Право на оръжие, уокизъм*, аборт, расизъм, ковид: Съединените щати в ерата на голямото разделение

Всеки въпрос е просто поредната спорна точка между две Америки, които се отдалечават все повече и повече

Ключови думи: уокизъм, оръжие, расизъм, сащ

Съединените щати изпадат в огромно политическо разделение, което се задълбочава ден след ден. Противоречията са за всичко – и за абортите, и за оръжията, около новите теории за пола, сексуалността или расата, имиграцията, носенето на маски или екологията. Те са толкова много и така непримирими, че консерваторите и прогресистите вече почти спряха да си говорят. Всеки въпрос е просто поредната спорна точка между две Америки, които се отдалечават все повече и повече.

Едната се формира от щатите, управлявани от Републиканската партия, концентрирани в Юга, Средния Запад и Скалистите планини. Другата са онези, където на власт са демократите. Те образуват два блока - на тихоокеанското крайбрежие и на североизток, на Атлантическия океан. Към всичко това се добавя непримиримо разделение и вътре, в почти всеки щат, където противоречията са между големите метрополии и малките градчета.

Тези два блока вече живеят при все по-различни закони и отказват да прилагат нормативните актове на федералната държава, които не ги устройват. Техните различни траектории чертаят картата на две все по-различни държави, които се противопоставят една на друга в нещо, което изглежда като огромно културно разделение.

Най-старата съвременна демокрация вече е преминавала през дълбоки кризи. Напрежението между федералната власт и щатите постоянно е подхранвало американската история. Самото име на Съединените щати и националното мото, избрано при обявяването на независимостта – „E плурибус унум“ (От многото - единствен), са били в голяма или малка степен застрашени в различни периоди. През 19-ти век се стига дори до Гражданската война. Но тези неприятности изглеждаха преодолени. През 60-те години на миналия век политическите различия дори намаляват. Цветовете, свързани с двете основни партии - червено за републиканците и синьо за демократите, противно на политическите норми, които са в сила в останалия свят, наподобяваха повече на два съперничещи си отбора, отколкото на непримирими противници.

Две враждебни племена

Всеки лагер се характеризира преди всичко със своите донякъде традиционни навици. От една страна е доста селската червена Америка, която кара пикап, пие бира, яде червено месо, следи сериите по автомобилен спорт НАСКАР и гледа „Фокс нюз“. От друга страна, доста градската синя Америка пък кара „Волво“ или „Тесла“, пие бяло вино, гледа мачове на Националната баскетболна асоциация, чете „Ню Йорк таймс“ или слуша общественото радио Ен Пи Ар. Но досега двете страни успяваха да се споразумеят по най-важното. По време на националния празник 4 юли, преди финала на „Супербоул“ и около традиционната пуйка за Деня на благодарността разликите биваха забравяни. Републиканците и демократите винаги са споделяли изключително близки ценности - обща привързаност към пазарната икономика, огромна вяра в Съединените щати и квазирелигиозен култ към конституцията на страната. Изборите протичаха много оспорвано, но по-скоро като спортно състезание, където загубилият приемаше този факт в очакване на реванша.

Двете партии днес приличат на две враждебни племена. През последните години поляризацията на политическия дебат достигна ниво, което напомня в определени аспекти 1850-те години, когато въпросът за робството застрашаваше съществуването на страната. При този политически разлом Америка е разделена по всички етични, културни и философски въпроси. Двата лагера вече не се разбират, почти не говорят помежду си и вече не споделят много, дори факти.

Макар корените му да са по-дълбоки, това разделение напоследък е засилено и ускорено от три почти едновременни явления. Избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. тласна политическото партизанство към връхната си точка, противопоставяйки сериозно американското общество. Обожаван от едни, предизвикващ отвращение у други, Тръмп сам признава, че притежава дарбата да „изважда наяве гняв“. Този ефект достигна връх през последните месеци от неговия мандат, когато отказът му да приеме правилата на демократичната игра и да признае поражението накърни доверието в избирателната система, граничещо с държавен преврат.

Социалните мрежи, които отдавна са разбрали, че печалбите им растат при наличието на разногласия, допринесоха чрез своите алгоритми за нагнетяване на страстите по всякакви теми. Но денонощните новинарски канали – „Фокс нюз“ за консерваторите и Си Ен Ен за прогресистите, бяха в апогея. Тези обществени телевизии, без ни най-малки нюанси, ежедневно подхранват отхвърлянето на противниковия лагер, без да му правят отстъпки, при това в безкрайни полемики.

Пандемията от ковид-19 довърши това разделение, като дори го тласна към крайна истерия. Научният дебат бързо беше заменен от политическа конфронтация. Мерките за обществено здраве, като носенето на маска или ваксинирането, се превърнаха в предмет на спор между републиканците, които осъждат упадъка на свободите и пълзящия здравен тоталитаризъм, и демократите, които виждат в отказа им безразсъдна отпуснатост и почти престъпна демагогия.

Две противоположни гледни точки

Поляризацията е такава, че всяко от тези две племена е убедени, че срещу себе си има екзистенциална заплаха, срещу която е длъжно да се защитава. Демократите се чувстват атакувани от Републиканската партия, която възприемат като антидемократично, цинично, авторитарно движение, представител на свят в процес на изчезване - този на превъзходството на белите, който е фундаментално расистки, малцинствен и готов да изкриви изборната игра, за да остане на власт.

Републиканците пък вярват, че трябва да защитават цивилизацията си срещу „крайбрежните елити“ - безотговорни привилегировани хора, презиращи американските ценности и решени да наложат своите луди обществени идеи, като премахване на сексуалните различия, практикуване на обратен расизъм, развяване на знамето на дъгата, унищожаване на семейството, цензуриране на опонентите с подкрепата на големите технологични, финансови и медийни корпорации.

Между тези две противоположни вселени диалогът стана практически невъзможен. Американската политика се превърна в игра с нулева ставка, където единствената цел е да се блокира пътят на противника. Конгресът е парализиран от партизански дух, който предпочита, освен в изключителни случаи, да блокира закони, вместо да приеме и най-малкия компромис. Президентът, принуден да управлява с укази, незабавно отменени от неговия наследник, стана до голяма степен безсилен. На този фон третата власт - тази на Върховния съд, пък се превърна в политически играч сам по себе си.

Доминиран от консерваторите след трите назначения, направени от Тръмп, съдът до голяма степен излезе от традиционната си роля на арбитър, постановявайки през последните седмици поредица от решителни съдебни решения. Прекратяването на конституционната защита на абортите, подкрепата за онези, които разрешават носенето на огнестрелни оръжия, намаляването на способността на федералната администрация да регулира замърсяването или да налага определени мерки спрямо имиграцията - тези силно политически решения допълнително увеличиха разрива между сините и червените щати.

Най-шумно бе прието съдебното решение за абортите. Чрез връщането на правото на отделните щати да законодателстват в тази област така, както сметнат за добре, Върховният съд на практика легализира две паралелни законности. Шестнадесет щата веднага приеха или възобновиха законите, понякога напълно ограничаващи достъпа до аборт. Двадесет други обявиха, че възнамеряват да защитават това право, понякога неограничено. Трите щата на западното крайбрежие - Калифорния, Орегон и Вашингтон, пък дори създадоха нещо като уния, където правото на аборт ще бъде напълно гарантирана. Съдът поясни, че е противоконституционно да се преследват хора, които са направили аборт в друг щат. Това обаче не попречи на някои щати, като Тексас, да приемат закони, които именно правят абортите на други места нелегални.

По чувствителния въпрос за огнестрелните оръжия Върховният съд взе обратното решение, лишавайки щатите от правото да ограничават 2-рата поправка на конституцията. Тълкувано твърде широко от съда като даващо на всеки гражданин правото да носи по улици и площади оръжие, включително полуавтоматични пушки, това решение вбеси демократите. Много сини щати, където притежанието на огнестрелни оръжия е предмет на понякога драконовски правила, започнаха да изнамират законодателни средства за поддържане на тези ограничения чрез заобикаляне решението на Върховния съд.

Съдът също така ограничи правото на администрацията да регулира дейността на заводите и фабриките, които имат замърсяващо околната среда производство, както и това на отделните щати да ограничават религиозните практики в училищата.

Цензура

Всеки социален въпрос веднага се превръща в бойно поле на постоянна културна война. Уокизмът, първоначално култивиран в американските университети, откъдето бързо се разпространи в останалата част от обществото, отвори нови фронтове в образованието, медиите и бизнеса. Сините щати налагат нови теории, предназначени да се борят срещу расизма или хомофобията. Критичната расова теория, която описва американския национален проект и неговата политическа система като фундаментално и непоправимо расистки, е включена в учебната програма на държавните училища. Джендър теориите, насочени към борба с хомофобията чрез отхвърляне на нормата на хетеросексуалната двойка като основа на семейната единица, се преподават като един от предметите, дори още в началното училище.

Книгите, които не отговарят на новите им критерии, се обругават. Учители и личности, които нарушават догмите, са обект на безмилостни цензурни кампании. В отговор червените щати приеха закони, които забраняват или ограничават тези теми в училищата, и на свой ред премахват от библиотеките произведенията, които ги разпространяват.

Въпросът за транссексуалните хора, чийто брой се е удвоил от 2017 г. насам, според скорошен доклад, достигайки до 1,4% от младежите на възраст от 13 до 24 години, също се превърна в политическа тема. Двадесет щата забраняват участието на бивши мъже в женски спортове и на бивши жени – в мъжки, както и медицинските процедури, предназначени за смяна на пола.

Ето как в Съединените щати бързо се развиват две алтернативни правни системи, което поставя под въпрос законодателното единство на страната. Американците на практика живеят по кардинално различни правила в зависимост от щата, който обитават. „През следващите години може да станем свидетели на драматична ерозия на общите национални права и разширяваща се пропаст между свободите на американците в сините щати и тези в червените“, предупреди наскоро в списание „Ди Атлантик“ есеистът Роналд Браунщайн.

Дебатът за „правата на щатите“ в рамките на Съюза датира от основаването на страната. Той изплува отново с въпроса за робството през 19-ти век, след това с расовата сегрегация през 20-ти. Сега се е развихрил отново.

В тази надпревара за национално разединение републиканците имат предимство. Въпреки че изглеждат като малцинството по отношение на населението, федералната система работи в тяхна полза, като дава повече представителство на селските щати. През последните десетилетия републиканците работиха активно за налагане на своята гледна точка в местните избори, докато демократите обръщаха повече внимание на гласуването за федералната власт. По този начин консерваторите контролират 30 законодателни органа срещу 17 за демократите. Те заемат постовете на губернатори в 23 щата, където мнозинството в местните парламенти е тяхно, и в още пет, където демократите в щатските конгреси са повече.

Републиканските бастиони включват бившите конфедеративни щати на юг, плюс много щати в Средния запад и Скалистите планини. Подозрителни към федералната власт, особено когато тя е в ръцете на демократите, те отхвърлят или заобикалят федералните закони, които не ги устройват. Флорида и Тексас служат като примери за тази червена Америка.

Флорида, която отдавна се е превърнала в много оспорван щат между двете партии, сега клони към консерватизма. Неговият губернатор Рон ДеСантис го нарича Свободния щат Флорида. Той се гордее, че е устоял на мерките за ограничаване, препоръчани на федерално ниво в началото на пандемията от ковид-19.

Тексас и неговият губернатор Грег Абът са другият модел. Един от най-големите, най-богатите и най-населените щати в САЩ, горд със своята идентичност и кратката си независимост, преди да се присъедини към Съюза, Тексас бе първият, който постави под съмнение абортите, като през 2021 г. прие закон, специално разработен за заобикаляне на федералните нормативни актове. Той също така прие и законодателство, прикрито зад 2-рата поправка на конституцията, забраняващо на която и да е държавна агенция или неин представител да прилага федералните закони за контрол на оръжията. Оттогава това законодателство бе преповторено още от Мисури и Аризона.

Цитадели под обсада

Общо деветнадесет щати са предприели стъпки за заобикаляне на новия закон, приет от Конгреса миналия юни, изискващ проверка на криминалното минало и психиатричното състояние на купувачите на оръжие. Ситуацията, при която различните щати които признават или не лицензите за носене на оръжия, дадени от други щати, също създава сложна мозайка от мерки, правила и нормативни актове, при които всеки щат си е сам за себе си.

Тексас обаче е с едни гърди пред всички. Миналия месец Републиканската партия там прие програма, която изглежда като декларация за суверенитет. Тя призовава, наред с други неща, за „забрана на медицинските ограничения“, а също за извеждане на преден план на „молитвата, Библията и десетте заповеди в училищата и правителствените сгради“. В нея също така се отхвърлят „резултатите от президентските избори през 2020 г.“, като се заявява, че „временният президент Джо Байдън не е законно избран от народа на Съединените щати“. Според ново проучване, публикувано от „Яху нюз“, 35% от гласоподавателите на републиканците вярват, че техният щат ще бъде по-добре, ако напусне Съединените щати.

Изправени пред тези предизвикателства, крепостите на демократите, събрани на тихоокеанското крайбрежие около Калифорния и на източното крайбрежие около Ню Йорк, имат предимството на голямото си население и това, че са богати, често много по-богати от селските щати на Юга и Средния Запад. Те реагират като обсадени цитадели, решени да се защитават.

Калифорния сама по себе си е петата по големина икономика в света. Управлявана от демократично свръхмнозинство, тя отдавна е приела свои собствени закони за околната среда. Калифорния енергично защитава най-либералните обществени порядки. Губернаторът на щата, демократът Гавин Нюсъм, в неотдавнашно телевизионно обръщение призова американците да „дойдат в Калифорния, където все още вярваме в свободата: свобода на словото, свобода на избора, свобода да не мразиш и свобода да обичаш“. В същото си изявление той атакува Флорида на ДеСантис. където „републиканските лидери забраняват книгите, правят по-трудно гласуването, ограничават свободното преподаване в класните стаи и дори криминализират жените, желаещи да абортират, и лекарите, които им помагат! Присъединете се към битката. Не им позволявайте да отнемат свободата ви!“ В отделна рекламна кампания Гавин Нюсъм също се подигра и с губернатора на Тексас: „Ако Тексас може да забрани абортите и да изложи животите на жените на риск, Калифорния може да забрани смъртоносните оръжия и да спаси животи. Ако губернаторът Абът е искрен в защитата на правото на живот, ние го призоваваме да последва примера на Калифорния.“

През последните няколко месеца пукнатините между тези блокове се разширяват, също като тектонични плочи, които се разпадат. „ Време е американците да се събудят за една фундаментална реалност: продължаващото единство на Съединените американски щати вече не може да бъде гарантирано“, предупреди есеистът Дейвид Френч в книгата си „Разединени, ние пропадаме: американската заплаха от разделение“. „В този момент от историята няма нито една значителна културна, религиозна, политическа или социална сила, която да обединява американците повече, отколкото да ги разделя. Не можем да приемем, че една мултиетническа, многорелигиозна демокрация на целия континент може да остане заедно завинаги. Разпадането може да стане факт, ако нашата политическа класа не може и не иска да се адаптира към американското общество, което е все по-разнообразно и разделено.“

Липсата на хомогенност в рамките на двата блока по-скоро усложнява, отколкото смекчава този културен и законодателен разлом. Големите градове на червените щати, често управлявани от демократи, се бунтуват срещу мерките, приети от техните щатски законодатели. През последните седмици десетки прокурори там вече обявиха, че местните полиция и съдилища няма да преследват лекари, извършващи аборти, или техните пациенти. И тежестта им е огромна: повече от 87 милиона американци живеят в тези сини райони на червените щати, които отказват да им бъдат наложени закони, които противоречат на техните убеждения или начина им на живот.

В селските райони на демократичните щати пък се появиха противоположни движения. Територии в западен Мериленд или източен Орегон искат да се присъединят към съседните републикански щати - Западна Вирджиния или Айдахо, които са по-в съответствие с техните „ценности“. Започна дори миграционно движение на населението - демократи и републиканци напускат щатите, към които се чувстват все по-отчуждени.

Тази тенденция към разединение се влошава от практиката на джеримандъринг (неологизъм, с който се означава практиката умишлено да се манипулират границите на избирателните райони с цел установяване на политическо предимство за определена партия или група). Това умело електорално разделение, предназначено да отслаби противника, за да укрепи собствения си лагер, практикувано както от републиканците, така и от демократите, допринася за това избирателните райони да стават все по-хомогенни. При тази система кандидатът, номиниран от доминиращата партия, на практика е гарантирано да бъде избран. Истинска конкуренция следователно има единствено по време на първичните избори, което благоприятства вътрешния екстремен дебат в партията, като намалява общуването между реалните политически противници на главните избори.

„Ние живеем все повече и повече разделени един от друг“, казва Дейвид Френч. „Броят на американците, които живеят в окръзи, където кандидатът за президент печели с най-малко 20 пункта, никога не е бил по-висок. Географията, независимо дали е селска, крайградска или градска, все повече предсказва моделите на гласуване.“

Дълбоките политически различия между щатите и ерозията на общите правила вече имат дестабилизиращо въздействие върху цялата политическа система. През 2016 г. демократичните щати видяха в победата на Доналд Тръмп знак за едва ли не импотентност на демокрацията. През 2020 г. оспорването на поражението от Тръмп доведе до дискредитиране на избирателната система от страна на републиканците. И опитите на някои щати, като Тексас, да оспорят резултатите в други щати, където гласовете бяха за демократите, като Джорджия, Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин, само наляха масло в огъня.

Това разединение не е война. Съединените щати често са демонстрирали способността си да се възстановяват, подпомогнати от устойчивостта на своята политическа система. Но комбинираните ефекти от тройна криза - политическа, икономическа и обществена - представляват реален риск за тази държава-континент. Ерозията на гражданското чувство и крайната поляризация на дебатите са тревожни сигнали. Разделението между синя Америка и червена Америка предвещава бурни години.

*Уокизъм – (от woke - събуден) е политически термин за съзнателно разбиране на въпроси, свързани със социалната, сексуалната и расова справедливост. Произхожда от афро-американския народен английски израз „оставам буден“.