Поморийци се поклониха пред героите на Съединението (СНИМКИ)
По повод празника културните институции в града днес ще са без входни такси
Общоградският ритуал в Поморие по повод 136 г. от Деня на Съединението събра десетки жители и гости. Отец Борис – свещеник при храм „Свето Рождество Богородично”, отслужи благодарствен молебен, а Станка Недялкова – учител по български език и литература в ПГТ “Алеко Константинов” гр. Поморие, произнесе празнично слово.
Пред паметните плочи на участниците в борбата за Национално освобождение венци и цветя поднесоха кметът на община Поморие Иван Алексиев, председателят на Общински съвет Поморие Адам Адамов, директорът на Дирекция “Хуманитарни дейности” Антон Лалев, общински съветници, общественици, жители и гости на Поморие.
По повод годишнината от Съединението на България и във връзка с инициативата на Министерство на туризма – „Денят за вас“, Исторически музей-Поморие, Музей на солта, Антична куполна гробница и Посетителски център “Поморийско езеро” днес ще работят без входни такси и всеки, който желае, може да ги посети безплатно.
По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор. Първите опити за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България се предприемат още през 1880 г., но въпросът не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата за подготовката на масова революционна борба. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.