Техническият паспорт на сградите да става за сметка на държавния бюджет чрез специален фонд
Подходът на управляващата партия до този момент беше да ремонтира часовника с ковашки чук, казва Драгомир Ошавков
Драгомир Ошавков е на 46 г. от Бургас. Семеен, с две деца. Роден и завършил средното си образование в Айтос. Дипломиран юрист от ЮФ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2007 г. работи като адвокат в Бургас. Член на Националния съвет на „Движение 21” и координатор на партията за община Бургас.Един от организаторите и участник в протестите на адвокати от Адвокатска Колегия-Бургас срещу предложените от ГЕРБ промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, вменяващи законово задължение на адвокатите да „доносничат“ срещу клиентите си.
През 2019 г. , заедно с други граждански активисти организира учредяването на ИК „Възраждане на с. Атия“, насочено срещу изграждането на депо за опасни отпадъци в близост до с.Атия, община Созопол. Работи „про-боно“ за каузата, като изготвя жалби и сигнали до община Созопол, РДНСК-Бургас, РИОСВ-Бургас, Министерството на Околната среда и водите, Главният прокурор на РБ. Участва в срещи и преговори за решаване на проблема с тогавашнияминистър на околната среда и водите Нено Димов /понастоящем обвиняем/, както и с представители на държавната администрацията и местната власт.
Кандидат на ПП „Движение 21“ в Изборите за Европейски парламент и Местните избори през 2019 г. Говори свободно английски и руски език. В свободното си време спортува активно. Почитател на „тежката музика“, посетил е над 100 концерта от жанра по целия свят.
-Г-н Ошавков, вие сте едно от разпознаваемите лица в бургаската политика. Ангажиран сте обаче и с редица обществени каузи назад във времето както на територията на Бургас, така и в областта. Всичко това ли Ви доведе до решението да се кандидатирате за народен представител?
-Всъщност, не мисля, че съм чак толкова разпознаваемо лице в бургаската политика. Предвид местния политически пейзаж, намирам, че това да си разпознаваем като политик в момента дори не е предимство. Участвам в листата на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“за гр. Бургас като представител на ПП „Движение 21“. Приемам второто място, което ми беше гласувано в листата, като огромна отговорност, но и като шанс партията, на коятолидер е Татяна Дончева, да има свои представители в бъдещия парламент.Между другото, ако огледате внимателно листата на „Изправи се! Мутри вън!“ за Бургаски избирателен район, ще забележите, че абсолютно всички кандидати са местни хора, като в по-голямата си част са от т.нар. гражданска квота – партийно необвързани кандидати със изявени граждански позиции, силно ангажирани сразлични обществени каузи много преди тези парламентарни избори. Такива кандидати са например Ангелина Мерджанова от гр. Поморие, Юлияна Мръчкова и Димка Иванова от Бургас, Яна Николова от гр. Черноморец, Здравко Василев от Приморско, Асен Бонджев от Бургас, Пламен Делев от Сунгурларе, Георги Янчев от Поморие. Що се отнася до обществените каузи, в които аз съм участвал, те не са партийно оцветени, а са точно обществени и изразяват моето гражданско, професионално и лично отношение къмпроблеми, които са общи за големи групи хора или професионални съсловия.
-Споделяте, че са нужни реформи в съдебната съдебна, има го и в управленската програма на Коалицията „Изправи се! Мутри вън!”, от която сте част. Как виждате тя да се случи?
-Осъзнавам, че за голяма част от българските граждани съдебната реформа е непонятна и вероятно не толкова важна материя, така че ще го кажа така: съдебната власт е имунната система в организма на една държавата. Нейната може би най-важна роля е да контролира другите две власти – изпълнителната и законодателната, като предоставя равно прилагане на закона и защитава правата и законните интереси на всички субекти в държавата.В схемата на разделението на властите, на която се основава всяко една демократична държава, съдебната власт е независима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.Това, което наблюдаваме в последните години е тенденция на сериозно отстъпление от този основен принцип.Баланса е нарушен – изпълнителната властприкрито или не толкова прикрито, се намесва и оказва влияние върху работата на отделни части от съдебната власт. Самият факт, че почти половината от членовете на Висшия съдебен съвет се избираткато политическа квота от Народното събрание(тоест - от законодателната власт), а заседанията му се ръководят от Министъра на правосъдието (представител на изпълнителната власт), показват, че поначало в устройството на ВСС е заложена възможност за намеса на другите власти в работата на съдебната власт. Считам, че състава на ВСС, като висш административен орган на съдебната власт в Република България, би следвало изцяло да бъде избиран само и единствено от средите на съдебната система по чисто професионални ясни и обективни критерии.Друг актуален проблем е структурата на прокуратурата и правомощията на главният прокурор.Според сега действащото законодателство в правомощията на главния прокурор е съсредоточена огромна власт, без никаква реална отговорност. Тук не става дума за личността на един или друг главен прокурор, а да се предвиди законова гаранция, която да гарантира, че той няма даима възможността да злоупотреби с огромната власт, с кояторазполага, докато заема този пост в продължение на дългия си 7-годишен мандат. Един от възможните подходи е да се предвидят промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, чрез които да се децентрализира прокуратурата и се отнеме възможността на по-горестоящият прокурор да дава задължителни указания на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури, както и да се предвидят възможности за съдебен контрол нанай-важното правомощие на прокуратурата -правото да привлича към наказателна отговорност всяко едно лице по своя преценка. За да стане ясно за какво иде реч, моля читателите да си представят следната ситуация: Главният прокурор решава, че по някаква причина трябва да бъдете „ударен“. Причината може да е икономическа, политическа или лична, а може просто да е добре платена поръчка Разпорежда образуване на досъдебно производство срещу вас, като за повече тежест ви спретват и едно „участие в Организирана Престъпна Група“ (любим похват между другото на Специализираната прокуратура), заедно с още двама-трима човека около вас, с които имате контакти. Няма значение, че няма доказателства срещу вас и сте невинендо доказване на противното. Това може да бъде установено единствено от съда, но на следващата, вече съдебна фаза. Дотогава сте в ръцете на прокуратурата и ще търпите всички мерки на процесуална принуда, които тя реши да ползва срещу вас, включително задържане под стража, забрана за напускане на пределите на Р. България и др. Имате право да обжалвате тези мерки пред съда, но нямате право да оспорвате пред съда решението на прокурора да ви привлече към наказателна отговорност. И тук идва другият момент – през 2017 г. с изменение на НПКбеше върната фигурата на „вечнияобвиняем“, след като беше отнето правото на обвиняемия да поиска от съда да определи срок на прокуратурата да внесе делото в съда или да прекрати обвинението. Така за прокуратурата остана възможността да държи нарочените хора на „къс повод“, за неопределен дълъг период от време, като нито внася делото в съда, нито го прекратява. Ако гражданите смятат, че тези похватисе ползват само срещу богати хора – „чорбаджии-изедници“, то нека си спомнят какво казва отец Мартин Нимьолер, за това кога нацистите в Германия са дошли за него.Произвола на прокуратурата има и парично изражение: По данни на медиите от началото на 2019 г. до средата на миналата 2020 година, държавното обвинение е осъдено по Закона за отговорността на държавата за вреди по над 370 граждански дела за обезщетение и дължи общо 4 787 594 лв. Тези суми не се удържат от премиите на прокурорите повдигнали незаконните обвинения изаради които държавата е осъдена, а ги плащаме всички ние-данъкоплатците.
-Кои са законодателните мерки, които ще предприемете в защита на правата на обикновените граждани?
-Първо трябва да отбележим, че работата на последните два парламента в областта на законотворчеството бяха под всякаква критика. Правенето на закони е като часовникарската работа – всеки елемент трябва да се пипа внимателно и с разбиране, за да работи правилно целият механизъм. Подходът на управляващата партия до този момент беше да ремонтира часовника с ковашки чук. Стана практика измененията във важни закони да се правят в преходните и заключителните разпоредби на други закони, нямащи нищо общо с коригираната материя. Промените се правеха на тъмно и набързо, по волята на лидера или под откровено лобистки натиск. Показателно за качеството на законотворчеството беше разпускането преди няколко години на Консултативния съвет по законодателството към НС, оглавяван от проф. Огнян Герджиков, който ми беше преподавател в Софийския университет. Един пример за такава нормативна недомислица, която притесни много българи напоследък е т.нар. техническа паспортизация на сградите, която трябва да бъде завършена до края на 2022 г. По предварителни даннииздаването на технически паспорт на едно панелно жилище от около 60 квадрата, ще струва между 240 и 500 лева. Това е сериозна сума за голяма част от българското население като пенсионерите, например. Необходимостта от технически паспорт на всяка сграда е безспорна, но защо изработването му, трябва да става за сметка на собствениците?Справедливо е, собствениците да не се товарят с допълнителни разноски, в случаите, в които живеят в законно построена сграда, въведена в експлоатация, съгласно съществуващите тогава правила, които не са включвали изискването за изготвяне на технически паспорт.А какво правим със сгради, законно построени преди повече от 30-40 години, за които въобще не се пази проектната документация? Подходът на законодателя трябва да се промени и общините служебно да изготвят технически паспорти за сгради, чиито конструктивни планове сепазят в техните архиви. За тези сгради, които няма данни, че са незаконно построени, но не може да бъде представена проектна документация, заснемането и изработването на технически паспорт би следвало да става за сметка на държавния бюджет чрез специален фонд.
-Какви ще бъдат Вашите лични каузи, ако бъдете избран за народен представител в следващия Парламент?
-Всички знаем, че основен източник на корупция в държавата са обществените поръчки, чрез които се отклоняват огромни финансовипотоци, който в последствие генерират ощеполитическа корупция. Въвеждането на работещ механизъм за провеждането на обществените поръчки по прозрачен и начин и по обективни критерии ще спре кранчето, което пълни шкафчета и джобове на властимащите.
Спиране на масовата сеч в българските гори е друга кауза, с която бих се ангажирал в бъдещия парламент. Безконтролното изсичане на горите достига чудовищни размери и застрашава съществуването на природата, във вида в която я познаваме. Бих желал да се предвиди и по-ефективен контрол, както и засилване на санкциятасрещу предприятия - големи замърсители на атмосферния въздух.
-Управляващите не допуснаха видеозаснемане на броенето на бюлетините, ограничиха правото на вот на българите в чужбина, като не се възприе оптимален механизъм за това. Очаквате ли това да бъдат най-манипулираните избори?
-ЦИК не допусна видеозаснемане на процеса на броене на бюлетините и установяване на изборния резултат, с една меко казана нелепа мотивировка – за да не се нарушат правилата за обработка на лични данни на участниците в изборния процес и тайната на вота. Всъщност, никой не е искал да заснемат избирателите, докато гласуват в тъмната стаичка, а процесът на броене и изготвяне на протоколите – тоест –само моментите, в които има най-голям риск от манипулации и злоупотреби. Що се отнася до българите в чужбина – при тези парламентарни избори имаше безпрецедентно много подадени заявления за гласуване от българи извън страната. Ограниченията, които им се поставят, издават страха на управляващите от вота на българите в чужбина, които традиционно гласуват против ГЕРБ. Но ако управляващите си мислят, че ще могат да си купят и тези избори, или да ги спечелят с манипулации и измами, то тогава трябва да се приготвят да се изправят срещу ново народно недоволство, което ще ги помете окончателно.