Непоклатим вече 5 века: Дяволският мост отново издържа на бурните води на река Арда
Съвременните строители само могат да се учат от предшествениците си
Проливни дъждове нанесоха огромни щети през последните дни в Родопите. Прелели реки буквално изринаха пътища, стихията предизвика свлачища, откъсна от света селата Триград и Ягодина, срутиха се и мостове. Един обаче отново оцеля - Дяволският мост над река Арда край Ардино, който вече пет века остава неразрушим пред силата на природните стихии.
Д-р Недим Исмаилов от Кърджали публикува снимки на емблематичното място след проливните дъждове. На кадрите се вижда, че нивото на водата се е вдигнало драстично, бурните води на река Арда са заляли голяма част от изградената за туристи инфраструктура, но по мостовото съоръжение щети няма.
Дяволският мост е от символите на Родопите и е една от най-популярните забележителности, посещава се от хиляди туристи през цялата година. Намира се на около 400 м надморска височина и се протяга над живописния пролом, образуван от водите на река Арда. Отстои на около 10 км от град Ардино, 40 км от областния град Кърджали и на около 40 км от Златоград. През 1984 г. е обявен за паметник на културата.
От векове съоръжението е обвито в легенди и загадки.
Той е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя.
Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино (днес вече град). Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба.
Здравината на моста местните хора обясняват с легенда, че в него е вградена сянката на млада невеста. Тя носела храна на майстора, който го правил - уста Димитър. Майсторът вградил сянката на момичето, за да остане мостът здрав за векове, а скоро след края на строежа, момичето починало.
Друга легенда разказва, че по време на османското робство един от турските водачи в областта се влюбил в красива българска девойка. За да не я направи част от харема, тя побягнала към планината и стигнала до моста над Арда с намерението да скочи от него. Турците препуснали след нея, но когато наближили моста, спрели от ужас – във водата, точно в средата – под централния свод на моста, видели дяволско отражение. Те избягали изплашени, а девойката спасила живота си.
Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11.00 и 12.00 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола.
Става много напечено в "Ергенът"
