Всеки трети бургазлия го тресе криза на средната възраст и се развежда след 40-ата си годишнина, отчете НСИ
При мъжете относителният дял на разводите в този възрастов интервал е 37.5%, а при жените - 32.5%
Всеки трети бургазлия го тресе криза на средната възраст и стига до развод. Тази любопитна тенденция е отчел Националният статистически институт (НСИ). За 2021 година прекратените бракове са нараснали с 6,8 %, а критичният момент в съвместния живот на брачните двойки е възрастта от 40 до 49 години.
При мъжете относителният дял на разводите в този възрастов интервал е 37.5%, а при жените - 32.5%. През 2021 г. средната възраст при развод за мъжете и жените е съответно 44.4 и 41.2 години. Спрямо предходната година средната възраст намалява съответно с 0.6 години за мъжете, а при жените остава непроменена.
Статистиката установяна, че най-често сключваните бракове са ва възраст от 20 до 34 години. 44 % от мъжете, които са се венчали през миналата година са на възраст от 25 до 34 години, докато при жените се очертава диапазонът между 20 и 29 години (41.0%). През 2021 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.4 и 29.1 години.
По показателя „предишно семейно положение при сключване на брака“, най-голям е броят на неженените мъже, следван от разведените. При жените също най-голям е броят на неомъжените, следван от броя на разведените.
Отчита се и висока извънбрачна раждаемост, което от една страна се дължи на множеството млади двойки, които живеят без оформен брак, а от друга на хора от етносите, които използват пропуски в системата, за да останат самотни майки и получават високи помощи. През 2021 г. броят на извънбрачните деца е 1 801 или 53.0% от всички живородени.
По данни от текущата демографска статистика, населението на област Бургас в края на 2021 г. е 408 704 души. В сравнение с предходната година населението намалява с 1 046 души, или с 0.3%.
18 пъти по-богат от крал Чарлз
Медицински хеликоптер се разби в болница в Турция (ВИДЕО)
Един зрял човек има интегритета, необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки и закачалки, закачени за любовта – той просто дава. Когато един човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.
И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им, всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават още по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране.
Как да властваш над човека, когото обичаш? Само си помисли – доминирането е нещо като омраза, като гняв, като враждебност. Как можеш да си помислиш да доминираш над човек, когото обичаш? Ти ще искаш да го видиш напълно свободен, независим, ще му дадеш индивидуалност. Ето защо аз наричам това най-големия парадокс. Техните индивидуалности не са се заличили – те са се засилили. Те се обогатяват взаимно, що се отнася до тяхната свобода.
Когато незрели хора се влюбят, те един другиму си унищожават свободата, създават обвързване, изграждат затвор.
Помнете, свободата е по-висша ценност в любовта. Така че ако любовта унищожава свободата, тя е без стойност. Можеш да изоставиш любовта, но свободата трябва да се спаси. Без свободата никога няма да си щастлив – невъзможно е. Свободата е вътрешно присъща на всеки мъж, на всяка жена – върховната свобода, абсолютната свобода. Затова човек започва да мрази всичко, което разрушава свободата.
Не мразиш ли мъжа, с когото си свързана? Не мразиш ли жената, с която си свързан? Мразиш! Това е необходимо зло, трябва да го търпиш. Тъй като не можеш да бъдеш сам, трябва да се уредиш някак си да бъдеш с някого и ще трябва да се приспособиш към изискванията на другия. Трябва да го търпиш, трябва да го понасяш.
Любовта, за да бъде наистина любов, трябва да бъде душевна любов, даряваща любов. Душевната любов означава състояние на любов – когато си пристигнал у дома, когато си познал себе си, тогава в душата ти, в твоето същество възниква любов. Тогава ароматът се разпространява и ти можеш да го даваш на други. Как да дадеш нещо, което нямаш? За да го даваш, първото основно изискване е да го имаш.
Там пише:
"И аз им отворих вратата , но те няма сили да отидат да си търсят другаде прехраната"
След време бедните, и преработените средни , не се развеждат щото няма сили, а и никой няма да ги хареса пак. Вече не са млади и време нямат като преди.
Пребити коне с две думи. Каква любов какъв секс да чакаш.
Мой приятел най накрая забогатя и дава заплати на доста хора.
Прибира се и заспива пред телевизора.
Семеен е , но каза че вече нямал сили и да мастурбира, яде всичко и гледа само тъпи шоута, или ги слуша от дивана.
А имоти и коли купува..
мъжете пък се ослушват за нещо младо и стегнато , там пък ги чакат малките златотърсачки пълни с венерически болести
единствената истина е да се мъчат с незгодите , това е единствения изход, това е живота - мъчение , а не щастие , щастие е дума която е измислена след средата на 19ти век, до тогава никой не е знае какво е това и никой не си е живял живота в някакво състояние на кеф, всичко е било бачкане , страдание, трудности и проблеми и чак накрая на живота оценявате това което имате
А криза на средната възраст имат само богатите и средно/високи доходи.
Преуморените бедняци не се развеждат, а просто си отварят бира пред блока..