Възможно е Адът наистина да се намира на Земята. Къде е това място?
Обяснението на подземния свят като „земя под морското равнище“ има няколко доказателства
Митът за подземния свят, както и митът за Рая, изгубен в световен потоп са универсални митове за цялата планета. Разпръснати по целия свят култури, отдалечени една от друга, без видима връзка помежду си имат вярвания и представи за това мистериозно царство, където духовете на починалите отиват след смъртта.
Юдейската и християнската версия за преизподнята са добре познати в западните общества. Но собствени варианти на същия мит се откриват във вярванията на древните египтяни, гърци и маи. В статията „Атлантида: потъналият свят“ Игнатий Донели твърди, че универсалният мит за изгубения рай има предвид едно и също физически съществувало място. Но той не споменава подземния свят.
В тази статия от „Новото познание“ се опитват да развият тезата на Донели и да направим по-задълбочен анализ какво представлява подземния свят. Къде може да е бил и доколко е реално едно физическо място да се трансформира в крайното място за почивка на душите? Тоест да съчетае едновременно физическите и митологичните разбирания.
Обяснението на подземния свят като „земя под морското равнище“ има няколко доказателства. На първо място, има научни доказателства, че суха и обитаема земя е съществувала едновременно с древните гърци, а именно на Карибските острови. На второ място, Карибите са точно там, където гърците поставят подземния свят. В пътуването на Одисей в подземния свят се казва, че е достигнал далеч отвъд пределите на Океана, или от другата страна на Атлантическия океан. На трето място, трябва да се разбере как смисловото значение на израза “земя под морското равнище“ се превръща Хадес или „Земя на мъртвите“. И накрая, в района на Карибския басейн се намира подводна падина, която в гръцката митология се оприличава на изначалната бездна. Тя заема важно място за определянето на понятията Земя на живота и Земя на смъртта.
Омир описва Одисеята като мит, датиращ от епохата на Героична Гърция. Там подземния свят е мрачен свят на сенки и духове на мъртвите. Въпреки това, в митовете Хадес е описан като обиталище на живите. Така например, в мита за войната между титаните и Боговете на Олимп, Зевс възстава срещу баща си и титаните. И става победител в десет годишна война. След победата Зевс заточава победените титани в Тартар. В тази версия на Хадес не се споменава за духове, призраци и сенки. И ако Хесиод не беше използвал името Хадес или Тартар, човек трудно би разбрал за кое време става дума.
Възможно ли е Хадес или гръцкият подземен свят и Карибския басейн да са едно и също място? И да съществува естествено природно обяснение за превръщането на района от Земя на живите в Земя на мъртвите в резултат на катаклизъм? С течение на времето и за много поколения реалното място на природния катаклизъм да се е превърнало от място на смъртта на много хора. От друга страна то е място на почивка на всички души на мъртвите?
Но дори и да допуснем, че Хадес наистина е район под морското равнище, как можем да бъдем сигурни, че Хесиод е имал предвид именно Карибския басейн? А не някой друг от многобройните потънали под морското равнище земи и континенти в далечното минало?
Хесиод дава интересно описание на този мистериозен свят на Хадес. Той ситуира Тартар, изначалната бездна или пропаст, в която Зевс затваря победените титани в рамките на Хадес. И дава описанието, че „ако наковалня бъде пусната от повърхността в морето ще отнеме девет дни, за да падне на Хадес. И други девет най-накрая да достигне до Тартар. В Илиада, Зевс твърди, че Тартар е толкова дълбоко под нивото на Хадес, както небето е над земята.
Да приемем,че гръцкият подземен свят Хадес и Карибският басейн са едно и също място. Загадъчното описание на Хезиод с падането на наковалнята може да означава, че Тартар е особено ниско място в Карибския басейн. В същото време е достатъчно дълбоко.
Всъщност да. В Карибския басейн се намира Каймановата падина, стотици метри по-дълбок от околното море пролом. Каймановата падина достига максимална дълбочина от над 7620 метра. Докато средната дълбочина на Карибския басейн е около 2134 метра. Тартар не само съвпада с Каймановата падина по дълбочина. Нещо повече – великият философ Платон в съчинението си Федон също го описва буквално като пропаст и бездна.
Една от пропастите на земята е по-голяма от останалите и преминава през цялата земя. Точно както Омир казва: „Далеч е най-дълбоката бездна под земята и както самият той и много други поети назоваваха Тартар. И всички реки се изливат в тази пропаст и изтичат навън отново и всичко изглежда сякаш земята се излива на потоци в нея“.
Възможно ли е Хадес да е бил същински рай и не само да се трансформира като понятие от земя на живите към земя на мъртвите, но и да е място на реален природен катаклизъм? И дали това не е начинът на превръщане на Рая в Ад? Древните гърци и финикийците са вярвали, че градините на хесперидите, също като Хадес, се намират далеч на Запад. Това географски съвпада с Карибския басейн.
Източник: Една.бг
Рай за простакът,ад за интелигентният това е
Интерпретирайте както щете