Кой има интерес от война с Русия? България не била заплаха за Москва

Ако в България бъдат разположени военни бази и стратегически оръжия, насочени срещу Русия, може да се превърне в мишена, каза посланикът на Русия у нас Елеонора Митрофанова

Ключови думи: война Русия, Украйна, посланик Русия, Елеонора Митрофанова, Северен поток 2, газ Европа, инфлация

Някой се опитва да провокира, ако не война, то някакви военни действия, след което може да има „много сериозни санкции”. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия посланикът на Русия у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова.

След като водещата Мира Иванова я пита дали ще има война през февруари, тя изтъкна, че прекият въпрос бил свързан с истерията, която се нагнетява в медиите, че Русия е събрала сили и по тайни пътеки се промъква към Украйна.

„Твърди се, че вече сме пред Харков. Това е украински град. Вижте, украинският президент вече каза, че не вижда никаква заплаха. Секретарят на Съвета по сигурността на Украйна смята, че няма опасност. Но въпреки това САЩ и Англия, преди всичко НАТО, усилено въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие - нещо, което е изключително небезопасно за в бъдеще, защото то ще се разпръсне в различни посоки”, обясни тя.

„В тази ситуация е ясно, че някой се опитва да провокира, ако не война, то някакви военни действия, след които може да има много сериозни санкции. Заради това искам да ви отговоря откровено, както ме попитахте. Русия смята за неприемлива дори мисълта за война с Украйна“, подчерта руският дипломат. 

„Бих искала да обясня на гражданите на България, че не става въпрос изобщо за Украйна, а за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се използва като предлог за напрягане на обстановката и ако разгледате историята – и вие, и европейците чудесно знаете, че Украйна и Грузия бяха една червена линия за руската федерация, след която последва този отговор”, коментира тя.

„Важно е да се постави основният въпрос – за какво ни е на нас Украйна? За какво ни трябва да започнем война срещу Украйна? Какъв е смисълът? Какви задачи ще решим с тази война? Никакви задачи не решаваме. Украйна е наш съсед. Ние трябва да живеем мирно с тях. Какво може да стане според мен днес? Може да стане някаква провокация по отношение на Донецка и Луганска република”, заяви Митрофанова.

„Сега в Държавната дума се разглежда въпросът как да се достави оръжие, да се подкрепят Донецка и Луганска република, но не става изобщо въпрос за това Русия да нахлуе в това пространство. Нужно им е това оръжие, за да защитят своя народ. Не мога да разбера как Украйна може да воюва с най-развития в промишлено отношение район в страната“, сподели тя. 

„Имаше споразумение за прекратяване на огъня. Къде се случи това? Просто медиите не показват онова, което става там“, подчерта руският дипломат. 

„Ние провеждаме учения, защото се страхуваме от провокация от страна на Украйна. САЩ и НАТО ги подстрекават да воюват срещу Донецката и Луганската републики и срещу Русия. Ние никога не сме били против членството на Украйна в ЕС, но сме срещу влизането на страната в НАТО и нещо повече – въоръжаването им. Ние сме срещу членството на Украйна във враждебен на Русия блок. Това е една демонстрация на сила, за да се успокоят онези, които биха искали да провокират нещо в Украйна”, добави тя.

„За какво се доставя там смъртоносно оръжие? Какво ще правят там? Да се стрелят един друг ли? Това е провокация. Там има групи, особено в националистическата, западната част на Украйна, които не се подчиняват на правителството. В това виждам сериозна опасност и единственият шанс да се реши проблема са минските споразумения. Затова САЩ и съюзните им е правилно да окажат натиск върху властите в Киев, за да се спазват онези споразумения, които определят статута на тези републики“, коментира Митрофанова.

Тя припомни, че още в средата на 90-те години от миналия век са предупреждавали за възникване на подобна криза. 

„Много ясно за това говори архитектът на студената война Джордж Кенън, който нарече разширяването на НАТО на изток трагична грешка, която може да завърши с военно противопоставяне. През 1994 г. бе прието решение за приемане в пакта на бившите съветски републики и на страните от бившия Вършавски договор. Още тогава президентът Бил Клинтън на срещата на НАТО каза, че такова решение може да се превърне в сбъднато пророчество“, изтъкна дипломатът. 

„Той се радваше по времето, когато неговите експерти казваха, че това е едно съдбоносно решение. След 2000 година ясно определихме пределите на разширяването на НАТО. Казахме, че Украйна и Грузия е границата. Алиансът тогава се предвижи с хиляди километри като разположи военни бази, контингент, стратегическо оръжие на териториите, които са близки на нашата държава“, припомни тя. 

„Те дори игнорираха онези политически задължения, които бяха бяха подписани в Истанбулската харта от 1999 г. и декларацията от 2010 г. за неразделимостта и сигурността и за разширяването на опасността на едни страни за сметка на други. Затова всичко това ще бъде поставено на масата на преговорите“, заяви Митрофанова.

 Сега се планира посещението на министърът на отбраната и на външните работи на Великобритания в Русия. Предстои близко време нова среща с Блинкен и смятам, че ще преговарят по въпросите, за които Западът е готов, но тези принципни неща ще продължават да лежат на масата“, добави тя.

След като водещият Виктор Николаев припомни призива на Русия НАТО да излезе от България и Румъния, Митрофанова поясни, че това означава връщане към границите от 1997 г. , а не на страните, които са влезли в пакта след 97-а година. 

„Става дума за извеждането на военните контингенти, бази и стратегическите оръжия на територията, ограничена от 97-ма година. Не става въпрос за България изобщо, защото сега няма нито бази, нито стратегически настъпателни оръжия”, посочи руският посланик у нас. 

„Румъния донякъде е засегната от това несъмнено, затова става въпрос единствено за това, а не България или Румъния да напусне НАТО. Разбира се това е ваше суверенно право и това право между другото е записано в хартата – всяка страна има правото да избира алианса за гарантиране на безопасността ѝ”, подчерта тя.

„Вашето правителство много правилно не се изказва особено рязко по този повод и не се опитва да играе на тези игри. Това не е проблем на България. Не ви е необходимо въобще“, заяви Митрофанова.

„Не мога да повярвам, че Европа търси война в най-богатия и спокоен район, когато чувам тази войнствена риторика от страна на благополучно живеещи хора на Стария континент. Омръзна ли им да живеят спокойно? За какво им е война? Трябва да се стигне до някакви договорености!“, подчерта тя.

На въпроса кога страната ни може да се превърне в мишена за братушките, тя отговори, че е възможно само, ако в България бъдат разположени военни бази и стратегически оръжия, насочени срещу Русия. 

Вие не сте мишена, уверява тя.

Русия винаги е била сигурен търговски доставчик. Непрекъснато се опитват да спрат „Северен поток 2“. Като не го пускат, Европа сама се наказва. За Русия това това не е кризисно положение, защото ще пренасочим нашите потоци на изток. Там има огромни потребности, а за Европа това ще е реална заплаха и завъртана на спиралата на инфлацията, защото втечненият газ е много по-скъп“, коментира дипломатът. 

Тя препоръча на българите да прочетат текста на песента „Искат ли руснаците война“, която е стихове на Евгений Евтушенко, за да разберат психологията им.

"В България има едно влияние – нашата взаимна история. Това са главните лобисти и основният инфлуенсър, защото тя не може да бъде изхвърлена. 880 паметника, 670 за руско-турската война, 170 от периода на Великата отечествена имате. Струва ми се, че по някакъв начин, ако не на генетично ниво много дълбоко сме свързани. Никой в Русия не би казал, че България е наш враг", подчерта руският дипломат. 

Затова трябва да се придържаме към тази много психологическа нагласа на българите към руснаците и обратно, а останалото се решава на масата за преговори с чаша добро вино, каза още тя.