КНСБ: Не е толкова важно какво има в антикризисния пакет на правителството, а какво няма
Вижте какво предлагат синдикатите
Много се говори за предстоящата актуализация на Бюджет 2022 и предложения пакет от "антикризисни" мерки на изпълнителната власт. Всъщност не е толкова важно какво има в този пакет, а какво няма. Няма политика по доходите. Никаква. Когато кръстиш един пакет "антикризисен" и няма нито един лев за ръст на доходите на хората, тогава определено нещо не е наред. В актуализацията на бюджета също няма политика по доходите, посочват в анализ специално за БТА от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ.
Обикновено говорим за конкретен бюджет тогава, когато се представи публично и когато се приема в законодателната власт. Вече приет, той не представлява интерес за експерти и анализатори и не е обект на сериозни публични дебати. А всъщност това е много важно. Замисляли ли сте се какво се случва в действителност с изпълнението на основните параметри на вече приетите държавни бюджети назад в годините? Това е много важно, за да разберем какво гласуваме и очакваме като общество и какво в действителност се е случило.
По отношение на приходите:
Заложените първоначални приходи в Бюджет 2016, 2018, 2019, 2020 и 2021 са по-малко спрямо отчетените такива след приключване на бюджетната година, която винаги по закон съвпада и с календарната такава. Изключение прави Бюджет 2017, където разликата е пренебрежимо малка в размер на по-малко от 100 млн. лв. между това, което е събрано, и това, което е планирано. Така например, през 2016 г. държавата е събрала 900 млн. лв. повече приходи спрямо първоначално заложените в бюджета; през 2018 г. приходите нарастват с 1,4 млрд. лв. повече от планираните; 2019 г. - с около 200 млн. лв., 2020 г. - с 900 млн. лв., а 2021 г. е рекордна по отношение на разликата между това, което се планира, и това, което се изпълнява в приходната част, а именно - 4,8 млрд. лв. повече приходи събрани от приходните агенции спрямо заложените.
Следователно е налице значително подценяване на приходната част в бюджета всяка година, което създава предпоставка за по-бързо намаление на предварително заложения дефицит, ако тези допълнителни приходи не бъдат впоследствие пренасочени към допълнителни разходи. В това отношение може да се говори вече за тенденциозна политика от страна на изпълнителната власт с цел по-лесно изпълнение на основни фискални и макроикономически допускания, които са заложени.
По отношение на разходите:
Заложените първоначални разходи в бюджет 2016, 2017, 2019 и 2020 са значително повече от реализираните такива в действителност. В бюджет 2018 разликата е по-малко от 100 млн. лв., като може да се твърди, че само тогава е налице паритет между това, което е заложено като разходи, и това, което е реализирано. Така например, в бюджет 2016 са направени 2,4 млрд. лв. по-малко разходи от планираните, в бюджет 2017 са 2,3 млрд. лв. по-малко, а в бюджет 2019 и бюджет 2020 - съответно 900 млн. лв. и 1,1 млрд. лв. по-малко разходи спрямо предвидените при приемането на съответните бюджети. Изключение прави бюджет 2021, където действително направените разходи са 3,7 млрд. лв. повече спрямо заложените такива, но сравнявайки го с допълнителните приходи от съответната година, може да се види ясно, че всъщност държавата и тогава е изхарчила по-малко допълнително, отколкото допълнително е събрала под формата на приходи, като разликата между повечето приходи и повечето разходи е около 1,1 млрд. лв. в полза на приходите.
Спокойно може да кажем, че почти винаги разходите се надценяват и почти никога не се изпълняват в техния пълен обем според първоначално зададените параметри. Нещо повече, когато фактически реализираните разходи превишат първоначално заложените такива, то винаги фактически реализираните приходи са значително повече от заложените такива, а разликата между допълнителните приходи и допълнителните разходи е значителна. Точно такава е ситуацията с изпълнението на Бюджет 2021.
Всичко това говори, че е налице сериозна консервативност в поведението на изпълнителната власт относно разходните политики, презастраховане и неизпълнение на зададените първоначално фискални параметри. Всъщност не е важно какви приходи и разходи планираш и приемаш, а какви реализираш в действителност. А това може да се види едва една година след приемането на съответния бюджет. За съжаление, много рядко се сещаме да се върнем назад. Но нека видим какво се случва с най-важния индикатор, а именно - бюджетното салдо.
По отношение на бюджетното салдо:
Заложеното бюджетно салдо под формата на конкретен дефицит, през нито една от разглежданите години не се е реализирало като посоката навсякъде е към намаление. Така например:
През 2016 г. правителството планира 1,8 млрд. лв. дефицит, но всъщност отчита 1,4 млрд. лв. излишък. Това означава, че не са изхарчени 3,2 млрд. лв., които е трябвало да се изхарчат, ако следваме логиката на първоначално приетото салдо;
През 2017 г. правителството планира 1,3 млрд. лв. дефицит, но отчита 800 млн. лв. излишък по крайното салдо за 2017 г., което означава, че не са изхарчени 2,1 млрд. лв., които според първоначалните планове е трябвало да бъдат изхарчени;
През 2018 г. правителството планира бюджетната година да приключи с 1,1 млрд. лв. дефицит, но всъщност приключва на излишък от 100 млн. лв. Следователно, не са изхарчени 1,2 млрд. лв. допълнително, които е било заложено да бъдат похарчени според приетата първоначално форма на бюджет;
През 2019 г. правителството планира 2,4 млрд. лв. дефицит, но отчита фактически реализиран дефицит в размер на 1,2 млрд. лв., което е с 1,3 млрд. лв. по-малко разходи от очакваните;
През 2020 г. правителството планира 5,2 млрд. лв. дефицит, но отчита дефицит в размер на 3,5 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. по-малко разходи от планираните;
През 2021 г. правителството планира дефицит от 4,9 млрд. лв., но приключва бюджетната година с дефицит от 3,9 млрд. лв., което е разлика от 1 млрд. лв. отново;
От всичко това става ясно, че всъщност в три от разглежданите години са се планирали дефицити, но са отчитани излишъци като крайно салдо, а в останалите три планираните дефицити са значително по-големи спрямо действително реализираните такива при крайното отчитане на съответната бюджетна година. Следователно икономическата политика на страната ни е много по-консервативна от онази, за която е получила мандат дотолкова, доколкото има значителна разлика между параметрите на гласуваните закони за Държавния бюджет и фактически отчетените параметри след тяхното изпълнение. И тук тезата, че държавата много харчи, просто няма как да бъде валидна, тъй като очевидно е доста по-малко, отколкото самата тя е планирала. Всъщност сумарният ефект показва, че държавата е изхарчила общо 10,5 млрд. лв. по-малко в периода 2016-2021 г., отколкото е планирала първоначално да изхарчи.
По отношение на капиталовите разходи:
Същите изводи важат и за капиталовите разходи през годините. В нито една от разглежданите бюджетни години размерът на капиталовите разходи, които са били гласувани в Народното събрание, не се е реализирал в пълния им обем. Тенденцията е към изкуствено надценяване всяка година. Така например, разликата между планираните и изпълнените капиталови разходи през 2016 г. е 2,3 млрд. лв.; през 2017 г. става 2,5 млрд. лв., през 2018 г. - 700 млн.; през 2019 г. - 900 млн.; през 2020 г. - 1,9 млрд. лв., а 2021 г. - отново 2,3 млрд. лв. по-малко реализирани капиталови разходи спрямо заложените.
Защо е необходима подобна ретроспекция? Поради две причини.
На първо място, за да се научим да сравняваме това, което се залага като параметри в бюджета, това което се обещава на хората, това което се хвали и критикува и това, което се случва в действителност.
На второ място, за да имаме едно наум и с бюджет 2022, че нито приходите ще бъдат толкова, колкото е обещано, нито капиталовата програма ще се изпълни, нито бюджетното салдо ще се реализира на размер, в който е гласуван.
Пример. Заложените капиталови разходи за 2022 г. са в размер на 8,2 млрд. лв., които са рекордни за това перо сами по себе си. При положение че през 2021 г. бяха реализирани не повече от 3,7 млрд. лв. капиталови разходи при планирани 6 млрд., не разбирам кое дава самочувствието на изпълнителната власт да вярва, че като не е могло да реализира качествени проекти за 6 млрд. лв., ще може да го направи за 8 млрд. лв. година по-късно.
Очевидно планираните дефицити през годините са резултат от изкуственото надценяване на капиталовата програма на изпълнителната власт, а не от факта, че са отпуснати няколко стотин милиона допълнително за ръст с 10 или 15% на заплатите в бюджетния сектор. И въпреки това точно в Бюджет 2022 е налице рекордна за историята на България капиталова програма от 8,2 млрд. лв. и в същото време 0 лв. за ръст на заплатите.
Заложеният дефицит е в размер на 5,9 млрд. лв., но предвид високите нива на инфлацията вероятността да се съберат значително повече приходи спрямо първоначално реализираните създава отново предпоставка за неговото намаление, ако не се предприемат допълнителни разходи. Сметката показва, че при средногодишна инфлация от 10,4%, според МФ, и при приета инфлация от 5,8% в параметрите на Бюджет 2022, то БВП ще бъде около 6-7 млрд. лв. по-висок спрямо очакванията. Това означава минимум 3-3,5 млрд. лв. повече приходи, отчитайки настоящата преразпределителна роля на държавата в икономиката.
Предложеният антикризисен пакет е на обща стойност от 2 млрд. лв. Сметката отново не излиза, при положение че средногодишната инфлация остане 10,4%. Предвид динамиката от последните седмици, вероятността от нова корекция нагоре през есента не е малка.
На този фон политика по доходите продължава да няма. Средната заплата в частния сектор нарасна с 11%, а тази в държавния - с 0%, и така двете величини се изравниха за първи път, при положение че в частния сектор има "сива" икономика и недекларирана заетост. Нов ръст на минималната заплата също няма и тя ще остане 710 лв. При средна заплата от около 1700 лв. вече, това означава, че съотношението минимална/средна заплата пада до 41,7%. Това е най-ниската стойност на това съотношение от 2014 г. До края на годината средната заплата ще стане около 1900 лв., следвайки динамиката ѝ до момента, а минималната е предвидено да не се променя. Това ще постави двете величини в съотношение от около 37% буквално след няколко месеца, което е притеснително за покупателната способност.
Защо държавният бюджет продължава да се управлява консервативно, при положение че страната ни от няколко години се намира в различни по вид и форма кризи? Държавата трябва да има експанзивна политика в условията на криза, следователно трябва да харчи повече. Вместо това харчи по-малко спрямо това, което самата тя си залага. Страната ни от години преразпределя много по-малко като дял от БВП спрямо почти всички страни членки в ЕС. Отдавна ролята на държавата в икономиката е значително по-малка от стандартното за ЕС.
Проблемът не е счетоводен. Той е неолиберален. Но както често се случва у нас, "Ситият на гладния не вярва". Може би трябва да продължим да повтаряме неолибералните "опорки", че държавата много харчи и не е добре това, защото ще задлъжнее много нацията, нищо че имаме един от най-ниските нива на дълг не само в ЕС, но и в целия свят. Два въпроса към авторите на Бюджет 2022 и неговата актуализация:
1) Защо отказвате упорито да вдигате доходите на хората в бюджетната сфера?
2) Защо обещахте ръст на минималната заплата в актуализацията, а след това се отметнахте? Мисля, че знам отговорите. Пицата не е пица отдавна. Нещо друго е. Обикновено тесто, но без вкус.
БТА
Разтърсващи подробности за бягството на момче от детска градина в София
