Путин нагази дълбоко в книгите на Шваб

Владимир Путин и Клаус Шваб, Москва, 2007 година

Ключови думи: Владимир Путин, Клаус Шваб, новини, Флагман, Русия, Украйна, ковид, война

Когато през 2020 година смятащият сам себе си за идеолог на либерал-глобализма Клаус Шваб написа книгата „Голямото зануляване“, а след това и втората – „Капитализъм на заинтересованите“ (ако ги насложим религиозно, първата е своеобразен Стар завет, а втората – Нов), едва ли и в най-смелите си мечти е очаквал тъкмо Русия, точно Владимир Путин да се окажат надеждите му за изпълнение на заложения в тях сценарий. И не защото Путин не е част от приятелския глобалистки кръжец, а Шваб не го приемаше свойски в редиците.

А понеже в последните години - поне пред масите, руският президент се опитваше да създава впечатление на еманципирал се от 80-90-годишните банкери, сбрали се покрай Шваб; на човек, който има друго виждане за света, различно от либерал-глобалисткото. Разбира се, на хората, следящи отблизо процесите в Русия, винаги е било ясно, че това наистина е само за пред камерите, националистическите руски кръгове и наивните русофили в чужбина. Но за редовия жител на планетата ни, който все пак си е направил труда да прочете утопичните теории на Шваб (на български излезе единствено втората книга), случващото се няма как да не предизвика недоумение.

С началото на агресията на Русия в Украйна, изглежда, глобализмът действително намери онази нова мощна движеща сила, която би му помогнала да реализира крайните си планове, след като очевидно коронавирусът се изчерпи без да се справи с тази задача. Много показателен е самият факт, че буквално в деня, да не кажем в минутата, когато първите руски бомби паднаха в различни украински градове, либерал-глобализмът (в лицето на подчинени политици, изцяло марионетни държави, обслужващи медии и управляващите ги инвестиционни фондове) заряза всичките си досегашни занимания и насочи цялото си внимание само към тази война. Коронавирусът се изпари, сякаш никога не го е имало. Цялата истерия около него и диктатурата на течностите, които не бяха минали дори една година задълбочени изследвания за опасни странични ефекти, приключи от раз. Днес човек трябва доста да се рови из новинарския поток, за да намери поне една пукната вест, свързана с пандемията от коронавирус, която никой не е отменял и до момента. Същото е положението и с присъдружната категория – т. нар. ваксини срещу ковид, които и сега по закон са уж задължителни в редица държави, но като че ли всичките те са се наговорили да погазват собственото си законодателство. От 24 февруари охранителните органи спряха като по команда, да следят за изпълнението на това задължение.

За да се разбере как с решенията си Путин попадна право в целите на либерал-глобалистката идеология, трябва да се отговори на няколко въпроса: явява ли се руският лидер глобалист; каква е крайната цел на кръговете около Шваб; защо Путин нахлу в Украйна и какви са неговите и очакванията на 80-90-годишните банкери от настоящата война.

Путин и глобализмът

Едно от най-нежните определения, които Клаус Шваб дава за Путин, е „нашият млад световен лидер“. Така той нарича още само Ангела Меркел и Тони Блеър. И тримата далеч не са в младежка възраст, но на фона на 83-годишния Шваб могат и да минат в тази категория. Шваб винаги е разглеждал Путин като неотменима част от либерал-глобалисткото ново попълнение. Затова той бе редовен гост в ежегодните сбирки на създадения от него Икономически форум в Давос, където например лидерите на Иран – един от най-важните играчи в Близкия изток, никога не са присъствали. До определен момент, преди през 2008 г. да нахлуе в Грузия, а после през 2014-та да окупира Крим и да организира убийствата в Донбас, за да отслабва Украйна (които руската пропаганда винаги е приписвала на наричаните от нея „украински нацисти“), Путин бе допуснат даже до витрината на глобализма – Г7, където Русия бе осмият член. Но дори и след това Путин и Шваб продължиха да имат добро приятелство.

Последната документирана среща на двамата е от 2 февруари 2021 година. Въпреки провиненията му с двете споменати войни, за които срещу Русия вече бяха въведени цяла камара санкции, те си беседват дружески и мило. Разговорът е дистанционен заради пандемията. Путин се оплаква, че любовта му към глобалистите остава несподелена, че те не му отвръщат със същото. И изрежда аргументи, които са точно обратните на тези, с които оправда нахлуването в Украйна – не трябва да ставаме заложници на миналото, нека гледаме в бъдещето. Втората част на видеото е откъс от германския документален филм от 2019 година „Форумът - наистина ли Давос спасява света?“. Шваб обявява кои нови политици смята да си напазарува и потупва бащински новият по това време президент на Коста Рика Карлос Кесада (тогава на 39 г.), насочвайки го да върви по стъпките на „нашите млади световни лидери“ Меркел, Блеър, Путин.

Въпреки няколкото му речи за пред наивните зрители, в които уж осъждаше либерализма, и които руските медии и русофилските кръгове по света, включая дежурните „специалисти“ по Путин в България, винаги наричаха „исторически“, Владимир Путин никога с делата си не се е разграничавал от тази политико-икономическа идеология. От настаняването му в Кремъл, та чак до днес, когато Русия е затънала във войната срещу Украйна, най-важните руски министерства и организации неизменно бяха и са в ръцете на либерал-глобалисткия руски елит. Руската централна банка се ръководи от изтъкнатата либерал-глобалистка Елвира Набиулина. Министър на финансите е уважаваният и приеман свойски в Давос либерал-глобалист Антон Силуанов. Министър на икономическото развитие е треторазрядният като специалист, но все пак част от либерал-глобалисткия руски кръжец, Максим Решетников. Путин не се е отрекъл от нито един сред тях. Дори когато преди няколко дни неспособните, заради санкциите и все по-скъпо струващата война, да спрат рухването на рублата и финансовия крах на страната Набиулина и Силуанов подадоха оставки, Путин отказа да ги приеме.

Именно благодарение на този либерал-глобалистки триумвират, ръководещ Русия, нейната икономика е подчинена не на руските национални интереси, а се развива според законите на либерализма. Икономическото министерство на Русия никога не влага пари за държавно инвестиране в нови заводи за производство на продукция от важни за държавата сектори. Решетников стопроцентово спазва либерал-глобалисткия закон „пазарът определя всичко, а държавата не се меси“.

Друго много важно глобалистко решение на Набиулина и Силуанов бе половината от руските златни запаси на стойност $300 милиарда да са депозирани в Западни трезори. Двамата дори не опитаха да ги върнат обратно в Русия, когато ставаше все по-ясно, че нещата отиват към сериозен конфликт с Украйна. Може би не са вярвали, че Русия ще се издъни така жестоко срещу подценяваната Украйна. Или пък не са допускали, че глобалисткият свят, след като изчака два дни, за да се увери, че Путин не печели войната, ще смаже страната им със санкции, каквито никога досега не са били въвеждани в световната история. И в рамките на които тези резерви ще бъдат блокирани. Просто не са чели Шваб, а книгите са за това – да се четат.

Очаквано в момента тези 300 милиарда долара са замразени, а нуждаещата се животоспасяващо от тях Русия, която е на крачка да обяви, че спира да изплаща дълговете си, най-вероятно няма да ги получи никога. Украйна заведе срещу страната на Путин вече две дела за престъпления срещу човечеството – в Международния съд в Хага и в Съвета на ООН по правата на човека. И двете без съмнение ще приключат с ясно посочване, че Русия е агресор и е потъпкала всички международни договори и нормативни актове. Но в Хага това ще е свързано със солена присъда за държавата, която започна тази кървава война, под формата на тежки репарации. Въпросните 300 милиарда долара ще бъдат конфискувани, за да удовлетворят ищеца, и преведени на Украйна. С тях тя ще възстановява икономиката и инфраструктурата си. Ако някой не вярва, че ще се случи точно това, нека просто почака няколко месеца.

Но и извън държавната финансово-икономическа политика, в първите години от президентството си Путин бе още по-виден с просто око либерал-глобалист. Нещо повече – той бе пионер в някои глобалистки области, които в Западна Европа и Америка хората на Шваб все още не смееха да прокарват. Като масовото налагане за норма на хомосексуализма например.

Ако изключим традиционния руски износ – нефт, газ, водка, най-известния в целия свят руски експортен продукт от началото на века бе хомосексуален. Мнозина днес са забравили, че големите успехи на дуета „Тату“ се случиха именно, когато Путин влезе в Кремъл. Русия не просто нямаше нищо против да я свързват с музика в лесбо опаковка, тя всячески подпомагаше успеха на двете момиченца по света. През 2001 година американската телевизия МТВ ги обяви за „Избора на зрителите“. След като получиха статуетките си в нюйоркската Метрополитън опера, Юля и Лена бяха приети на пищен банкет под бащинския взор на новия господар на Кремъл. През същата година в родната им Русия получиха приза „Секс дисидентки“ на наградите „Постеля на годината“, излъчвани по националната телевизия Первый канал – същият, където преди няколко дни журналистка организира протест в ефир срещу диктатурата и войната.

Когато „Тату“ заеха първото място в класацията на Великобритания през все същата 2001 година, това там се приемаше за скандал. Председателката на Съвета за защита на децата ги обвини, че „развращават английските ученици и най-вече ученички“. „Тату“ ѝ отвърнаха чрез руските медии: „Няма страшно Това е просто любов“. Да ви е познат този девиз? Да, днес го ползват всички знайни и незнайни елгебетета в целия свят. Вися месеци наред по билбордове и в България.

През 2003 година Первый дори прати не друг, а тъкмо „Тату“ да представят с хомосексуалната песен „Не вярвай, не бой се, не моли“ Русия на „Евровизия“. Тъй като тогава ролите бяха точно наобратно – Западът го играеше скандализиран от „развратните“ руски представителки, Европейският съюз за радио и телевизия официално предупреди Русия, че, ако момичетата пеят „по хулигански начин“ (разбирай – се целуват на сцената), участието им ще бъде дисквалифицирано. Ирландия и Великобритания бяха така възмутени от „този лесбийски разврат“, че не им дадоха нито една точка. Руското министерство на културата изпрати официален протест с искане за разследване, защото заподозря, че гласуването е било фалшифицирано.

Когато пък през 2009 година Русия бе домакин на „Евровизия“, „Тату“ изпяха там превърналата се вече в химн на всички лесбийки, и изобщо хомосексуалисти, по света „Няма да ни настигнат“ заедно с Военния червенознаменен ансамбъл Александров. Насред сцената имаше и тематично скършен надуваем танк, решен в розово, какъвто е и цветът на любимото на елгебететата фламинго. Това си беше официален гей парад с войници насред Москва, излъчван за целия свят. Дори в Америка хомосексуализмът и армията се отвориха един за друг много по-късно.

Е ли Путин либерал-глобалист? Отговорът е ясен.

Факт е обаче, че след 2013 година нещо в публичния образ на руския президент се промени. Но само за пред масите. През същата година в Русия бе приет Закон срещу хомосексуалната пропаганда сред непълнолетните, довел до сресването на всички руски медии. Хомосексуалните филми и изпълнения от шумно прокламирани изведнъж станаха забранени. Гей парадите – също. Тонът на Путин се втвърди. Колкото и театрални да бяха тези му жестове на фона на реалните му дела в икономиката, трябва да се отбележи, че такава видима промяна има своите обяснения. Путин бе вече крайно недоволен от факта, че политбюрото на либерал-глобализма в лицето на 80-90-годишните банкери покрай Шваб продължаваше да го възприема за „този млад световен лидер“, а не за равен с тях. Той не бе допускан до най-вътрешния кръг в Давос, където се взимаха решенията за света. Те само му се съобщаваха за изпълнение. Това дразнеше Путин и много му личеше.

Победилият глобализъм: единна световна диктатура

Най-достоверният източник за това как трябва да изглежда светът на крайния либерал-глобализъм са естествено книгите на Клаус Шваб. В тях той е откровен толкова, колкото преди него са били Ленин и Хитлер. Първият е обещавал масов терор и диктатура (на пролетариата). След като е заграбил властта, се е занимавал само с това – убийства и тирания. Вторият в „Моята борба“ се заканва да унищожи евреите и да смачка света и усърдно се заема да го прави през 30-те и 40-те години на миналия век.

Шваб е най-прям в „Голямото зануляване“. Там той описва  мрачен свят без национални държави, без парламенти, без опозиция, без демокрация. Свят, където хората няма да имат собственост, а ще получават всичко под наем. Ще живеят отчуждено, без почти никакви контакти по между си, под денонощното наблюдение на компютърни алгоритми. При това Шваб е категоричен, че постигне ли се всичко това, няма да има вече връщане назад към онази нормалност, която всички помним отпреди пандемията.

„Кога ще можем да се върнем към нормалния си живот? Казано накратко – никога“, пише той.

Начело на дивния нов свят ще е единно диктаторско правителство, което идеологът нарича „екип от експерти, неподчиняващи се на никого, дори в медицината“. От което пък се подразбира, че това ще е и медицинска диктатура. Как изглежда медицинската диктатура в условията на все пак съществуваща (макар и рехава) опозиция и демокрация всички имахме „удоволствието“ да видим и почувстваме през изтеклата зима. Медицинската диктатура в единната тоталитарна световна държава на Шваб би следвало да е нещо още по-грандиозно.

Август, 2021 година. Най-свидните отрочета на Давос и глобализма - Кристалина Георгиева и папа Франциск, дават началото на медицинската диктатура, част от сценария на „Голямото зануляване“

Интересно е описанието за пътя, по който ще бъде постигната тази крайна утопична цел. За разлика от Ленин и Хитлер, Шваб държи бъдещата световна диктатура да изглежда като поръчана от народните маси, а не натресена им брутално. Но как да накараш толкова разнородно население по целия сват изведнъж само̀ да пожелае да стане каторжник насред тирания? Сценарият на Шваб е пределно ясен - като държавите докарат света до катастрофа. До толкова ужасно, страшно, кърваво, бедно, гладно и мрачно място, на фона на което описаното подобие на оруелова утопия би изглеждало като спасение. Първите крачки към всичко това бяха направени отдавна с масовата, на пръв поглед безогледна, но всъщност много тънко направлявана, миграция на Африка и Азия към Западна Европа и Америка. Омешването на толкова разнородни етноси и противоречащи си религии и ценности превърна големите западни демокрации в бурета с барут, на които им трябва само клечка кибрит, за да гръмнат.

Тази клечка трябваше да се окаже пандемията. Затова и тя е основна нишка в „Голямото зануляване“. Книгата излезе толкова скоро след появата на ковид, че е невероятно Шваб (който я издаде в съавторство с Тиерѝ Малрѐ) да е успял да я напише в този кратък срок. Което постоянно налива гориво във всякакви конспиративни теории за произхода на болестта. И в тях има основание, доколкото Шваб нарича пандемията „малка пролука от възможности“, която да позволи на либерал-глобализма да стигне до заветната си мечта.

Точният цитат от книгата гласи следното: „Неспособността на правителствата на националните държави да се преборят с дълбоко вкоренените заболявания на обществата и икономиките ще улесни риска, както това се е случвало през цялата история на човечеството, рецидивът на заболяването да повлече след себе си огромни сътресения, конфликти и революции. Наш дълг е да хванем бика за рогата. Пандемията ни дава този шанс. Това е малка пролука от възможности, размишления и решения, чрез които да разрушим нашия стар свят. …(в него) Няма да остане място за националните държави“. С други думи – ще направим така, че всичко да потъне в кланета, кръв, нищета и отчаяние. Тогава, насред световната касапница, ще се появим ние с готова харта за закриване на държавите, която световното население ще приветства като надежда за мир и спасение, а неспособните да помирят света лидери, които ние сме отгледали и поставили да управляват, ще бъдат принудени от своите общества да подпишат. Да, няма го точно така описано в книгата, но смисълът е същият.

30 декември 2021 г. Оберфелдфебел Андреас-Антон Оберауер, дислоциран в 1 рота на 231 планински пехотен батальон в Бад Райхенхал, Бавария, отправя ултиматум към немското правителство. По-късно е арестуван без нищо от казаното да се случи.

Медицинският натиск над хората в Европа, САЩ, Канада, Китай, Австралия, Нова Зеландия и Русия бе изключително голям, но разглезените и свикнали на доволство народи така и не разбраха, че от тях се иска да се подхлъзнат към „рецидива на заболяването“ на националните държави – да вдигнат революции с много баталии и кръв. Подчинените на Давос политици, които до този момент трябваше да са демократи, се оказаха неспособни изведнъж да мимикрират към жестоки диктатори. Как Луи дьо Фюнес би могъл да изиграе Наполеон? Или Стоянка Мутафова – императрица Екатерина Велика? А Роуън Аткинсън – Пиночет? Единствено като бутафория.

Не му се получи нито на Макрон, когато се закани на отказващите да се включват през три месеца в световния експеримент с генетичните субстанции, че „ще им сговняса живота“, което е точният превод на думите му. Нито на новозеландката Хасинда Ардърн, ръмжаща като разгонена котка от екрана, че „ваксинационната кампания няма да има край“. Женственият Жустен Трюдо също бе твърде неубедителен, когато наричаше дърпащите се от експеримента „женомразци“, „екстремисти“ и „незначително малцинство“. Трябва все пак да му се признае, че Трюдо единствен в целия либерал-глобалистки свят успя, но с огромна мъка, да озлоби достатъчно населението, че да го подкара – в най-прекия смисъл на думата, понеже ставаше въпрос именно за каране на камиони - към сценариите на Шваб. Но едва-едва.

Уви, нищо не се получи. След години целият този зор на давоските шутове, ако изключим хилядите пострадали от експеримента – мнозина умряха след включването си в него – може да стане прилична основа за много добра кинокомедия.

Имперският рефлекс на Русия

Независимо какво говорят русофилските политолози, историци и анализатори за днешната Руска федерация, тя и сега е империя. Не онази голяма, която Ленин бе завещал на поколенията, и от която се отделиха 14 държави в началото на 90-те години на миналия век, но с всички необходими характеристики, изисквани, за да бъде наречена и днес така. Никъде не се е дянало имперското мислене на руската върхушка в Кремъл. Ще завземем това, ще присъединим онова, исторически ни се полага третото… Всичките тези закани можеха и могат да се чуят всекидневно по руските медии, изричани денонощно от глашатаите на Путин.

Десетките народи, покорени от времената на Иван Грозни и Петър Велики, пак са си там, и още са покорени. Това не са нито християни, нито славяни. Техният генетичен код няма нищо общо с руското население, ако изключим някои, създавани през столетията, общи навици. Да възприемат будистите в Калмикия, Алтай и Тува или мюсюлманите в Татарстан, Дагестан, Башкортостан, Чечня, Адигея или Кабардино-Балкария като неотменима част от Русия могат само пламенните русофили и хората с имперско мислене.

Всяка една от съставящите днешната Руска империя държави би била радостна да я напусне веднага, щом се удаде такава възможност. Някои вече опитаха.

Чечня води две жестоки войни и бе – с големи уговорки - покорена едва при втората. Нейният вожд Рамзан Кадиров само номинално се води лидер на регион в Русия. На практика той е изградил диктатура в диктатурата. Ако в империята опозицията е смачкана, в Чечня тя е отдавна в гробищата. Ако Русия просто е забранила гей-парадите, в Чечня хомосексуалистите са бити и избити. Цензурата във всички руски медии да се внимава какво се говори за Путин, е превърната в денонощна възхвала на великия вожд Рамзан по държавните телевизия и радио в Грозни и по всички останали медии там. Ако в Империята някой напише в социалните мрежи нещо срещу Владимир Владимирович и знае, че най-много биха го глобили, в Чечня само след час въпросният смелчага е вече арестуван и записан на видео как лично се извинява на „великия Рамзан“, като преди това е и жестоко пребит. Напоследък подобни лица ги принуждават, след като няколко пъти са се извинили, в края на записа да си вкарват бутилки отзад – огромно унижение за мюсюлманска страна.

На това ВИДЕО от 7 септември 2020 година е записан 19-годишният Салман Тапсуркаев, администратор на канал в Телеграм, който е имал смелостта да напише публикация, леко засягаща Кадиров. Младежът му се извинява на чеченски език, вкарва си бутилката и предава щафетата нататък, като призовава всички останали, свързани с канала, да направят същото.

Впрочем чеченският език е издигнат в култ – на него излъчват почти 80% от програмите си медиите на Кадиров. Чеченците го говорят и у дома си, в магазина, на улицата. Езикът и чувството за общност са основата на всяка нация. В Чечня на Кадиров и двете се пропагандират в изобилие. Това е готова държава. Ако все още е част от Руската империя, причините са само две - страхът от Путин; наличието на таен личен договор между господаря на Кремъл и този в Грозни. Бъде ли днешният самодържец в Москва отстранен от власт, потъне ли Русия в хаос и бедност, което вече никак не изглежда невероятно, Кадиров едва ли би се забавил с обявяването на независимостта.

Може да го изпревари само Татарстан. Той вече го направи веднъж с провъзгласяването през 1991 година на държавен суверенитет и провеждането година по-късно на референдум за независимост, след който бе обявено, че напуска Русия. Цели четири години бяха нужни на тогавашния президент Борис Елцин, за да уговори татарстанското ръководство да остане в империята. Това се случи след като в конституцията на Федерацията Татарстан и Русия бяха вписани като нейни равноправни държавотворни страни. Нито едно вътрешно или външнополитическо решение на Русия не можеше да се приеме без одобрението на Татарстан. С последните промени в конституцията Путин заличи всички тези текстове. В момента и Татарстан е в Русия само заради страха.

Историята показва, че няма империя, която да съществува мирно и спокойно. Ако не се разширява постоянно, ако не завзема нови територии и пазари, където да прехвърля вътрешните си противоречия, те започват да я прояждат отвътре, и в крайна сметка я разрушават.

През 90-те години на миналия век и първите десет на този Американската империя бе агресивна и се разширяваше постоянно, затова и изглеждаше единна и непобедима. Нападна и покори Ирак, откъсна Косово от Сърбия, което превърна в свой протекторат, завзе Афганистан, чрез НАТО погълна цяла Европа. В същото време Русия на Елцин бе започнала да се разпада, защото той бе демократ и не проявяваше агресивен рефлекс. След началото на новия век ролите се размениха. Путинска Русия създава представа за монолитна, понеже на върха ѝ е диктатор, който непрекъснато разширява владенията си. Малцина знаят, че освен настаняването в Сирия, практическото завземане на Нагорни Карабах - уж под формата на миротворчески, а на практика окупационен корпус, окупацията на Крим, на отскубнатите от Грузия Южна Осетия и Абхазия, в последните години Русия трайно се настани, реално почти превзе, още Мали и Централноафриканската република. Така че сегашният ѝ опит да окупира Украйна е просто елемент от този имперски процес. Ако Украйна не съумее да го възпре, следващи в списъка ще са Молдова, Литва, Латвия, Естония…

Путин смяташе да превземе Украйна в блицкриг – за две денонощия, но за 20 дни не е успял да окупира нито един областен град. Там загинаха вече 12000 руски войници, стотици попаднаха в плен.

Точно обратният процес се развива пък в Америка, която днес само юридически е единна. Там вече са се оформили две страни, разделителната линия на които минава между щатите, управлявани от републиканци, и тези, където на власт са демократи. Различията между тях са колосални – във всички сфери на обществото. Коронавирусът бе почти напът да довърши този разделителен процес, ако Путин не бе решил да окупира Украйна и да даде глътка въздух на разкапващите се Съединени щати.

Това е най-ясното и просто обяснение за поведението на Русия и Америка. Третата империя – Китай, не прави нищо по-различно, но за момента тя остава в сянката на първите две.

Сметки без кръчмар

В причините за агресията срещу Украйна има и детайли, които са чисто технически. Поради имперския си нрав, Путин никога не се е отказвал от мисълта да възроди под една или друга форма Съветския съюз. Неговите думи „Който не съжалява за СССР, няма сърце, а който иска да го възстанови, няма ум“, трябва да се разглеждат само в рамките на публичната театралност. Зад кулисите той винаги е мечтал тъкмо това. Колчем някоя постсъветска република избере ръководство, което иска да се еманципира от подчинената си роля на Москва, руската пропаганда се включва на пълни обороти срещу нея. Дори Беларус не бе пощадена, когато Лукашенко се опитваше да търгува и със Запада, смятайки да се отскубне от Русия. През 2010 година, когато той създаде мощен IT център в Минск, за който привлече най-добрите беларуси и експерти от Запад, всички руски телевизии излъчиха едновременно сглобения по заповед на Кремъл филм „Кръстникът“ (Крёстный батька). В него Лукашенко бе описан като кървав диктатор, нареждал убийства и отвличания на хора; управляващ брутално страната си. Това е самата истина, но тя прозвуча само и единствено тогава, когато имперска Москва подуши, че може да изгуби беларуското си владение. Филмът дори бе качен по сайтовете на всички руски телевизии, за да го гледат много хора, когато си решат. Днес, в контекста на протестите в Беларус, които тласнаха Лукашенко обратно в обятията на Путин, и в рамките на общата им война срещу Украйна, филмът, естествено, е изтрит оттам.

Пак по същите причини от 2014-та година, когато революцията в Украйна събори натрапената от руските спецслужби марионетка Виктор Янукович, тази страна се превърна в основна мишена на руската пропаганда и нейните тролове по света, включително в България. Най-натрапчивата и смешна част от тази пропаганда са блъфиранията за „украински нацизъм“ в страна, която за 22-те години путинска несменяемост е имала 6 различни президенти. И нито един от тях, ако изключим марионетката Янукович, не се е запъвал да продължи да властва, когато е губил изборите. Тази опорка звучи толкова нелепо при сегашния президент на „украинските нацисти“, понеже говорим за човек от еврейски произход, чиито предшественици са пострадали в нацистката окупация на Украйна. Тези, които я повтарят, включително в България, вероятно живеят в друго време, а не в сегашното, когато  руските бомби, по точно фашистки начин, разрушават цели градове в Украйна, избивайки хиляди и хиляди невинни хора, сред които жени и деца.

От всички изтекли в последните дни данни е вече ясно, че Москва е имала само и единствено План А – светкавично превземане на Украйна. И въобще не е разработвала План Б. Типично за всяка империя, в Кремъл, а по-точно в бункера в Ново Огарьово, където Путин прекарва по-голямата част от последните три години, дори не са допускали, че ще срещнат там такъв жесток и геройски отпор. Дори ЦРУ, чиито агенти се бяха снабдили с целия план по превземането на Украйна – по дати, очакваха Киев да падне до дни. Три седмици по-късно Русия не е успяла да превземе нито един областен град в Украйна. Дори Мариупол и Харков, населени основно с рускоезично население. Даже там отпорът е огромен. Русия е затънала във война без изход, в която е дала вече най-големия брой жертви след съветската окупация на Афганистан.

Нахлуването в Украйна няма нищо общо с Давос и 80-90-годишните банкери, потъркващи в момента доволно ръце. То бе плод само и единствено на метавселената, която Путин, неговото послушно обкръжение и изцяло подчинените му медии, създаваха, че украинска нация няма. Че това е народ, измислен от Ленин, който живее в хилава държава, която ще се разпадне като дървена барака, щом паднат първите бомби. Всичките тези очаквания се градяха и върху лекотата, с която Москва някога окупира Крим. Появяват се зелени човечета тук и там, а украинската армия се разбягва напосоки. Оказа се, че Украйна се е случила като държава, а в момента полага пред целия свят своя мъжки изпит по здравина и издръжливост.

Вече може да се каже, че нахлуването в Украйна е една от най-големите геополитически грешки на Путин. Тя може да му коства много, дори живота.

Руските бомбардировки все повече приличат на нацистките от Втората световна война. Ракета току-що е паднала върху 17-етажен жилищен блок в Святошински район на Киев. Руснаците не успяха да превземат украинската столица, затова я бомбардират методично и злобно

И все пак тази война е главната надежда на давоските банкери в тяхната пътна карта към утопията. Виждаме го всеки ден по втренчения в нея поглед на техните медии, техните транснационални корпорации, техните хедж фондове. Колкото по-дълго продължава, толкова по-големи са шансовете да се разрасне. Колкото повече Русия затъва в нея, давайки нови и нови хиляди жертви и убивайки нови и нови хиляди мирни жители, толкова по-близък е моментът, когато огромната страна може да избухне от недоволството на почернените майки и бащи. И когато армейските среди, вбесени, че ги превръщат в пушечно месо, може да се решат да видят сметката на главния виновник за тази братоубийствена славянска касапница.

Когато в една империя главното действащо лице е натегнало гайките докрай, смяната му най-вероятно ще доведе до обратния ефект, при който Русия има всички шансове да потъне в същия хаос, в който сега е потопила Украйна. Именно тази драма, към която Путин тегли в момента страната си, чакат с нетърпение в Давос.

Чечня, Татарстан, Дагестан, Ингушетия, Хакасия, Удмуртия, Марий Ел, Мордовия, Чувашия, Карачаево-Черкесия, Бурятия… Изведнъж светът ще научи с колко много държави е била бременна империята Русия. Разпадането ѝ ще е огромен световен катаклизъм. Ще е тъкмо онзи „рецидив на заболяването“, към който 80-90-годишните днес банкери тласкат земята още от средата на 80-те години, когато впрегнаха фондовете си да изкупуват целия свят. Техните идеи са утопични, а в човешката история никога досега утопиите не са постигали пълна победа. Но желанието да бъдат осъществени може да ни направи съвременници на такива исторически събития, на каквито не всяко поколение има „щастието“ да е пряк свидетел.