Иван Вазов написал последната си книга след посещение в Бургас, слагат паметна плоча на ул. „Александровска“
Патриархът на българската литература пристигнал в морския град на 8 юни 1921 г. инкогнито, но бързо бил разпознат и приветстван с двудневни тържества
Паметна плоча на Иван Вазов да се постави на сградата на ул. „Александровска“ 12 в Бургас. Това предлагат общинските съветници д-р Георги Дракалиев и Николай Стоянов, който в писмо до местния парламент описват идеята си и настояват, че тя може да се осъществи с едва 200 лв. – разноски, които те самите ще покрият.
Причината Патриархът на българската литература да получи своя паметна плоча точно на това място в морския град е интересна. Вазов е посещавал Бургас точно един път, като при идването си тук през 1921 г. – малко преди да почине, той е отседнал в тогавашния хотел „Континентал“, който се е намирал именно на ул. „Александровска“ №12. Сведения за това има в книгата „Спомени 2“ на писателя Петко Росен, който пише, че Иван Вазов е пристигнал инкогнито, записал се в хотела с бащинското си име Минчов и се описал като „вестникар от Пловдив“.
„За броени мигове обаче мълвата в Бургас, че народният поет и писател е пристигнал в града се разнася и обзема трескаво всички. Създадена е мълниеносна организация, предвидени са поредица от събития, с които да бъде приветстван Вазов. Самият той пък е понесен на ръце от въодушевени ученици от Търговската гимназия, а вечерта е организирана тържествена вечеря“, пишат общинските съветници.
Те уточняват, че именно заради събитията, разиграли се след пристигането на Патриарха в Бургас, Вазов пише и последното си произведение, което е пътепис – „По вълните на Черно море“.
„През настоящата година се навършват точно 100 години от това паметно посещение на автора в Бургас. Споменът за това паметно събитие все още е жив и това е поводът да предложим поставянето на плоча на сградата, в която е бил отседнал“, пишат авторите на писмото до Общинския съвет.
Тяхното предложение ще се разгледа на редовната сесия на местния парламент в края на месеца.
"А едно нещастно хлапе, като нямаше с какво чак толкова да се похвали, не без гордост заяви:
— А пък мен веднъж Том Сойер ме наби!
Ала кандидатът за слава се провали, защото много от момчетата можеха да кажат същото, така че тази чест се оказа твърде съмнителна."