Да помним: Преди 76 години приключи най-кървавата война в историята на човечеството

Де-факто Германия капитулира на 7 май 1945 г., но официално документът е подписан на 8 май

Ключови думи: германия, втора световна война, капитулация, ретро, история, хронология, българия

08 Май 2021, Събота, 20:50 ч.

Автор: Флагман.БГ

България далеч не остава безучастна и незасегната от 6-годишният конфликт между 1939 и 1945 г.

На 8 май се навършват 76 години от капитулацията на Нацистка Германия, която слага край на Втората световна война, поне за Европа, пише Archives.bg. Този най-мащабен в човешката история конфликт започва на 1 септември 1939 г. с ясно изразени геополитически цели и преминава след 22 юни 1941 г., със започването на германо-съветската война, във война на идеологиите. По-късно и в тотална война. Тя обхваща огромен боен театър – европейски, африкански, азиатско-тихоокеански. Продължава 6 години, като в нея участват 61 страни, води се на територията на 40 от тях и на акваторията на три океана. С нея пряко са свързани такива явления като масова депортация, включително на цели етнически групи и народности, геноцид, колаборантство. Военните действия се характеризират с включване на най-нови технически открития и с безпощадно отношение към културни ценности и срещу цивилното население.

В Европа войната приключва през май (с капитулацията на Германия на 8/9 май 1945 г.), а на Тихоокеанския боен театър – през септември 1945 г. (с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.).

Резултатите от войната се измерват с милиони жертви (над 50 милиона по приблизителни изчисления), колосални разрушения на инфраструктура, индустрия, селища и културни паметници.

Войната поражда и нови проблеми, свързани с насилствено разселване и промяна на граници. Най-важното й следствие, което десетилетия доминира световната политика и определя съдбата на милиони хора, е разделянето на света на две политически системи, което продължава до края на 80-те години на ХХ в.

България не остава незасегната от Втората световна война

Прокламираната от българското правителство през септември 1939 г. политика на неутралитет отстъпва през март 1941 г., под натиска на обстоятелствата, на военно-политическо съюзничество със силите на Оста (Германия, Италия, Япония). Макар и пряко да не участва във военните действия, обвързването с Третия райх води до обявяване на война на Великобритания и САЩ, до създаването на политическо напрежение в българското общество, както и до англо-американски бомбардировки (есента на 1943 – пролетта на 1944 г.) и до навлизането на съветската армия в страната (септември 1944 г.).

От септември 1944 г. България се намира във война с Германия (на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция). Български войски участват във военните действия на териториите на бивша Югославия и Унгария и достигат до Австрийските Алпи.

Сравнително дългият период, в който страната не участва активно в бойни действия, позволява на българското общество да продължи започналата през 30-те години на ХХ в. стопанска модернизация и до определено време се отразява благоприятно на научното и културно развитие.

Навлизайки в активна военна фаза обаче страната търпи значителни загуби. Бомбардировките, главно над София, освен човешките жертви, причиняват и значителни разрушения. Войната срещу Германия (септември 1944 – май 1945 г.) също е свързана с големи човешки жертви и стопански и финансови усилия.

По силата на своето първоначално участие на страната на Третия райх, както и на прословутото разпределение на сферите на влияние между съюзниците от антихитлеристката коалиция България попада в зоната на съветското политическо влияние, което предопределя и нейното политическо и стопанско развитие, както и място в света за следващите десетилетия.

КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ

31 юли 1938 г. България подписва със страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи на Ньойския договор.
1 септ. 1939 г. Германия напада Полша и започва Втората световна война.
3 септ. 1939 г. Великобритания и Франция (а също Австралия, Нова Зеландия и Индия) обявяват война на Германия.
15 септ. 1939 г. България обявява неутралитет.
7 септ. 1940 г. България и Румъния подписват Крайовската спогодба, по силата на която Южна Добруджа е върната на България.
21 септ. 1940 г. Българските войски навлизат в Южна Добруджа.
27 септ. 1940 г. В Берлин е подписан Тристранният пакт – военно-политически съюз между Германия, Италия и Япония.
25 ноем. 1940 г. Генералният секретар на съветското външно министерство Аркадий Соболев пристига в София и предлага сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ между СССР и България.
24 дек. 1940 г. ХХV ОНС гласува Закон за защита на нацията (ЗЗД).
1 февр. 1941 г. България и Германия сключват т.нар. спогодба „Нойбахер“, с която се урежда издръжката и продоволствието на германските войници, които ще преминават през българската територия.
17 февр. 1941 г. В Анкара е подписана българо-турска декларация за въздържане от всякакво нападение за добросъседски отношения и търговски обмен.
1 март 1941 г. Министър-председателят Богдан Филов подписва в двореца Белведере във Виена договор за присъединяване на България към Тристранния пакт. Германските войски навлизат на територията на България и се дислоцират по южната граница.
3 март 1941 г. Великобритания скъсва дипломатическите си отношения с България.
6–17 апр. 1941 г. Германия и Италия окупират Югославия.
6–29 апр. 1941 г. Германия и Италия окупират Гърция.
19 апр. 1941 г. Български войски навлизат във Вардарска Македония, предадена под българско административно управление.
20 апр. 1941 г. Български войски навлизат в Беломорска Тракия и Източна Егейска Македония, предадени под българско административно управление..
24 апр. 1941 г. България и Германия подписват спогодбата Клодиус-Попов.
22 юни 1941 г. Германия напада СССР.
16 юли 1941 г. ХХV ОНС приема допълнения и изменения към Военнонаказателния и Военносъдебния закон.
6 септ. 1941 г. ХХV ОНС приема Закон за допълнение на ЗЗД.
12 дек. 1941 г. Великобритания обявява война на Царство България.
13 дек. 1941 г. България обявява „символична война“ на Обединеното кралство и САЩ.
17 юли 1942 г. Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ оповестява програмата на Отечествения фронт за създаване на широк обществен фронт срещу правителството.
2 февр. 1943 г. Решителен за войната разгром на германската армия при Сталинград.
5 юни 1942 г. САЩ обявява война на България.
Авг. 1943 г. Образуван е Национален комитет на ОФ с представители на БРСДП, Политическият кръг „Звено“, БРП, БЗНС „Пладне“, независими интелектуалци.
28 авг. 1943 г. Умира цар Борис III.
9 септ. 1943 г. ХХV ОНС избира за регенти на малолетния цар Симеон ІІ – принц Кирил, проф. Богдан Филов и генерал Михов.
26 авг. 1944 г. Правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и СССР.
5 септ. 1944 г. СССР обявява война на България.
8 септ. 1944 г. Правителството на Константин Муравиев обявява война на Германия. Съветските войски преминават българо-румънската граница.
9 септ. 1944 г. Извършен преврат и създадено правителство на Кимон Георгиев от партии на ОФ и независими интелектуалци. Назначени са нови регенти – Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.
18 септ. 1944 г. Българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.
5 окт. 1944 г. В Крайова е подписано Българо-югославско споразумение за военно сътрудничество срещу Германия.
Септ.-ноем. 1944 г. Първа фаза на участието на България във войната срещу Германия на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия.
8–14 окт. 1944 г. Нишка операция – разгромена е елитната VII СС дивизия и е завладян Ниш.
8 окт. – 19 ноем. 1944 г. Страцинско-Кумановска операция – завладяване на Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и др.
15 окт. – 14 ноем. 1944 г. Брегалнишко–Струмишка операция – завладяване на Кочани, Щип, Велес.
21 окт. – 21 ноем. 1944 г. Косовска операция – завладяване на Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар.
28 окт. 1944 г. В Москва е подписано примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ, от друга.
Дек. 1944 г. – май 1945 г. Втора фаза на участието на България във войната срещу Германия на територията на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.
22–28 дек. 1944 г. Сремска настъпателна операция на Първа българска армия, завършила без успех.
6–19 март 1945 г. Дравска операция – отбранителни боеве на българската армия срещу настъпващите германски войски в района на Нагятад-Хересне в опит да създадат предмостие на северния бряг на река Драва.
29 март – 13 май 1945 г. Мурска операция – настъпление на българската армия срещу германските войски по отбранителната линия Кишбайом-Надкорпад-Нагятад-Хересне северно от река Драва.
7 май 1945 г. В главната квартира на американския генерал Айзенхауер във френския град Реймс е подписана безусловната капитулация на Германия.
8/9 май 1945 г. В Берлин е подписан акт за пълна и безусловна капитулация на Германия.
8 авг. 1945 г. СССР обявява война на Япония.
2 септ. 1945 г. Подписан е акт за капитулацията на Япония.