Нужна ли е ревизия на списъка с почетни граждани на Бургас
От исторически аспект заличаването на някои от отличените е абсурдно, но може би има алтернатива
Да се направи ревизия на списъка с почетни граждани на Бургас, който към момента наброява над 230 човека. Това предложение бе обсъдено в постоянната комисия по култура и читалищна дейност, научи Флагман.бг.
Прието е решение за съставянето на временна експертна комисия с широко обществено участие. Идеята е тя да разгледа всеки един от отличените и да прецени дали титлата на някой от тях е незаслужена.
Общинският съветник Георги Дракалиев, който наскоро защити докторска степен по нова и най-нова история на България, е категоричен, че тази инициатива е необходима. В разговор с Флагман.БГ днес той разкри интересна фактология покрай отличаването на личности с тази титла.
„В ериода от Освобождението през 1878 г. до 1944 г. са отличени едва петима човека. Това е по-малко от човек на десетилетие. От 1945 г. обаче започва процедура по по-интензивно одостояване, което продължава и до днес. През 1991 г. Общинският съвет на Бургас е отнел немалко звания на лица, за които категорично няма основание да носят това високо отличие. Така например са премахнати румънският диктатор Чаушеску и съпругата му, както и Антон Югов и разни други представители на тоталитарни режими“, каза д-р Дракалиев.
Той изрази мнение, базирано на неговите наблюдения като общински съветник, че в местния парламент се предлага огромен брой номинации за почетни граждани, а колегите му не смеят да гласуват против, за да не се обиди някой. Така се е достигнало до това вече да има квота, която до миналата година бе петима на година, а от края на януари т.г. бе намалена още повече – до трима, които трябва да отговарят на определени условия, да са издигнати от Инициативен комитет и кандидатурата им да е събрала поне 1000 подписа на граждани.
Според Дракалиев ревизията на списъка няма да заличи имената на тези личности от историята на града. „Титлата може да се отмени по същия начин, както през 1991 г. В периода до 1989 г. има фрапантни носители на отличието, които не само нямат нищо общо с Бургас и развитието му, но и са имали негативно влияение върху историята на България и града и са принадлежали към тоталитарния режим. Това е недопустимо“, категоричен е историкът.
В същото време обаче самата инициатива е странна, защото, въпреки че се е извършвала досега, тя може да бъде разгледана двустранно. Така например, какво пречи някой от отличените вчера, утре да бъде заличен? Нещо повече – откъде ще бъде заличен и как точно? Защото, ако това се извърши с изтриване, така се губи историята на града – добра или лоша.
“Надявам се в това предложение да се визират само личностите от комунистическия период и тези, които категорично са компрометирани. Можем обаче само да гадаем. Теоритично погледнато идеята за премахване на хора от този списък е грозна. Но от друга страна има и контекст в лицето на Закона за обявяването на комунистическия режим за престъпен. В този смисъл все пак може да се направи заключение, че част от отличените са били съпричастни към режима и съответно отмяната им би била допустима. Това обаче трябва да се направи така, че да не се превръща в поредния повод за кавги“, смята историографът Митко Иванов.
Той е на мнение, че нещо, което е въведено от авторитетен орган като Общинския съвет трябва да не се променя, защото се създава прецедент, при който може всичко да се разглежда двустранно. „Например ако днешният Общински съвет реши да обяви някого за почетен гражданин и го направи, но утре се смени състава му, който вече не харесва въпросната личност, значи ли това, че тя трябва да бъде заличена от списъците с отличието? Това за мен е абсолютно недопустимо и периодът след 1989 г. не трябва да се обхваща изобщо в тази ревизия", допълва Иванов.
Иванов е съгласен с Георги Дракалиев за това, че действително трябва да има промяна. Абсолютно допустимо е да има години, в които не се отличава нито един почетен гражданин на Бургас и това е нормално, смята Митко Иванов.
Всъщност нещата стоя по прост начин – почетните граждани са част от историята на Бургас, независимо дали ни харесва или не. Да премахнем някого от списъка е аналогично с това даден паметник от комунистическият режим да бъде не съхранен, а напълно премахнат или унищожен. Така реално се получава, че за да се осъществи въпросната ревизия е необходимо да се измисли алтернативна формулировка, която да е хем законосъобразна, хем да удовлетворява исканията на гражданите и хем да не е в ущърб на историята.
Може би всички засегнати в казуса страни биха се съгласили, че ако към почетните граждани на Бургас се подхожда така, както с паметниците на комунизма, всички ще са доволни. Така например вариант за осъществяването на идеята за премахване на определени имена от списъка на отличените, би могла да се осъществи изцяло безболезнено, ако тя бъде в такъв формат:
Почетен гражданин на Бургас, отличен за <принос> на <дата>: <Име><Презиме><Фамилия> (отменено заради <причина>)
Флегманите по някаква странна причина се срамуват от ротарианските си корени... Да се чуди човек защо... Такава чудесна, благородна и хуманитарна организация...
Същия който си е уредил цялата рода(съпруга,деца,зетьове) на високо платнена работа в една държавна структура,същия който на 80год. продължава да суче от тази структура.
Егати и качествата ,и морала! Тоя списък е бая опетнен
Как така ще се отнема това почетно гражданство?
По-скоро трябва да се отзовават общински съветници и депутати, които не са избрани от хората. Покрай тези партийни листи Сульо и Пульо станаха депутати и общ. съветници.
ТВЪРДО за РЕВИЗИЯ!
Дракалиев зовеше също, дори направи предложение, което бе гласувано в Общинския съвет на Бургас, за премахване на плочата с имената на шумкарите-терористи от входа на механотехникума. Но впоследствие получи амнезия (изплющяха с камшика от ГЕРБ + БСП) за собственото си предложение, приело вече законна сила, и повече от година законът бе газен безцеремонно, а плочата си стоеше на мястото. Трябваше да се намеси Прокуратурата (от немай къде), за да се оправят нещата.
А Митко Иванов събра журналисти в старите гробища (сега вече парк), за да покаже мястото на което са погребани разстреляните от комунягите граждани на Бургас. Щеше (уж) да се постави някакъв паметник или паметен знак, но след последното щракване на фотоапаратите всичко отново потъна в забрава.
Мила родна картинка! (по Елин Пелин)