При апендицит всеки час е важен
На всички въпроси отговаря опитният хирург д-р Кирил Симеонов от УМБАЛ-Бургас
„Апендиксът е голям артист“. Това признава хирургът д-р Кирил Симеонов, старши лекар в Първо хирургично отделение на УМБАЛ-Бургас.
„Коремната сливица“, както го наричат някои анатоми, е особено податлива на инфекции в детска възраст. Каква е причината за това? Колко бързо се разгръща инфекцията? Лесно ли се разпознават симптомите на апендицита? Кои са най-опасните усложнения? Защо операцията не бива да се бави? И бързо ли се възстановяват децата след нея?
На всички тези въпроси отговаря опитният хирург д-р Кирил Симеонов.
Апендицитът е най-честото остро хирургическо състояние при децата– каква е причината за този „феномен“? „Апендиксът е лимфоиден орган на дебелото черво, някои анатоми го наричат „абдоминалната сливица“. Той реагира на всички възпалителни процеси, които започват в коремната кухина“, обяснява д-р Кирил Симеонов.
При жените например инфекциите на яйчниците могат да бъдат съпроводени с апендицит, защото са с единна лимфна система. При децата възпаленията най-често се „разгръщат“ във възрастта между 7 и 14 години, разкрива още хирургът. „Причината е чисто анатомичното развитие на апендикса в тази възраст като лимфоиден орган на дебелото черво и е свързана с по-честите инфекции от коремен произход“, допълва д-р Симеонова.
При най-малките – под 7 години, както и при най-възрастните – над 70 години, апендицит се наблюдава много рядко. „При възрастните хора този орган закърнява и спира да изпълнява функцията си“, уточнява специалистът от УМБАЛ „Бургас“.
Как прогресира инфекцията?
„Има няколко теории за развитието на апендикса, но те все още не могат да обяснят каква е причината за апендицит. Рисковите фактори са всички възпаления в тазовото дъно. Също така някои инфекциозни процеси на целия организъм, при които отреагират и коремните органи“, разкрива още д-р Симеонов.
И изрежда как прогресират формите на възпаление на апендикса:
Катарална – това е началната форма, при която апендиксът само се зачервява, инициира се, става набъбнал;
Флегмонозна – при нея има гнойно-възпалителни процеси в цялата дебелина на стената на апендикса, които си личат видимо;
Деструктивна – това е последната форма при възпалителния процес, при която има умъртвяване, гангрена на апендикса, която води до перитонит.
Болката е водеща, често се „мести“
„Апендиксът е голям артист“, признава д-р Симеонов, когато трябва да отговори каква е клиничната картина при апендицит. „Той може да бъде със симптоматика на възпаление на жлъчния мехур, на гастрит, на панкреатит, на аднексит (възпаление на яйчниците) при жените. Клиничната картина може да бъде най-различна и това води много често до грешки“, не крие хирургът.
„Основният симптом е болката, като тя има характерни локализации в корема. В началото възпалителният процес на апендикса може да е високо, в горната част, в епигастриума на корема, като постепенно слиза ниско долу – в областта на сляпото черво, и се локализира. Следващият симптом е повръщането, друг белег може да бъде температурата“, споделя опита си д-р Симеонов.
Нивото на левкоцитите е ключов белег
При поставянето на диагнозата ключови са и изследванията на кръвта, като основен маркер е нивото на левкоцитите, изтъква старши лекарят от Първо хирургично отделение на УМБАЛ-Бургас.
При апендицит, в зависимост от тежестта на инфекцията, могат да са в диапазона от 10 до 14-15-16-17 000 левкоцита. „Докато при възпалителни процеси – например на горните дихателни пътища при децата, минават над 20 000. Затова, когато се съобразяваме с възрастта на пациента, винаги гледаме левкоцитите, защото, щом са над 20 хиляди, това говори за друго заболяване“, обяснява д-р Симеонов.
Перитонитът – най-опасното усложнение
Бързата консултация с хирург при коремна болка е повече от задължителна. „Развитието на деструктивните форми на апендицита става за часове. Това са 6-8-12 часа и трябва да се избърза, за да се предотврати деструкцията на апендикса“, категоричен е специалистът.
„Най-опасното усложнение с висок процент смъртност е перитонитът. Апендикуларните перитонити са изключително тежки, защото се предизвикват анаеробни инфекции от бактерии, които се намират в дебелото черво“, предупреждава д-р Симеонов.
„Затова има едно златно правило – по-добре е да оперираш един невъзпален апендицит, отколкото да чакаш, наблюдаваш и да взимаш по-късни решения. Разбира се, когато се проследява пациентът в динамика, тези рискове намаляват“, уточнява хирургът.
„Пак казвам – апендицитът е изключително коварно заболяване, защото клиниката му много зависи от разположението на апендикса в коремната кухина.
Той е подвижен орган. Може да бъде разположен ниско тазово, може да е зад сляпото черво, може да е ретроперитонеално, т.е. още по-дълбоко, при което симптоматиката му съвсем става друга, съвсем е замъглена картината, затова се получават неприятни грешки.
Мен са ме учили старите хирурзи – по-добре оперирай един никакъв апендицит, отколкото да седиш и да го наблюдаваш!“, казва д-р Симеонов.
Премахва се и лапароскопски
Лечението на апендицита е единствено оперативно. „Апендиксът може да се премахне, разбира се, и лапароскопски – интраоперативно се вижда как е разположен.
Може например да се започне лапароскопски. Но ако е разположен твърде дълбоко, ретроперитонеално, ендоскопската техника или уменията на ендоскописта не са толкова добри, се преминава към отворена апендектомия“, обяснява хирургът. И разкрива, че в повечето болници апендиксът се премахва именно така.
„Лапароскопската техника се практикува в определени клиники, които се занимават изключително активно с лапароскопски операции, защото има подготовка за тази операция, тя се работи по спешност“, изтъква специалистът от Бургас.
Възстановяването отнема около седмица
Хубавото е, че след операцията пациентите са абсолютно пълноценни. „Възстановителният период зависи от това на какво ниво е бил възпален апендиксът, дали е бил перитонит, дали имаме локални възпаления. Средно отнема 5-7 дни като със съвременните антибиотици бързо се потушават инфекциите и усложненията“, успокоява д-р Симеонов.
Препоръката му е 10-14 дни след операцията да се спазва диета. „Хубаво е да не се ядат груби целулозни храни – боб, леща, зеле, дини, пъпеши, краставици. Хранителният режим да бъде щадящ – супи, бульони, пюрета, кремсупи. Да се яде по малко, начесто, да се щадят болните черва. И пациентът да се захранва постепенно“, съветва хирургът.
Двигателният режим в първите 7-10 дни след операцията също трябва е щадящ. „Силовите игри за децата не са подходящи, но няма пречка да ходят на разходки. Движението трябва да е нормално, без да се натоварва коремната стена със спорт. И, разбира се, децата да се пазят от травми в оперативната зона“, съветва специалистът от Първо хирургично отделение на УМБАЛ-Бургас.
Коя ще е новата му жертва
