция на стоката, сравнено със същестуващите ѝ количества. Така излиза, че всяка година светът произвежда около 1.7% от общото количество налично злато. Казано на кратко – никоя друга стока в света не е по-твърда като обменна валута от този ценен метал. И като такъв той е и най-резистентен на инфлацията. За това в златото допринасят две негови свойства и качества:

Първо, то е неунищожимо. За разлика от среброто, златото не става жертва на корозия. Това значи, че дори злато, произведено преди хиляди години, продължава да съществува днес и е част от общата наличност на планетата.

Второ, за разлика от много други метали, златото има дълга история.

Взимайки това предвид, заключението е, че никой не може да увеличи арбитрарно количеството злато, а това помага тази стока да бъде неутрален носител на стойност. И съответно е ценна.

Но сега златото има сериозна конкуренция.

За пръв път в историята друга „стока” достига до коефициент S2F, който е много близък до този на златото. За мнозина вероятно не би било изненада, но става въпрос за криптовалутата Биткойн.

Поради естеството на математическите функции, които стоят зад "производството" на тази криптовалута, знаем с пълна точност колко е количеството ѝ на пазара във всеки един момент. Ключово тук е, че алгоритъмът за „копаене” е направен така, че на всеки 4 години количеството на новите биткойни, които се добавят към наличните, става два пъти по-малко. Това се дължи на фактът, че на всеки 4 години криптовалутата става 2 пъти по-трудна за намиране. И с това към момента S2F коефициентът на Биткойн е 57х – само малко под този на златото.

Следващият път, когато алгоритъмът за копане на нови биткойни ще се усложни двойно, ще е през май 2024 г. – след по-малко от две години. А когато това стане, сегашният S2F коефициент ще скочи двойно – до 120х, или два пъти по-високо от златото.

Точно по този начин Биткойнът може да се окаже в съвсем близкото бъдеще „най-твърдата” валута в света. И този процес ще се задълбочава на всеки 4 години в логаритмична прогресия.

Важно е да се уточни, че „твърдостта” не е същото понятие като липсата или редкостта. Те са свързани едно с друго, но не са едно и също нещо. Така например платината и паладия са много по-рядкосрещани от златото, но не се считат за твърди активи. При тях продукцията е висока в сравнение с наличността им.

За разлика от златото, складираните сега платина и паладий не са натрупани в продължение на хиляди години. И затова добавянето на нови количества към съществувашите много бързо могат да съсипят пазара им. Заради ниския им S2F коефициент платината (0.4х) и паладия (1.1) са дори по-негодни за валути от среброто. Същия този нисък коефициент означава, че те се използват основно в индустрията, което пък отговаря на това как хората ги използват в наши дни.

Абсолютна рядкост

Сегашната и дори бъдещата наличност на Биткойн е ограничена и известна за всички. Никога в света няма да има повече от 21 млн. биткойна и няма сила на света или милиардер – нито Илон Мъск, нито Джеф Безос, нито китайското или американското правителство, която може да промени този факт. Дори ако анонимният създател на криптовалутата Сатоши Накамото, за когото преди години усилено се говореше, че е покойният вече Джон МакАфий, реши да промени нещо, няма да може.

А наличността на Биткойн оттук нататък няма да расте кой знае колко. Към момента около 90% от всички съществуващи биткойни вече са „изкопани” – общо около 19 млн. Оставащите 2 млн. или 10% от тях ще се появяват на пазара с все по-намаляща скорост заради първоначалния алгоритъм за създаването им. За достигането на максималния брой от 21 млн. бройки в обръщение, ще са нужни още 118 години. И точно това дава на биткойна абсолютната и истинска рядкост, която никоя друга стока, която познаваме, не притежава.

До края на сегашното десетилетие, 98% от всички биткойни ще бъдат създадени. Никой друг паричен актив не притежава такава сигурност за бъдещата си наличност. Най-близкото сравнение е златото.

Според Световния съвет по златото, на година в света се изкопават общо 6.4 млрд. унции злато. Общата продукция пък средно е около 80 млн. унции годишно. Това знаем. Не знаем обаче колко точно залежи на злато ще бъдат намерени утре, нито колко от тях ще се използват в бъдещето. Така не можем да отговорим със сигурност на въпроса: „Колко унции злато ще има в света на 1 юни 2031 г.?”.

Но за Биткойн можем. На тази дата в обръщение ще има общо 20 589 121 биткойна. В това се крие твърдостта на тази криптовалута и затова тя е толкова ценна. Защото е аболютна рядкост.

Да си представим, че цената на медта скочи петкратно или дори десетократно. Със сигурност можем да кажем, че това ще доведе до ръст в производството, което пък ще доведе до увеличение на наличностите. Това важи и за всички останали стоки. Динамиката на високите цени води до повече производство и съответно повече наличност, която бута цената отново надолу. Златото, от всички стоки, с които разполагахме до 2011 г., бе най-резистентно на този процес.

Биткойн категорично отрича тази динамика, защото общото му количество е напълно неизменяемо. Той е единствената стока, при която високите цени не могат да провокират повече производство, което пък да насити системата и да свали цената.

С други думи – тази криптовалута е първата и единствена монетарна стока в света и в историята, чиято наличност не се влияе от увеличеното търсене. Това променя цялата игра. Златото е рядко, но Биткойнът е абсолютно рядък. И за разлика от другите стоки, увеличението на наличността в отговор на повишено търсене не е вариант, защото е невъзможно.

Това значи, че единственият начин, по който Биткойн може да реагира на завишеното търсене, е да увеличи цената си.

Превод: Георги РУСЧЕВ

Източник: TheInternationalMan.com