Бежанците от Украйна в Китен искат работа, не желаят страдания за бедните българи
Юлия е от Харков и дъщеря й Настя с покъртителен разказ за животът в бомбоубежищата и падащите край блокова им ракети
Знам, че България е една от най-бедните държави и не искам българите да страдат от пристигането на украинците, които са работоспособни хора. Това каза пред бТВ Александър Нишански, който организира летните лагери в Китен. Сълзи потекоха от очите му, докато сънародничката му Юлия от Харков показваше снимки от мазета и разказваше как дъщеря й Настя спяла във вана, докато ракети падали край жилищния им блок.
„10 години работя в България в тази база. Хората идват, защото ме познават, опитват да се избягат“, посочва той.
„Ние приемахме по 10 000 украинци всяка година. Благодаря на хората и на кмета на Китен, на Приморско и на Бургас, защото ни помогнаха максимално! Ние не сме дошли тук, за да увиснем на социалната система в България. Украинците не са такива хора. Готови са да работят, да бъдат сервитьори, камериери. Не искаме пари, за да живеем тук“, заяви украинският бизнесмен, който е и собственик на базата, в която са настанени вече около 60 жени и 75 деца.
Община, кметство, бизнесът и добри хора се обединиха: В Китен подслониха първите бежанци от Украйна
„Събудихме се сутринта на 24 февруари, когато започнаха бомбардировките в Харков. Избягахме в бомбоубежището. Смятахме, че на следващият ден ще е по-добро положението, но падна ракета близо до блока. Изплашихме се пак и така прекарахме четири нощи в едно бомбоубежище. След това в града влязоха танкове и много стреляха. Взех детето и тръгнахме, но беше невъзможно дори да се измъкнем – навсякъде се стреляше“, разказва Юлия.
„В този лагер сме били няколко лета и ни предложиха да дойдем тук, дъщеря ми веднага поиска да дойдем. Качихме се на влак, 8 часа седяхме в затворено купе, защото имаше комендантски час. След това тръгнахме и на сутринта бяхме в Одеса, но и там започнаха обстрелите от морето и ние се качихме на евакуационен влак“, споделя жената.
„Когато бяхме в Харков, започнаха да бомбардират. Беше много страшно. Пет дни бяхме в мазето, в бомбоубежището, а след това пътувахме насам“, добавя дъщеря й Настя.
Майка й показа и снимки от разрушените жилищни сгради в Харков.
Искаме мир, каза пък Маша от Днепър, която намери спасение в Китен от войната в Украйна. Те пристигна край морето с двете си деца.
„Пътят беше тежък и опасен“, споделя тя.
Благодаря, че ни приехте тук, че ни дадохте възможност да напуснем страната си, каза младата жена.
Татко ще дойде, споделя невръстната й дъщеря.
Зам.-областният управител на Бургас Пламен Янев пък съобщи, че от днес се организира кооординационен център, заедно с доброволците, които помагат за пристигането на украинските граждани. Надявам се да посрещнем всички, търсещи спасение от войната в Украйна, добави той.
В лагера очакват още 200 души и ако спешно не им бъде оказана помощ, хората тук едва ли ще се справят сами с изхранването и настаняването на търсещите закрила.
Я не копаю, у меня нежные руки