Изборите в Германия – по-важните въпроси и отговори

Ключови думи: избори, германия, бундестаг, канцлер

През „суперизборната 2021 година“ в Германия в допълнение към два местни вота през септември ще има и федерални избори през същия месец. Тоест, германският парламент се преизбира за четири години.

Следващият обзорен текст с най-важните въпроси и отговори за федералните избори дава отговор кога ще се проведат изборите, кои партии ще участват в изборите за Бундестаг и как работи разпределението на местата. Обяснени са и термини като уравняващи и висящи мандати, както и значението на първите и вторите гласове, предава investor.bg.

Ето и преглед на най-важните въпроси и отговори, предоставен от Handelsblatt. 

Кога ще за изборите за Бундестаг през 2021 г.?

20-те общи избори в историята на Федерална република Германия са в неделя, 26 септември 2021 г.

Кога ще бъдат отворени избирателните секции за федералните избори?

В изборния ден избирателните секции ще са отворени от 8 сутринта до 18 часа вечерта. Този изборен период е посочен в раздел 47, параграф 1 от местния избирателен кодекс.

Колко избирателни райони има на федералните избори?

На федералните избори през 2021 г. ще има общо 299 избирателни района. Във всеки избирателен район директен мандат се дава на кандидата с най-много първи гласове.

В Бремен има няколко избирателни района (два), повечето са в Северен Рейн-Вестфалия (64).

Кой управлява Германия в момента?

Федералната република в момента се управлява от голяма коалиция (Groko), съставена от ХДС, ХСС и СПД Законодателният период, който тече от 2017 г., е четвъртият и последен мандат за канцлера Ангела Меркел (ХДС), която заема поста от 2005 г. Меркел управляваше с голяма коалиция от 2005 до 2009 г. и от 2013 до 2017 г. Между двата ѝ предни мандата имаше съюз „черн -жълто“ между ХДС и СГП от 2009 до 2013 г.

Кои партии участват във федералните избори през 2021 г.?

Местните органи одобриха общо 53 партии за федералните избори през 2021 г. Следните партии имат право да участват в изборите за Бундестаг на 26 септември:

Християндемократически съюз на Германия (CDU)
Социалдемократическа партия на Германия (SPD)
Лява партия
Алианс 90 / Зелените
Християнсоциален съюз в Бавария (CSU)
Свободна демократична партия
Алтернатива за Германия (AfD)
Свободни избиратели
Движения на гражданите на Бранденбург / свободни гласоподаватели 
Човешки свят
Алианс за защита на животните
Партията
Баварска партия
Градинска партия
Германски консерватори
Марксистко-ленинската партия на Германия (MLPD)
Третият път
Асоциация на избирателите в Южен Шлезвиг (SSW)
Европейска партия Любов
Алианс С - християни за Германия
Независими за гражданска демокрация
Хуманистите
Базата
Волт Германия
Партия за хуманно отношение към животните
Екип Тоденхьофер - Партията на справедливостта
Екологична демократична партия
Движение за граждански права „Солидарност“ 
Либерални демократи – социаллиберали
НиЕ 2020
Семейна партiq в Германия
Партия за здравни изследвания
Розовите / Съюз 21
Пиратска партия в Германия
V -Party³ - партия за промяна, вегетарианци и вегани
Демокрация в движение (DiB)
Национална демократична партия на Германия (NPD)
SGV - солидарност, справедливост, промяна
Партия на прогреса (PdF)
Планинска партия
Сивите - за всички поколения
Сиви пантери
Тюрингийска партия на родината (THP)
Либерални консервативни реформатори (LKR)
Партия на социалистическото равенство, четвърти интернационал (SGP)
Референдум
Урбанистите-Хип-хоп партия
Гражданско движение за напредък и промяна
Партия за децата, младите хора и семействата - Лобисти за деца 
Германския център (DM)
Климатичната листа на Баден-Вюртемберг
Останалите
Ние2020

Някои от одобрените партии са класифицирани като екстремистки или са наблюдавани от държавните служби или Федералното ведомство за защита на Конституцията. Сред тях са неонацистката и насилствена микропартия „Третият път“, десните екстремисти и левите екстремисти Марксистко-ленинската партия на Германия.

Партията „Базата“, чийто кандидат за Бундестаг Сухарит Бакди разпространи невярна информация по време на пандемията от коронавируса и беше критикувана за антисемитски изявления през юли 2021 г., също се появи на протести на движението „Инакомислещи“, което е частично наблюдавано от Службата за защита на конституцията.

Кои са кандидатите за канцлер за федералните избори?

Тримата най-обещаващи кандидати в надпреварата за канцлерството са Армин Лашет (CDU), Аналена Бербок (Зелените) и Олаф Шолц (SPD). 

Какво се случва преди федералните избори?

Преди федералните избори има, наред с други неща, няколко "TV Trielle", т.е. дискусии с Лашет, Бербок и Шолц. Освен това някои партии провеждат по-големи кампании. 

Как работи гласуването по пощата при изборите за Бундестаг?

Германците може да участват във федералните избори с писмо. Поради разрастващата се пандемия делът на пощенските гласове на местните избори през 2021 г. беше значително по-висок, отколкото през предходните години. Това се очаква и за федералните избори и двата вота в провинции, провеждани едновременно на 26 септември. Избирателите могат да кандидатстват за документите за гласуване по пощата от своята община, в която е основното им местожителство. След като бъде подадено известие за гласуване с плик, избирателите могат просто да поискат пощенските документи. Известието за гласуване трябва да е било получено в пощенската кутия на всички избиратели с право на глас не по-късно от 6 септември, т.е. три седмици преди изборите. На гърба на известието за гласуване има съответна форма. Пощенският глас трябва да бъде получен най-късно до 18 часа в петък, 24 септември. В изключителни случаи всеки, който не е могъл да го направи поради заболяване, може да гласува по пощата до неделя до 15 часа.

Какво значат първият и вторият глас?

Германската избирателна система е смесен тип - половината от мандатите се формират на мажоритарен принцип, другата половина - на пропорционален. Съответно бюлетините имат две части - за първия глас, с който се гласува за конкретна личност, и за втория, който е за определена партия. Всеки от избирателните района може да изпрати само един политик в Бундестага - този, който е събрал най-много гласове.

Вторият глас всъщност е по-важният - с него избирателят определя съотношението между партиите. Резултатите от първия и втория избирателен глас са решаващи и за общия брой депутати в Бундестага, които след това избират канцлера. Партиите, които не прескочат петпроцентната бариера, нямат шанс да изпратят свои представители в Бундестага.

Кой може да гласува?

Право на глас в Германия имат всички германски граждани, навършили 18 години, които живеят в страната поне в последните три месеца. Данните се събират от Федералната статистическа служба, чийто председател е и организатор на изборите за Бундестаг. 

Освен това човек не трябва да бъде изключени от правото на глас. Хората могат да бъдат изключени от това прави поради присъда на съдия или защото са под попечителство и се нуждаят от грижи във всяка област на живота. Последното засяга десетки хиляди хора с увреждания и страдащи от деменция.

Чужди граждани, т.е. хора без германски паспорт, също нямат право да гласуват на федералните избори. В света има само няколко държави, като Чили и Уругвай, които позволяват на чужденци да участват в национални избори при определени условия.

Как протичат изборите от чужбина?

Има два начина. Ако живеете в Германия, но в момента сте на почивка в чужбина, можете да поискате документи за гласуване по пощата на адрес в чужбина. По този начин обаче избирателите трябва сами да платят пощенските разходи за обратната пощенска такса за Германия.

Хората, които не са регистрирани в Германия, се наричат германци в чужбина. Трябва да кандидатстват по пощата в общината, в която са били последно регистрирани, за да бъдат вписани в избирателния списък.

Какъв е прагът за влизане в Бундестага?

За разлика от при нас, където е 4-процентов, в Германия слагат още един процентен пункт. За да бъде представена в парламента, всяка от партиите трябва да получи поне 5% от вторите гласове. Изключение от това правило е налице, когато някоя от партиите не премине този праг, но спечели 3 директни мандата (от първите гласове).

Как се определя броят на депутатите в Бундестага?

По принцип броят на народните избраници там е най-малко 598: 299 избрани директно и 299 избрани от партийните листи. Точното изчисляване на броя на местата обаче зависи от броя на подадените втори гласове за партиите, преминаващи 5-процентната бариера, защото броят на депутатите на всяка партия трябва да отговаря на броя на вторите гласове.

Редовно се получава така, че партиите вкарват повече кандидати от пропорционалните си листи, отколкото чрез директни мандати. Какво става, обаче, ако в някоя от федералните провинции гражданите масово гласуват за мажоритарен кандидат от една партия, но дадат втория си глас за листата на друга партия? В резултат на това по-добре представилата се мажоритарно партия получи 8 директни мандата, но само 6 мандата от пропорционалната си листа. Решението тук е листата да бъде допълнена с още 2 мандата, така че нейният брой да отговаря на броя, с който мажоритарните мандати надхвърлят пропорционалните. Последните се наричат висящи мандати.

Те водят до увеличението на общия брой членове на Бундестага.

Според последната изборна реформа от 2013 г. висящите мандати трябва да бъдат компенсирани от уравняващи мандати, така че да се гарантира правилото, според което броят на представителите в Бундестага се определя от броя на подадените втори гласове.

За тази цел изчисленията се извършват в 2 тура: в първия броят на депутатите се определя според подадените втори гласове и спечелените директни мандати. Стигне ли се до наличието на висящи мандати, се минава към втория тур, в който общият брой мандати в Бундестага се увеличава, докато всички висящи мандати на една партия се уравнят с допълнителни мандати от пропорционалните листи за всички партии, в това число и партията, получила висящите мандати. Идеята зад това е кандидатите от мажоритарните списъци да не „изяждат местата“ на кандидатите от пропорционалните листи. Така математическите модели дават възможен диапазон между 698 и 792 възможни членове на Бундестага.

Кога и как се свиква новоизбраният Бундестаг?

Член 39, алинея 2 от Основния закон (Конституцията) на Германия предвижда, че Бундестагът предприема първото си заседание най-късно 30 дни след своя избор. За разлика от България, където президентът свиква Народното събрание, във Федералната република това може да направи председателят на Бундестага.

Кой и как избира канцлера?

Изборът е уреден в член 63 от Конституцията. Според него федералният президент, понастоящем социалдемократът Франк-Валтер Щайнмайер, предлага бъдещия канцлер на членовете на Бундестага. След това те гласуват тайно и без предварително разискване. Ако предложеното лице получи мнозинството от гласовете на Бундестага (каквото винаги се е случвало от 1949 г. насам), федералният президент го назначава за канцлер. Процедурата в някаква степен напомня тази у нас, според която президентът предлага на Народното събрание да избере за министър-председател кандидата с успешно приключен проучвателен мандат.

Ако посоченият от президента кандидат не постигне нужното мнозинство, то парламентът има две седмици, за да излъчи друг кандидат за канцлер и съответно да го избере за такъв. В такъв случай получилият най-много гласове е нов кандидат за канцлер и следва да получи подкрепата на мнозинството от представителите, и ако това се случи, президентът има една седмица да го назначи за канцлер. Но ако излъченият за кандидат за канцлер все пак не бъде избран от мнозинството на тази длъжност, тогава президентът преценява дали да го назначи за канцлер въпреки това. или да разпусне Бундестага.

Кой и как избира правителството?

След назначаването си канцлерът предлага на президента да назначи членовете на бъдещия кабинет. Единствено от канцлера зависи кого ще предложи за федерален министър, както и какъв да бъде броят на министрите и какви ресори да заемат те. След назначаването им от президента следва полагането на клетва пред Бундестага. И така изборът на правителството е завършен. За разлика от Германия, в България Народното събрание има по-голяма власт, защото гласува както кандидата за министър-председател, така и състава на неговия кабинет.