Посланикът на Афганистан: 10 млн. души ще търсят път извън страната
Ситуацията е много по-лоша от това, което си представяте, каза д-р Мохаммад Сайфи
Ситуацията е много по-лоша от това, което си представяте. Тя е ужасна не само по телевизията. Това каза в интервю за NOVA посланикът на Афганистан в България д-р Мохаммад Сайфи.
"10 милиона души ще търсят път извън Афганистан. Тези неофициални данни говорят за ужаса в страната след като талибаните завзеха властта", каза той.
По думите му младите и образованите не искат да остават там, а искат да се насочат към Европа, Америка, Австралия.
Според него по-скоро България ще бъде транзитна държава.
"Във вашата страна българите трудно си намират работа", посочи Сайфи, който все пак благодари на България за готовността да приеме афганистанците.
Той е сигурен, че българите ще се държат добре с мигрантите от Афганистан.
"Целият свят трябва да приеме бежанците", призова Сайфи и добави, че това, което се случва ускорява процеса.
Мохаммад Сайфи е пристигнал в България преди 10 месеца и не е бил в Кабул от месец октомври 2020 година.
"В последните 20 години ние се борим за нашите права и особено за правата на жените", категоричен бе Сайфи.
Той отбеляза, че талибаните в никакъв случай не са се променили.
"Въобще не им вярвам и зад лицата, които виждате се крият хора, които заплашват развития свят и света", предупреди Сайфи.
Талибаните не са толкова силни колкото изглеждат, но зад тях стои организирана армия, която ги подкрепя, каза посланикът на Афганистан.
Той недоумява как Западът подписва договори с талибаните.
"Талибаните са против Америка, Европа и целият свят", посочи Сайфи и обвини президента на Афганистан, че е изоставил своя народ.
Юристка, психично здрава, е "касапката" от ул. "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас
Крум Савов със скандален пост
Заради този въпрос избухна война в Стани богат
Все глупави мантри, които си повтарят хората, които бягат от отговорност. „Някой“ да направи нещо, означава: „Пу да не съм аз!“ Ама, обяснения: „че кой съм аз, че аз не мога, че всички така правят и аз ще правя като тях, пък ако се оправят нещата, ще се оправя и аз“.
Дрън-дрън.
Празни приказки. Цял народ – спяща красавица, чака някой да дойде и да я оправи и спаси.
Ако се замислите – назад в историята ни, сме имали силни лидери (НЯКОЙ, който да…), слагали ни на висок пиедестал, но положението не е било трайно. Пиковете са по-малко от спадовете и от платото на тегобата. И в новата и най-новата ни история се наблюдава това – умре ли лидерът, политик или общественик (например Стамболов, например Левски), масата се връща към естественото си състояние на летаргия и посредственост. Никакво надграждане. Оставят се по инерция. Чакат следващия лидер. А на него му отнема време… да се роди, пък да се самовъзпита (лидерите тук се самовъзпитават, семейство и общество в тая посредственост никаква роля не играят), да оцелее (не е маловажно), да се надъха… и ей го – десетилетия минали, ако не и век. И айде – пак от нулата се започва.
Ето един много интересен материал за Афганистан, който плашещо много пасва на България по ред причини:
Милиардите похарчени за създаване на афганистанска армия облагодетелстваха талибаните
„… неправилната преценка […] за боеспособността на афганистанските правителствени сили, които в някои случаи предпочетоха да предадат техниката и оръжията си без бой“;
„Създадените от САЩ сили се оказаха „кухи“, въоръжени с превъзхождащи противника оръжия, но в голяма степен лишени от това, което е най-важното, говорейки за бойна мотивация. „Парите не могат да купят волята за борба. Не можеш да си купиш лидерство“, посочи Джон Кърби, главен говорител на министъра на отбраната Лойд Остин“;
„Принципът на войната гласи – духът доминира над материалното“, допълни той и продължи: „Духът, дисциплината, лидерството и сплотеността са по-важни от числеността на войските и оборудването им. Като чужденци в Афганистан ние можем да осигурим военния материал, но само от афганистанците зависи да осигурят нематериалните фактори на духа“.
…
Схващате ли? Колкото и „някой“ да те спасява и да ти помага, нямаш ли вътре в себе си идеята за по-доброто, мотивацията за битка, желанието за израстване, си оставаш кръгла дупка.
Ако си завладян единствено от мисълта: „АЗ да съм добре! Майната им на другите!“, не можеш да надскочиш това мислене и не можеш да градиш общество, а нямаш ли силно общество, нямаш силна държава. Държава от егоистични индивидуалисти никога не е силна. Добави сега към това условие и условието, че същите тия са и инертни и чакат „някой“ да ги оправи, чакат светът, който явно нещо им е длъжен…
Колкото и да те „спасяват“, ти, ако си си наумил, че трябва да си го караш „как си знаеш“, милиарди да налеят в теб, десетилетия наред да те „спасяват“, все тая.
…
„Упражнението по създаване на афганистански сили за сигурност толкова зависеше от американската щедрост, че Пентагонът дори плащаше заплатите на афганистанските войници. Твърде често тези пари, както и огромни количества гориво, се оказваха откраднати от корумпирани офицери и правителствените контролни органи, които подправяха отчетите, създавайки „войници призраци“, за да може злоупотребата с американските долари да продължи“.
Сменете „Пентагон“ с „Европейски съюз“, сменете „заплатите на афганистанските войници“ с „еврофондове“, сменете „злоупотребата с американските долари“ и още веднъж прочетете горното. И наблегнете на финала: „… които подправяха отчетите, създавайки „войници призраци“, за да може злоупотребата с американските долари да продължи“.
И не казвайте: „ама те политиците ни са виновни, те чиновниците, те бюрократите. Те, те, те…“
Няма „те“. ТЕ сме ние! Всички до един са българи, не са дошли отнякъде си в парламента, в партийните централи и във ведомствата, не са извънземни. А и колко хора познавате, които с едната ръка крадат, докато с другата ти сочат и проклинат: „съсипàха я тая държава!“
Няма „те“, ние сме те!
Какво се случи за последните 25 г. и продължава и сега? Под оксиморона „преход“, всъщност, се крие каскада от взаимно противоречиви и изключващи се процеси. Накратко този период може да бъде формулиран така: преди 25 г. управляващата българска номенклатурна върхушка в желанието си да бъде приета в световния елит предаде страната, която от Втория развит индустриален свят при противостоенето в Студената война, отиде след тези години в Третия свят.
Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи.
Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят. Българското население от 9 млн. души през т.нар. преход се стопи до около 5.5 млн. души днес. Имаме повече от 2.5 млн. души, които са емигрирали – това е, всъщност, българският кръвен данък, който платихме за глобализацията. Най-лошото е, че качеството на останалия човешки капитал в страната е доста ниско.
За мен тази истина трябва да бъде казана ясно, защото резултатите от това са повече от очевидни. Ние нямаме армия, имаме полиция, която да осигурява стабилността на режима, установен за тези 25 г. на територията ни. Разбира се, всякакви алтернативни, относително високоразвити източници на технологии и на ноу-хау бяха ликвидирани, тъй като имаха потенциал за осъществяване на реална конкуренция на победилите сили. Значителна част от перспективният човешки капитал очаквано беше засмукан в полза на новия цивилизационен и военен център на Запад.
С риск да бъда обвинен за пореден път в черногледство ще кажа, че в България няма добре структурирани сили с идеи, които да се противопоставят на сегашното политическо статукво. А това, което е останало като българско общество е с ниско качество, с разкъсани социални връзки и най-вече – с липса на консолидирани социални групи, които да осъзнават цялата бездна и маразъм на сегашното ни битие. И второ – как на тази база, евентуално, някой ще се опита да открие онзи коридор от възможности, който е обективно застъпен и с усилия, воля и организация да влезе в него?
В България има особена мъртвешка хватка между структурираните олигархични елити, всички те с произход от късната комунистическа номенклатура, без изключение, която постигна целите си. А те са: първо, да стане реален собственик на наследените от времето на социализма активи, разбира се, тези, които й носят бързооборотни печалби и второ, да осъществява разпределението и преразпределението на колониалната рента, която се реализира на терена. Срещу това господарите на геополитическия ред й дават мизерната възможност да се изживява като управител на територията България.
Между другото, и този период ще мине или по-скоро минава, тъй като наблюдавам, че ерата на българските олигарси приключва и второ, на тяхно място вече идват платените чиновници на колониалния център.
По аналогия с Римската империя, отначало Рим е оставял вътрешна автономия на всякакви местни владетели и на тяхната камарила. Като същевременно е вземал синовете им в почетно заложничество в Рим, където са ги обучавали като наследници на римската цивилизация. Вторият етап е бил тези обучени вече хора да бъдат върнати да управляват територията, а третият етап – просто да бъдат изпратени римски началници, да бъдат разквартировани там ветераните от римските легиони и четвъртият – изсмукване на територията и превръщането й в римска провинция.
Лошото е, че по отношение на такива като нас периферни територии Западът дори не предвижда и това. Тъй като ценността ни е като контактна зона между три свята – този на Близкия изток и на ислямския, на Русия и Запада, така че се намираме в прифронтова или направо – фронтова зона.
В този смисъл тук не могат да се очакват някакви големи инвестиции, които да ни стабилизират и да дадат шанс на лишеното от собствена субектност общество, държава и народ. Припомняте ми анализи на Хенри Кисинджър – хора като него са дълбоко осведомени и той не прогнозира, а съобщава част от плановете какво може да се случи. Не изключвам и вариант да станем зона на оперативни бойни действия, той е един от най-кошмарните. Лошото е, че понякога кошмарите имат свойството да се сбъдват по-лесно, отколкото добрите прогнози.
Най-голямата заблуда на българското настояще е неосъзнаването на драматизма и качеството на ситуацията, в която сме попаднали. Ако някой има илюзията, че ние избираме нашето настояще и бъдеще, той е или наивник или демагог.