Когато империята си тръгва…

Талибански бунтовник охранява Кабул на фона на новите знамена на Ислямско емирство Афганистан

Ключови думи: афганистан, талибани, флагман

Да си представим хипотеза, при която Америка затъва до такава степен в разделението, което вече е достигнало висини, невиждани от навечерието на гражданската им война насам, че централното правителство във Вашингтон губи власт над много от републиканските щати, които са го обявили за нелегитимно. Това го е отслабило до степен то да не е в състояние нито да управлява цялата държава, нито да господства над света по начина, който е все още виден за всеки редови човек. Кризата в САЩ се е разпростряла във всички сфери, американските войски по земното кълбо са спрели да получават финансиране и са деморализирани. Посланиците на Вашингтон губят връзка с центъра, нямат ясни инструкции какво да правят…

Макар и да е само вероятен сценарий, всичко описано до тук, дори в момента, има реални предпоставки да се случи. И всеки, който следи отблизо развитието на събитията в Америка, знае това – особено след официалната ревизия на изборите в Аризона, която доказа, че Байдън е спечелил там с гласове от гробищата и подправени бюлетини, и предстоящите подобни одити в още няколко републикански щати. А и особено след като е известно, че повече от половината американци, тоест всички гласували за Тръмп, не само не приемат сегашната си власт, а я смятат за хунта, завзела Белия дом след фалшификации и преврат. Тези, които следят републиканските медии и влогъри, знаят това, защото са чували и чели тези думи стотици пъти, при това в почти същия словоред. Да, Америка никога след периода на гражданската си война не е била в състояние на подобно разделение, достигащо психиатрични нива.

При такъв развой и войски, и посланици ще бързат да се евакуират, за да не се окажат в положението на отшелници, захвърлени на произвола в далечните страни, където са били пратени.

Какво ли би се случило тогава в България с трите американски бази, десетките НПО-та и всякакви други организации, създадени, за да прокарват американския дневен ред у нас, които съществуват единствено благодарение парите, идващи от САЩ. И които са наясно, че българското общество е, меко казано, доста прохладно към техните послания и действия. Най-логично ще бързат и те, заедно с онези, на които са служили, да се изнесат от страната. Може би не така панически и с риск за живота си, захванали се за перките на самолети, и не в такива смъртоносни боричкания пред входа на Софийското летище, защото България не просто е много стара държава, но със столетията е натрупала здрави традиции на толерантност, въпреки че същите тези НПО-та всекидневно се опитват да ни втълпяват обратното.

Американският дневен ред тук ще приключи за един миг. Заедно с него от страната ни ще изчезнат именити днес политици, вербувани от САЩ; американски университети; хелзинкски комитети; застъпници за закриване на тецове; борци срещу нова аец, а реално срещу независима енергийна система и по-евтин ток; глашатаи за въвеждане на еврото – и то навръх 140-годишнината на българския лев; горещи привърженици на заличаването на държавата и превръщането ѝ в провинция на европейска федерация; йес мени, които козируват във Вашингтон и Брюксел, чакайки нови инструкции от господарите си; всякакви проамерикански кречетала – и от парламента, и от медиите… България ще се върне към своята нормалност. Ще се появят хора, които милеят за нея, както историята ни помни в много такива подобни ситуации в миналото, и ще положат усилия да я направят каквато тя заслужава да бъде, а не каквато я искат отвън.

Именно това, умножено обаче по няколко пъти, наблюдаваме да се случва тези дни в Афганистан. Ако приемем тезата на доц. Валентин Вацев, че - чисто социологически – във всяка държава има еднакъв процент колаборационисти и той е 0,1% от цялото население, то при 39 милиона афганистанци работилите за американците са около 39000. И тъкмо те са бягащите панически от Кабул. Изглеждат много, наистина, а и защото западните медии раздуват гледките до безкрай, но това не е цялата страна. Това е просто миниатюрна част от нея. Същата процентна ставка ни дава около 6000 човека, служещи на Америка у нас. Те ще са, вероятно, основната маса, запътила се към терминал 2, когато (и ако) събитията назреят. И също няма да са цялата страна, а дребен отломък от нея.

В момента Афганистан се връща към своята си нормалност. Може да ни се струва зловеща, плашеща, кадрите от медиите дори да ни изпълват с гняв при гледките на отчаянието в кабулската аерогара. Но това е Афганистан – сунитска племенна страна, където ислямът винаги е представлявал много повече от религия, реално – норма за всекидневен живот. Това е било така дори в моментите, когато официалната власт в Кабул е имала характеристики на светска, а в самия град, и в още няколко по-големи населени места, някои жени са се обличали в по-свободни дрехи. През 2012 година, при американска окупация, насила налагани (само в големите градове обаче) подобия на светски порядки, при светски президент, реално поставен да управлява от американците – Хамид Карзай, религията препотвърди своето надмощие над всички. Афганистанският Съвет на улемите, в който заседават 3000 религиозни старейшини, и който бе приеман и от Карзай, и от американците като незаобиколим авторитет, обяви в своя декларация до афганистанския президент, че „жените са вторичен продукт на Сътворението“. Ето защо те безусловно трябва да се подчиняват на водещата роля на мъжете във всички сфери на живота. „Ислямските задължения повеляват жените да не водят лични или служебни разговори с чужди мъже“, пише още там.

Текст под видеото: Хората се опитват да избягат през летището в Кабул по какъвто и да е начин. Например, привързвайки се за фюзелажа. В телеграм каналите пишат за постоянно падащи от самолетите тела. На това видео от 16 август ясно се вижда точно такъв случай. Човекът изпада от корпуса в 0:06-0:07 от началото на записа и веднага след него изпада и второ тяло.
 

Трябва да се знае, че Съветът на улемите – през всичките 20 години американска власт в Кабул, не е спирал да оказва огромно влияние върху законодателството на Афганистан. В декларацията им четем още, че „жените трябва да възприемат безропотно полигамията на мъжете и не бива да пътуват с други роднини от мъжки пол“. Това, настояват улемите, не означава в никакъв случай ограничаване на правата на жените. „Ние винаги сме се застъпвали за женските права. Но това е ислямското право, което е задължително за всички ни като мюсюлмани“.

Но и без тяхната декларация строгите ислямски порядки са били непрестанно закон за обикновените афганистанци, даже в Кабул, който западните медии много обичаха да рисуват като едва ли не пример за общодържавна еманципация. Моя колежка журналистка, която живя няколко години там, работеше в офис на втория етаж в сграда, чийто балкон гледа към двора и къщата на обикновено столично семейство. Един от колегите ѝ – афганистанец, обичал всеки ден да пуши на балкона, с което ставал неволен свидетел как съседката върши домакинска работа из двора. Той бил я наблюдавал обаче не задълго – до момента, в който го съзрял мъжът ѝ. Пристигнал в офиса и с достатъчно ясен тон обяснил, че чужди мъже нямат право да наблюдават жена му, затова да си намери друго място за пушене. Този пример ясно показва как изглежда истинският редови „американски“ Афганистан, който западните медии погребват сега с много сълзи на очи. Правят го, защото глобалистките медии са се заразили със същия интернационализъм, който комунистите натрапваха в някогашните социалистически страни – щом ние живеем по определен начин, значи и те трябва да го правят, понеже на нас така ни харесва.

Светът е разнообразен, затова е така интересен. Опитите той да се среше по един образ и подобие никога не са водили до добър резултат. Няма как в държава, която все още не е изживяла своето средновековие, насила да бъдат наблъскани прословутите евроатлантически ценности. Резултатът е, че там се появяват талибани и те рано или късно завземат властта и връщат държавата към нейната си нормалност. Колкото и различни анализатори да се опитват да открият причините за появата на талибан – като хракция та ученици от медресетата във финансираните от американците муджахидини, като привнесено от спецслужбите на Пакистан формирование, те и тяхното патологично отношение към жените, дори да са били подпомагани отвън, имат сериозни устои в афганистанското общество. Навсякъде, извън Кабул и големите градове – въпреки милиардите долари, които Америка наля там, жените продължаваха да ходят в бурки.

2 юни 2021 година. Талибаните вече контролират по-голямата част от територията на Афганистан. Американската амбасада обаче живее в паралелен либерал-глобалистки свят и закачливо съобщава на афганистанците, че от днес там започва месец на гордостта на ЛГБТ. Коментарите под публикацията са показателни.

Представете си как между XII и XVII векове във Франция, Испания, Португалия, раздробените италиански херцогства, в Папската държава дебаркират някакви американски военни, окупират ги и им съобщават, че религията им е архаична, а Светата инквизиция - овехтял институт, който няма нищо общо с евроатлантическите ценности… Това се случва с Афганистан при всичките му окупации до днес. Ислямът се появява цели 610 години след християнството. И точно с 6 века той изостава в развитието си. Ако светът не желае сблъсък на цивилизациите, трябва да си го остави на мира да преживее своето детство и юношество и сам да достигне до зрелостта, постигната – по един или друг начин – от християнските държави. Насила хубост не става.

От друга страна историята учи, че във всяка диктатура с времето се появяват пробойни, които тя вече не е в състояние да запушва с терор. Българският войнствен комунизъм от края на 40-те и 50-те години няма нищо общо с опитомения от 60-те и особено от 80-те. Това е видно и сега в Иран, която, макар и шиитска държава, мина по същия път, който извървява и Афганистан. След падането на американската марионетка шах Мохамед Реза Пахлави и ислямската революция от 1978-1979 години новият господар, обявен приживе за имам, тоест религиозен вожд, аятолах Рухола Хомейни въвежда войнствена ислямска диктатура. Той забранява всичко, което може да се забрани – музиката, балета, операта, киното, партиите, модерните облекла и прически. През 1980 г. забранява за известно време и университетите, останали последните гнезда на съпротива срещу тиранията му. Той всъщност е първият в най-новата световна история, демонстрирал как след революция и преврат властта може да се вземе не от военна хунта или партийна клика, а от религиозните власти.

Когато аз ходих там преди няколко години, страната нямаше почти нищо общо с мрачния Иран на Хомейни. Него го славославят и сега, но жените отдавна не се криеха по домовете, а бяха навсякъде – водещи на тв предавания, продавачки, рецепционистки, шофьорки, артистки в киното. Единствено все още не им позволяват да пеят поп музика, но дори и тя е разрешена официално, звучи отвсякъде, а частните радиостанции я редуват със сури от корана. Чадорът, наложен от моллите, отдавна беше захвърлен почти навсякъде и заменен от дънки, цветна тънка роба и забрадка, наметната небрежно върху главата. Косите им са в модерни прически, видни отдалече. Тук-там има още остатъци от миналото, но те са проформа. Например входовете на летищата са все още отделни – за жени и мъже. Но пък в самолетите за вътрешните полети жени и мъже са наблъскани един до друг – като сардели, което обезсмисля моралните половоразделителни процедури преди това. Често виждах и такива с хиалурон в устните, даже с пластични операции на лицето.

След като превзеха властта, талибаните завзеха и лунапарка в Кабул. Видеата са от профила в Туитър на кореспондента на кабулския журналист Хамид Шализи.

Много оптимисти, особено след първата пресконференция на талибаните и красиво поднесените на пущунски изявления на министъра им на културата Енамолла Самангани, повярваха, че те са се променили и сега ще водят различна от варварската си политика през 90-те. Самангани обясни, че жените ще са важна част от обществото и, ако спазват предписанията на шариата, могат да работят и учат. А журналистките в телевизията – да продължат да си водят предаванията. Факт е, че след първите два дни стъписване, повечето частни телевизии в Кабул върнаха водещите жени на екран. И те смело водят предавания. Но е факт, че основната водеща на вечерната емисия новини по държавната телевизия РТА изчезна след 14 август. А по тази телевизия всички програми бяха заменени с денонощни рецитирания на сури от корана, песни по сурите, записи от молитви в джамиите и брадати мъже, които разясняват как ще изглежда живота на бившите жители на републиката, а днес – поданици на емирата.
Дали Енамолла Самангани е бил искрен е трудно да се каже. Коранът му позволява, когато е необходимо, за да се заблуди врага, да прибегне до такия -  да излъже неверниците, за да защити ислямското обществото, като прикрие истинските ислямски възгледи.

Телевизиите – преди и след талибан. Държавната РТА излъчи последните новини, водени от жена, на 14 август, ден преди смяната на властта. След тази дата водещата повече не се е появявала на екран, възможно е да е напуснала Афганистан. От 15 август РТА излъчва основно сури от Корана, религиозни беседи и безконечни повторения на изявления и пресконференцията на талибаните. Най-голямата частна телевизия „Ариана“, след известно стъписване, върна жените на екран и те отново водят основните емисии.
 

Такия или не, ако Афганистан бъде оставен на спокойствие, няма да минат и 30 години, преди талибаните също да допуснат, както в Иран, както дори в Саудитска Арабия в последните години, пробойни по естествен, а не насила натрапван отвън, начин. Част от тези 30 години дори вече са минали, защото, макар на 15 август да завзеха пълната власт в Кабул, те никога и никъде не са се дявали. През 2001 властта им рухна бързо, но американците не успяха да запазят успеха си. Със завидни търпение и упоритост се окопитиха, започнаха да си възвръщат територии и към 2018 г. половината население – около 15 милиона души в различните провинции, вече живееше под техен контрол. Това, което западните медии пропускаха, бе, че от много години талибаните бяха създали правителство в сянка, което взаимодействаше с населението по тези места, дори с афганистанската армия, решаваше определени въпроси. В месеците, преди да настъпят към Кабул, нямаше войник от официалната армия, който да не знаеше, че талибаните са готови да го амнистират и дори да му дадат определена сума, ако захвърли оръжие и се прибере у дома. Това бе едната от причините т. нар. армия, в която САЩ изсипаха $83 долара за 20 години, да се изпари във въздуха.

Американски военен инструктор подготвя войници от афганистанската армия, в която за 20 години са налети $83 милиарда: Който не скача е талибан.

Другата е до болка позната и у нас – корупция. Едва сега някои американски издания признаха, че всички са знаели как част от милиардите са потъвали в несъществуващи военни поделения. Водели са на книга, редовно са „получавали“ заплата, но такива батальони е имало само в отчетите. Каква част от тази официално обявена 300 хилядна правителствена армия реално е била в наличност е интересен въпрос.