И Христо Шопов се снима във филм, получил три номинации за Оскар, но се държа достойно
Скромно си снима филма, направи страхотна роля, ходи няколко пъти до раковата държава, но без да търси „новия вълнуващ живот в Лос Анджелис“
Преди 17 години Христо Шопов, който си беше блестящ актьор и преди това, се снима в страхотния „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, пак американски филм. Беше при това в главната роля - на Пилат Понтийски. Не ходи по хотелски стаи да дебне хора на Тръмп кога ще си бръкнат в гащите, за да се снима около тях. Не игра кючек с опикани гащи. Просто една класическа роля в класически (вече) филм.
Българските комплексирани булевардни медии и тогава се опитваха да пискат: ах; ох; ама, ах, бе. Обаче Шопов - непоклатим. Нямаше тръшкания, нямаше на учинайка му приятелката, на баща му шивача, от първото му училище петият учител, пък от детската градина лелката... Нямаше, вярно, и Фейс.
Скромно си снима филма, направи страхотна роля, ходи няколко пъти до раковата държава, но без да търси „новия вълнуващ живот в Лос Анджелис“, и си се върна тук, където направи много други стойностни роли в театъра и киното. Голям праз, че за тях новите комунисти и комсомолци в Киноакадемията не са чували.
Цялостното му поведение е въпрос на поколение, струва ми се.
Тогава „Страстите Христови“ получи три номинации за Оскар, но по новите правила, наложени от скършените комсомолчета на Сорос, ако филмът бе излязъл миналата година, към днешна дата Киноакадемията не би му дала ни една.
Пламъците в Лос Анджелис погълнаха сгради, има жертви, но Панагюрско златно съкровище било защитено
Масов протест срещу високите цени на тока
Замърсяването на въздухът в София е два пъти над нормата, а от СЗО заговориха за мор на българите
Отиде си сценаристът на „Вчера“, Владимир Даверов издъхна след мъчително боледуване
Благодаря
- за грим;
- за операторско майсторство;
и за най-добра музика на John Debney
Поздрави най-сърдечни на Божидар Божков!
Поредният мъртво роден плод на родния патриотизъм.
Не съм гледал Борат, нито възнамерявам да го гледам - това не е моят тип кино. Но браво на Мария Бакалова, че успя да привлече вниманието на американската филмова общност. Желая й успех.
Радвам се за нея защото ми е сънародничка, но до там. Мария нито е национална гордост, нито национален позор. Момичето се опитва да пробие в един доста труден бранш. Дано успее. Не знам защо не се ограним просто до това, а винаги тръгваме да се чепкаме. От осанна до разпни го. Всеки път.
Гледайте си в купичките, честно.
Това статия ли е или фейсбук пост на някой чичка в поредната група за рептили и патриоти?
Явно можеш да пишеш, но се занимаваш с тъпи теми. Продължавай в същият дух и спри да публикуваш фантасмагории от политическият живот на САЩ и може и да с печелиш уважението ми.