Хаотични и емоционално нестабилни връзки вследствие на ГЛР
Наред с вътрешната празнота, която усещат, и емоционалните състояния, между които се люшкат, заболелите са изправени пред още една много трудна задача: да поддържат междучовешки отношения
Как емоционално нестабилното разстройство на личността, познато също като гранично личностно разстройство (ГЛР), води до хаотични и емоционално нестабилни връзки?
Наред с вътрешната празнота, която усещат, и емоционалните състояния, между които се люшкат, заболелите са изправени пред още една много трудна задача: да поддържат междучовешки отношения. Там те постоянно се натъкват на съпротива и не намират решение на проблемите си. Тук е мястото да се каже, че това психично разстройство често се корени в детството. За него допринасят фактори като малтретиране, недостатъчна комуникация в рамките на семейството, страх от загуба в детските или младежките години и т.н. Всичко това прави невероятно трудно поддържането на всякакъв вид взаимоотношения. Непрестанното търсене на човека, който да запълни вътрешната им празнота, е придружено от постоянна фрустрация, защото това търсене просто няма край.
Така рано или късно всяка връзка става токсична. Дори при приятелствата някаква лъжа или измама може да породи спирала от разочарования, която по-късно прераства в гняв или тъга. Положението става непоносимо и понякога хората с ГЛР започват да се изолират, за да избегнат разочарованията. Обичайно е тези симптоми да са примесени със страхови състояния и депресии, което затруднява поставянето на точна диагноза. Но има надежда: с правилното лечение това разстройство може да се овладее и засегнатият да води нормален живот. Тогава колебанията в чувствата няма да са толкова чести и междуличностните отношения ще се подобрят.
Засегнатите отново ще могат да вършат работата си, защото мнозина от тях са престанали да работят на даден етап или не са били в състояние сутрин да станат от леглото и да се заловят със задълженията си.
Животът не е само черен или бял, има и среда, която болните от ГЛР не възприемат. Тяхната свръхчувствителност и излишъкът от емоции водят до това да усещат единствено крайностите. Въпреки сложността на тази болест, с нея може да се живее сносно, стига да се приложи правилното лечение.
Източник: Obekti.bg