Поморийският кмет строи палати, а децата спят в казарма
Мизерна, очукана сграда, наподобяваща изоставена от времето на социализма казарма, до чийто вход отвежда невразчна кална пътечка – това е външният вид на сградата, пригодена за детска градина в село Гълъбец. Човек трудно може да се ориентира дали точно това е помещението, където учат деца и как се стига до него, тай като изглежда като отдавна занемарено (в каква примитивна обстановка растат децата и каква постоянна битка водят учителите - вижте във видеоматериала). Вътре обаче екипът ни завари 17 от водените по списък 30 дечица, които са записани да учат там, което кара учителите да отдъхнат с облекчение, че няма да се налага да слагат допълнителни дюшеци или да звънят на родителите да идват да си вземат малчуганите на обяд. Защото децата може да са 30, но в спалнята има места за 23 легла, които едва се побират. Децата току-що бяха станали от обеден сън, но няма топла вода, за да си измият лицата, това обаче не е поради моментна авария, а ежедневие. Текат следобедните занимания, но масичките и столчетата за рисуване са прибрани едно върху друго в ъгъла, тъй като ако стоят разгънати в стаята няма да има място да се диша. Половината деца от същата тази детска градина изобщо са изведени в друга сграда, която пък съвсем не може да бъде разпозната като детско заведение, тъй като на входа и вместо обичайните весели надписи виси стандратната табела „Поща”. Горе на втория етаж в някогашните административни кабинети са напъхани дечицата.
Това завари нашият екип в петък, около 15 часа в село Гълъбец,
в местната градина „Детски свят”, където учителите полагат непосилни усилия да
възпитават 120 деца при ужасни битови условия.
Картинката би била твърде покъртителна дори, ако беше видяна полуизоставен, крайнобеден планински район, но тук случаят още по-шокиращ, тъй като въпросното село Гълъбец се намира в атрактивната морска община Поморие и е само на няколко километра от най-натоварената дестинация – Бургас – Слънчев бряг. „Ние сме учители с дълъг стаж, искаме да работим, даваме сърцето си за децата, но нямаме услови. Мечтата на живота ни стана това да имаме своя сграда, където да обучаваме децата. Обещават ни непрекъснато помещение, но така и всичко остава само на думи, лъжат ни безочливо. Изкопаха един трап, който прилича на масов гроб, който уж трябваше да е градина, но така и си остана дупка. Кметът на общината Петър Златанов дори не е стъпил тук да види как работим”, казаха учителките от детското заведение.
Общинските съветници буквално са се отчаяли и се чувстват
безсилни да размърдат кмета Петър Златанов
да обърне внимание на децата в общината. „ Не мога да си обясня защо кметът не реагира. Чувствам се безсилна, тъй като ние непрекъснато вземаме решения, но администрацията не ги изпълнява”, каза и общинският съветник от ГЕРБ д-р Милена Енева.
В Поморие дори при осигурени средства за детски градини администрацията не си помръдва пръста. Депутатът от ГЕРБ Иван Алексиев, който е от Поморие и вече е официално обявен за кандидат – кмет лично е съдействал да бъде отпуснато финансиране за ремонт на забавачниците в селата Страцин и Ахелой, но наченки за работа няма. Така въпреки стотиците хиляди левове, предназначени за малчуганите, те продължават да играят в порутени сгради, в които дори персоналът е намирал змии.
да не ги наречем с по-точната дума / ги обединяват.Само един има полза да твърди , че те го блокират. Така се оправдава за това,че не работи в полза на града. А в чия полза най -добре той си знае. Което не означава, че ние не знаем!